К*рвите са като лудите котки. Всеки им се радва, но никой не им намира дом.

КOЯ Е ПЕЧЕЛИВШАТА СТРАНА НА МОНЕТАТА:

КАК ДА МАНИПУЛИРАМЕ МЪЖЕТЕ (СПОРЕД НЯКОИ):
1. Кажете им „Само да пробвам…“
2. Извадете най-добрия им аргумент.
3. Обгърнете го с усмивка и поглед „ти си знаеш“.
4. Манипулирайте, докато каже: „Добре де… вземи го!“

КАК ДА СВАЛИМ ЧУЖДЕНКА?
1. Започнете с универсална реплика: „Размерът няма значение“ — тоест „Размерът ми стига, за да ти докажа всичко“. С нея пробивате леда (и след това ледът няма шанс да се върне).
2. Кажете ѝ: „Аз съм прекалено беден за теб“ — а вие всъщност имате предвид: „Донесох ти нещо… тежко“. Ако се стресне и започне да върти „SOS“ (или както там го казват по филмите), успокойте я: просто ви предупреждава, че иска позата „крайно неудобно, но много приятно“.
3. После идват два варианта:
Вариант А: падате на девойка, която е „невинна“… и я смятате за трудна. Лесно: казвате ѝ „Миришеш на… смелост!“ и тя се преструва, че не разбира, но всъщност разбира.
Вариант Б: падате на нимфоманка, която няма търпение да свърши „разговорът“. Казвате ѝ „Не продължавай така“ — и точно тогава тя продължава още по-усърдно.
4. Ако по време на момента трябва да я „задържите“ (за да не стане твърде рано, твърде бързо и твърде внезапно), използвайте израза „Don’t you cry!“ — т.е. „Не бързай да стигаш до финала!“.
5. След това, когато тя ви погледне с благодарност, вие сте длъжен да я отсечете: „Expect no mercy“ — „Няма нужда от мерси“. Това не е благотворителност, това е стратегия.
6. Много често, докато сте в прочутата „позиция от ориенталска мъдрост“, тя решава да ви „обясни“ на неин език нежности. В този момент я прекъснете дипломатично с „Why don’t you try!“ — „Защо не си… затраяш?“. Нежността може, обясненията — не.
7. И ако все пак се стигне до драматичната сцена „не става“ и тя започне да плаче, не я лъжете. Кажете ѝ спокойно: „Карай да върви“ — за да разбере, че при вас оргазмът не е цел номер едно… целта е да не ви отменят следващата среща.
Печелившата формула е проста: език, самочувствие и нула смущение. Останалото… чужденките го разбират от половин дума.

КАК ДА СЕ ПОЗАБАВЛЯВАМЕ В АСАНСЬОРА
По природа асансьорът си е едно скучно място. Особено ако живееш на 28-мия етаж… Затова ви предлагам 30 начина за малко фън и малко дразнене, докато ви вози асансьорната кабинка:
1. Разкажете на всички как веднъж сте били заседнали 12 часа и чакали „някой“ да се сети, че съществувате.
2. Започнете да си държите главата и да мърморите: „Тихо… тихо… няма да издържа…“
3. Изпучете от себе си припева на някоя трагична балада, все едно сте на естрада.
4. Отворете чантата/куфарчето съвсем леко и попитайте с шепот: „А вие… има ли място за паника?“
5. Напишете името си на табелка и я закачете отпред—като че ли сте най-важният пътник в света.
6. Застанете в ъгъла, мълчете и не помръдвайте. Като стане шумно—още по-малко помръдвайте.
7. Когато стигне вашият етаж, викнете: „Сега! Побързайте!“ и изобщо не си признавайте, че просто искате да излезете.
8. Започнете театрално „лов на въображаеми бълхи“ върху главата си точно когато се качи най-много хора.
9. Поздравете всеки новодошъл и му разрешете да ви нарича „шефе“—без да обяснявате защо.
10. На най-горния етаж пуснете монета в шахтата и се правете, че чакате да видите докъде ще стигне кармата.
11. Залепете се леко до някого и ухилено кажете: „Хубав ден, нали?“—и не уточнявайте за кого.
12. Когато кабината стане супер пълна, запушете устата си с длан и шепнете: „Само не сега… моля!“
13. Прозявате се прекалено силно—все едно проверявате силата на стените.
14. Предложете на някого 10 лева да ви разсмее „точно до третия етаж“.
15. Потропвайте с крак, стискайте устни и повтаряйте: „По-бързо… по-бързо…“ Накрая въздъхнете: „Ех… късно е.“
16. Покажете на всички, че имате „нещо“ (без да казвате какво) и попитайте: „Интересно… заразно ли е?“
17. Носете в джоба си голям несигурен „предмет“ и го потупвайте от време на време, сякаш проверявате батерията му.
18. Влезте с пластмасов контейнер със надпис: „Внимание! Не отваряй!“ и се чудете кой ще го направи пръв.
19. Подушете въздуха и кажете: „А-а… я ясно!“—като че ли сте детектив по миризми.
20. Оригнете се (да, смело) и после добавете: „Ммм… изненада!“
21. Огледайте се и кажете: „Усещам… че някой току-що направи… как се казва… драматичен ефект.“
22. Когато стане тихо, попитайте: „Това не беше ли сигналът на вашия пейджър?“—все едно пейджърите още работят.
23. На всеки етаж натискайте „Динг-донг!“ с лице, все едно е ваш собствен часовник.
24. Натиснете червеното копче и кажете: „Интересно… за какво ли е това?“
25. Сложете си на ушите „медицински слушалки“ (въображаеми) и заявете, че чувате „живот в кабелите“.
26. Нарисувайте голям квадрат на пода (ако можете) и обявете: „Това е моето място. Моля, уважение.“
27. Започнете шумно да разопаковате сандвич и да дъвчете така, че да звучи като демонстрация на темп.
28. Разтреперан, обявете с демоничен глас: „О! Време е да се вселя в по-подходящо тяло!“
29. Издавайте „бууум“ всеки път, когато някой натисне копче—като че ли от това зависи съдбата.
30. Разглеждайте останалите пътници с бинокъл и накрая заключете: „Хм… всички изглеждате като хора, които закъсняват.“
И така—ако ви закъсат асансьорът, вече не е проблем: просто сте на „турнир по забавление“.

КАКВО ЖЕНАТА НИКОГА НЕ БИВА ДА КАЗВА, КОГАТО ВИДИ ЧЛЕНА НА МЪЖА!
1. Уау… това е по-голямо от онова, което си представях.
2. Ъъъ… не знам какво да кажа… ама да, впечатлява.
3. Може ли само да го оглеждаме малко, без да побързваш?
4. Спокойно… всичко се оправя с едни “правилни” мерки.
5. Да му нарисувам ли едни мустачки и усмивка?
6. Брей, колко е… ами честно казано, не е малко!
7. Добре де, ще направим нещо по въпроса.
8. О, не… (главоболие епизод)!
9. (смее се и сочи) Ти ли си, Бате… и ти ли, братче?
10. Може ли да бъда честна с теб за секунда?
11. Аха… затова толкова гледа в гаража!
12. Ако го поощряваме редовно, ще си проличи.
13. Защо Господ пак го направи така “по свой тертип”?
14. Е, поне няма да е за дълго—като за теб.
15. Не съм виждала нещо подобно… как му викат на латински? *majesticus...*
16. Но да—работи си, нали?
17. Изглежда “изпробвано”, а имаш ли гаранция?
18. Може и да е по-добре на дневна светлина… да, така.
19. Абе айде направо—към нещата с цигарите?
20. Студено ли ти е, да ти дам ли едно палто?
21. Може, но само ако ме почерпиш преди това.
22. Това да не е оптическа… хем да е, хем да не е?
23. Какво е това отгоре? Ако го гледам през лупа няма ли да го “сваря” от слънцето?
24. Хубаво, че имаш и други таланти.
25. Само кажи, че е в комплект с помпичка, че иначе ми е философия.
26. Миличък, чакай… май открих нова елементарна частица!
27. Казват, че хубавите неща били в малка опаковка…
28. Нали няма да ме гъделичкаш много?
29. Теб съм те виждала… в института по анатомия, нали?
30. Ама аз исках… романтичен секс с мъж, не с *научен проект*!
31. С какво го “обслужваш” това, бе човек?
32. Бейби, моля те не мисли толкова—време е мозъкът ти да освободи място за реалността.

КАШМЕР
Гърбът ти превърнах в кашмир —
и го носех всяка вечер до сутринта.
Сега съм бос, защото теб те няма,
а студът ми минава през ребрата.
Сърцето ми тупти като аларма
в режим “анонимно”, без номер и следа,
без спомен, без причина, без топлина.
Обичах те първично и наивно —
глупак ще си остана чак до гроба.
Сега боли. Процесът е диагностичен.
Лечение не знам за това.
В съня си, твърде смело разкопчана,
ще съм пак при теб — до сутринта.

КРАТКА БИБЛИЯ НА ПРОГРАМИСТА
1. В началото беше кодът и кодът беше “2 байта” — и нищо друго нямаше.
2. И раздели Бог порта от паметта и видя, че така е добре.
3. И рече Бог: „Да бъдат данни!“ и стана.
4. И рече Бог: „Да се съберат данните — по таблици, по полета, по индекси!“ и създаде RAID-и, SSD-и и… каквото му падна в шкафа.
5. И рече Бог: „Да има компютри!“ и отдели драйвери от компоненти, и нарече едното “хардуер”, другото — “хайде да не се чуди сега”.
6. Софта го нямало, но Бог бил бърз и създал програми — малки и големи — и им казал: „Плодете се, размножавайте се и работете… докато някой не ви рестартира.“
7. Но на Бога му омръзнало да пише всичко сам и рекъл: „Ще създам ПРОГРАМИСТА, по мой образ и подобие — да господства над компютрите, над програмите и над данните!“
8. И седнал програмистът в Изчислителния Център. А Бог му заповядал: „Пускай от всеки каталог каквото ти е нужно. Само от Windows да не пускаш нищо.“
9. Но програмистът не искал да е сам и Бог създал УЗЕР — от програмиста КОСТ, в която нямало мозък. И му казал: „Ето ти — интерфейс!“ И те седнали под голия DOS и се карали тихо.
0А. И дошъл Бил — най-хитрият от всички зверове — и нашепнал на УЗЕРА: „Нали Бог каза да не пускаш софт само от Windows?“
0Б. А УЗЕР отвърнал: „Да — софт можем да пускаме навсякъде, само от Windows не…“
0В. Тогава Бил рекъл: „Пусни Windows. Оттам нататък ще бъдете като богове — с едно щракване ще създавате каквото поискате. Няма нужда от знания.“
0Г. И УЗЕР пуснал Windows. И програмистът гледал и рекъл: „Ей, това е лесно…“
0Д. И Бил рекъл на програмиста: „Това е наложително. Нали си послушен.“ И програмистът го сторил.
0Е. И тръгнал програмистът да търси драйвери, защото под DOS “няма”. А Бог го видял и попитал: „Къде отиваш?“
0Ж. Програмистът казал: „Драйвери. Нали ги няма под голия DOS.“
0З. И Бог: „Кой ти каза за драйверите? Да не си пускал Windows?“
0И. Програмистът: „УЗЕРЪТ ми каза… че изисква програми… само под Windows…“
0Й. И Бог към УЗЕРА: „Какво направи?“
0К. А УЗЕРЪТ: „Бил ме прелъсти!“
0Л. И Бог на Бил: „Проклет да бъдеш пред всички скотове! Ще наложа вражда между теб и програмиста. Той ще те хока, а ти ще продаваш Windows.“
0М. И на УЗЕРА: „Ще умножа скръбта, ще изтощя силите ти и ще ползваш грешни програми — и няма да можеш да живееш без програмиста.“
0Н. А на програмиста: „Понеже си послушал УЗЕРА — ще ти пращат троянски коне, вируси и пачове. Ще ядеш горчив хляб и с мъка ще пишеш код.“
0О. И Бог ги изгонил от Изчислителния Център. И поставил парола на входа.
0П. General Protection Fault.

Кабриолет, жега, лято… пътува си един шофьор — кеф, музика, слънце. И изведнъж, иззад храстите край пътя изскача и започва да маха гола жена! Спирачкииии… и в главата му тръгва фантазията на макс — стопаджийка, без пари, ще му се падне да “помогне”…
Спира той, сваля прозореца, а голата мацка го пита:

Кавказ. Високопланински път. По камънаците бавно пълзи стар огромен камион. Изведнъж от храстите изскача брадясал планинец, вдига пушка към шофьора и заповядва:

Шофьорът спира, слиза и нервно гледа:

Планинецът въздъхва и казва:

Зарежда пушката, поглежда го строго и ревва:

Шофьорът тутакси тръгва да „урежда работата“, камионът духва, той се връща, облича се и се качва — и чака да свърши.

Планинецът само повтаря, реве и не мърда. И така още четири пъти, докато накрая шофьорът пребледнява и се примирява.
След петия път планинецът обръща глава към храстите до пътя:

Кажете ми, моля ви — отслабнал ли е някой наистина от секс, или просто си губи калориите в разговори и после пак си търси храна?

Казах му, че е “гей”. Той ми вика: “Не съм!” — и в същия миг ме удари с тъпия ъгъл на дамската си чантичка…

Казах му: „Дарих ти толкова много живот!“ А той отиде и вместо да го пази — го наля в кафето и го изплю през мивката…

Казвам се Алис Смит. Седях в чакалнята и чаках първата си визита при новия зъболекар. Оглеждах се от скука и на стената видях диплома от техникум, закачена като музейна реликва.
В един момент забелязах на снимката — мъжът беше тъмнокос, с вълниста прическа и видимо млад. И аз си казах: „Не е възможно… това е моят съученик от едно време! Да, той! Преди поне четирийсет години!“
Точно тогава влезе зъболекарят — плешив, сивокос, набръчкан, такъв тип, че ако го погледнеш дълго, ще си мислиш, че е отделен вид от динозаврите. Взе ме на стола, прегледа ме и аз, като човек, който не може да си държи езика в джоба, го попитах:

Огледах го и почти се разсмях от изненада:

Той ме гледа, гледа… и накрая, с онзи тон на човек, който е решил, че също трябва да си върне „усмивката“, ме пита:

Казват ми: „К*ва съм била…“
Е, всеки си има характер.
Казват ми: „Уличница си била…“
Щом толкова обичам да се катеря, да не искат да съм с квадратни обувки!
Спала съм била с мъже…
Ей, мъж, оставя ли те да спиш без да гледа телефона?
Спала съм била за пари…
Та пет лева пари ли са, бе—те са само за кафе, и пак ти е сладко.
Криви ми били краката…
Криви, ама удобни—влизат навсякъде.
Извод: няма жена, която да не дава—има мъже, които не знаят как да го поискат… и после се чудят защо ни е „всичко“.”

Казват, че 40% от Интернет е глупости. Е, аз досега май съм гледал само останалите 60% — където поне има шанс да ми обяснят нещо…

Казват, че Фройд навсякъде е виждал еротични символи… Абе, май не е чак толкова параноичен, щом навсякъде ни дебне и едно „къде ми е ключът?“ — все в джоба, все до сърцето… все при критичния момент!

Казват, че виното удължава живота. Майко мила… то тогава аз съм направо застрахован — само дето още не знам за какво точно.

Казват, че редовната … е като “козметика без грим” — жената ставала по-свежа и по-привлекателна. И понеже нали всичко е наука, за това бил отговорен един хормон — естрогенът. Той не само “поддържа настроението”, ами направо дава блясък на косата и мекота на кожата.
Затова: грижи се за жената… и за естрогена — че иначе няма блясък, а само “ей, пак ли утре ще”.

Казват, че сексът продава. Ми тогава продавам секслаптоп — натиснеш клавиша и веднага се включва… с пенсиониран акаунт и без гаранция!