Касa на кафе в “Лукойл”:

Касиерка от ЛИДЛ си прави романтична вечер с мъжа и по едно време той палаво:

Тя разнежена:

Кастинг за модели. Тя:

Кат прочетеш съставките на чипса, братле… разбираш, че по-безопасно е да лапаш салфетка… поне тя не се прави на „пикантна“ и после те боли стомахът!

Катаджия с жена си през нощта.
Тя:

Той:

А сега… духнете в тубичката! Силно!

Катаджия спира видимо пиян шофьор и решава да се поразвлече.
Катаджията:

Пияният:

Пияният се усети, че го вадят на майтап, и вдигна ръце:

Катаджията:

Пияният:

Катаджията:

Катаджия спира двама души, които се държат много любезно:

Катаджия спира кола за превишена скорост и с огромна изненада вижда, че нарушителят е мъжът му.

Мъжът плаща, мърмори нещо и натиска газта, а катаджията се обръща към колегата си:

Катаджия спира лекичък “турист” за превишена скорост:

Катаджия спира пиян шофьор.
Катаджията: Ела да духнеш. Пиян си! Ще ти пиша акт.
Шофьорът: Абе моля ви се, господин полицай… само не акт!
Катаджията: Добре. Ще ти дам гатанка — ако ми отговориш, няма да ти пиша акт. В тъмното по магистралата — две светлини. Що е то?
Шофьорът: Кола.
Катаджията: Кола, ама немска ли е… БМВ, Мерцедес или Фолксваген? Има ли гуми поне, няма ли?
Шофьорът: Не знам, ама… не ми пишете акт!
Катаджията: Ладно. Втора гатанка. В тъмното по магистралата — една светлина. Що е то?
Шофьорът: Мотор.
Катаджията: Мотор, ама Хонда ли е, Ямаха ли е… и има ли каска? Или само нерви?
Шофьорът: Пишете ми акта… ама като питате, поне ме оставете жив!
Катаджията: Добре де, задавай ти гатанка.
Шофьорът: В тъмното по магистралата — червени лачени ботуши, прашка и сутиен. Що е то?
Катаджията: …Про*титутка.
Шофьорът: Про*титутка… ама твоя ли е, господин полицай? Майка ти ли е… жена ти ли е… сестра ти ли е?

Катаджия спира шофьор за превишена скорост:

Шофьорът се усмихва:

Катастрофа на кръстовище. Трима души загиват. В рая ги посреща господ и пита:

На другия ден първият и вторият срещат човека с Ферарито — тресе се, реве, не спира.

Катастрофират брюнетка, рижа и блондинка. Свети Петър ги вика една по една в кабинета си.
Първа влиза брюнетката.

Свети Петър я удря с тефтерката по главата. Брюнетката излиза като пияна, залита, но успява да се държи на крака.
Следва рижата. От кабинета се чува страшно „БУМ!“ и някакво мърморене. Рижата накрая се изпълзява навън по корем, още трепери от ужас.
Влиза блондинката. Минават десет, петнадесет, двадесет минути… Половин час — нищо. Накрая блондинката излиза весела, усмихната, без нито една драскотина.

Като бях млад, жена ми ми каже „Отивам до магазина“ и ако не се върне след ден-два — започвам да бягам по съседите, да питам къде е.
Като остарях обаче: ако не се върне след седмица-две… пак бягам. Само че вече не помня къде точно е „магазинът“.

Като бях млад, ме викаха „празноглав“. Сега вече за мен говорят: „не, не е празноглав — просто е на свободна практика“.

Като бях на 16, си мечтаех да си имам гадже. На 18 най-накрая си намерих — ама без грам чувства. И понеже аз съм романтик, реших да си търся сантиментална и много емоционална.
На 21 си намерих. Момичето беше толкова чувствително, че се разплакваше от това, че случайно си изпуснал салфетка. По цял ден плачеше и драматизираше, а на моменти заплашваше, че „този път наистина няма да издържи“.
Тогава си рекох: „Не, не — мен ме кефи темперамент.“
На 26 си намерих такова — кипеше от енергия. Започваше десет неща наведнъж, после се сещаше за още десет и накрая… нищо не се случваше, но пък всеки ден беше „ново начало“. Накрая аз се чувствах като шеф на склад: само тичаш, броиш и нищо не става.
Реших да мина на ум и ред.
На 31 я намерих — умна, практична, с глава на раменете и крака на земята. И толкова практична, че за една година ми организира „финансово преразпределение“ — разведе се с мен и ми взе всичко, което имам.
Сега съм стар и мъдър и знам точно какво ми трябва…
Търся си момиче с големи ц*ци — за да не ми пука за чувства, драми и договори.

Като бях тийнейджър, много се чудех как хората изобщо успяват да откопчават сутиени. Аз пробвах като хирург — с часове, нерви и оглеждане под лампата… После пораснах и разбрах: сутиените са по-различен модел от този на баба ми — просто нейния си беше с ключ.

Като ви поизчерпи, само го разклащайте — и ще си пръсне. Ей такова чудо е под налягане флаконът: разтърсиш ли го, край на драмата.

Като видя сам шофьора в колата с маска, в мен винаги възниква един и същи въпрос: като си ляга сам в леглото, слага ли си такава маска и за през нощта, че да не му влязат “вируси” докато спи?

Като видят мъжете щъркел, моментално почват да си местят мартениците на „правилното“ място — щом вече птицата си е взела отпуската, значи цъфнало дърво ще има нужда от връзване!