Истинската жена трябва така да изглежда, че дори най-заклетият спортист да спре за момент и да си помисли:

Истински виртуоз е онзи, който успее да убеди жена си и любовницата си да си сменят ролите — и да се карат коя да е „на първо място“… между двете купонясвания.

Истински обичащите мъже не казват „закъснях“, те казват „закъснях, защото ми почна седмицата на мъжките работи“ — и после три часа търсят отвертката, която още миналия път си обещал, че я имаш.

Истински случай от Бургас през 90-те. Един бургазлия с жена си на щанд за сладолед.
Продавачът го гледа и вика:

Истинските мъже никога не се оставят да им се меси чужда жена…
Освен когато тя им каже какво да правят в леглото.

Истинските приятелки се познават по това, че веднага ще ти пуснат снимка на обувките си, когато им кажеш, че си тъжен — “Ето ти нещо, което да гледаш, докато не се окопитиш!”

Истинският джентълмен винаги ще подаде ръка на слизаща от него дама — ама не за да я вдигне… за да знае къде точно е падналото му достойнство.

Истинският джентълмен винаги ще подаде ръка на слизаща от него дама — не за да я задържи, а за да я вкара в следващата стая, че да не й падне настроението.

Истинският мъж заспива толкова уморен от скролване във фейса, че дори като му кажат „ей, ама виж това…“ — не мърда.

Истинският мъж трябва да обича бира, футбол и нощни приключения. А съвсем истинският… трябва да може да гледа футбол, да пие бира и да се “направи” секс пред телевизора, без никой да забележи, че мачът е без звук.

Истинският секс развива клапите на сърцето. Виртуалният — бицепсите на ръцете… от това колко дълго стискаш телефона.

Истинският секс укрепва сърцето, а виртуалният — бицепсите: все закачам телефона и го вдигам, все едно тренирам.

Историческа пиеса, из живота на хан Омуртаг.
Първо действие.
Нощ над Плиска, конски тропот, конник спира пред крепостната порта. Стражата се провиква:

Вестоносецът влиза при хана, който го гледа строго:

Вестоносецът му подава писмото. Хан Омуртаг го разгъва, прочита и промълвя:

Завесата пада.
Второ действие.
Дворът на хана. Хан Омуртаг държи за косите Никифор и му казва:

Публиката:

История на България в IRC каналите
из "Хрониките на Плиний Стари"
…и хан Омуртаг събра синовете си и им рече: „Синове мои, стига сте квасили тия трактати! Вземете по един кабел и го навийте на скарата. После вземете по една дискетка и я хвърлете в кладенеца. Браво! А сега — монитора: строшете го в краката на писаря!“
Синовете изпълниха всичко до точка и след това най-малкият, Бат`Орташ — най-сръчният сред оногундурите — попита: „Тате, счупихме и последната канцеларска машина във Фанагория. Каква е поуката?“
Омуртаг им отговори: „Поуката, синко: друг път не пипайте непознати устройства… особено ако някой ви праща ‘важен файл’ със странно име.“

…йощ помня как цар Самуил с ник „tsar_sam“ пусна паролата си публично във Възражденския форум… и после му казаха, че „комуникацията била компрометирана“, та той си вдигна „двуфакторна крепост“ от лозунги.

…И в лето господне 1014-то княз Владислав и българите приеха нова система, за да има икони, на които да се кликва — „за по-лесно броене на даренията“. После синът му Драгомир Владикович стана администратор и пусна вирус „За щастие“. За да спаси династията, Владислав се отказа от престоли, хвърли сървъра през прозореца и каза: „Айде — restore от последния backup, че и без това всеки знае, че истината е в логовете.“

„Брате Кириле, защо трябваше да пишем по десет шрифта на едно писмо, а после пак да чакаме принтера да ‘успокои духа’…?“

Поради компютърна неграмотност брате Методие! Ариадна се моли, но Tahoma пак ни се мами с тия глаголици! Ядохме го големия Courier и се отели Times New Roman-а… на другия край на линията — ама някой вече го беше изтрил.

О, неразумни юзъре! Не се срамувай да кажеш „чатър“ — но нека да е без измислени команди. Ако са имали Правец-8 и Правец-16, те са писали „чертами и резками“, защото Бейсик им е бил като данък: всички го мразят, но все някой го плаща.

Мили братя юзъри!
Когато четете този и-мейл, българският банер ще вее над сървъра… но не от гордост, а от преинсталация. Или сте изтеглили „кракнати“ филми, или съм се подписал като приятел и съм откраднал паролите ви. И двете са истина — само едното е по-вкусно.

„Мила ми Интернето! Знай, че след чата и айсикюто най-много обичам да пингвам сървъри… и да псувам, че ‘connection refused’. Ако се чудиш защо ти пиша, либе ле: защото съм си сменил плейлиста, а договорът ми изтича след трийсет минути — и на кораба „Радецки“ имат много бърз интернет… ама само за бой.“

Италианска реклама на Durex: „Дискретна риза за вашата прясна… чорба!“

Ицо Стоичков на 4 годинки.
Майка им пържи кюфтета на двора. Ицо се върти около нея, а баткото му — 8-годишен — се е настанил до оградата и си дялка дървена прашка.

Големият се прави, че не го е чул.

Пак мълчи.

Ицо Стоичков — на 4 годинки.
Майка му пече банички на двора.
Ицо се върти край нея, а по-големият му брат — на 8 години — надига табуретката до оградата и си „прави“ прашка от стар чорап.
Ицо извиква:

Братът не чува.
Ицо пак:

Ицо се загледва и махва с ръка:

Големият се дави от „не съм чул“, но няма как—

Йога е просто “Кама Сутра” за хора, които нямат с кого.
Като срещнеш правилния човек… изведнъж става йога за двойки.

Йосиф се мести от еврейско училище в държавно. Баща му го представя на новия му учител и се хвали, че синът му е гений по сметките.

Йосиф се замисля, но не се плаши. После вдига ръка:

Щом е толкова евтин, няма как да не вземете качествен плат — по един лев за аршин.

Така че общо ще платите **един лев**.

К**рвите из заведенията са по-печени от б**товете по улиците…