Имало едно време един цар. Той имал 4 дъщери, 16 внучки и 64 правнучки. Към края на земния си път, тежко болен и легнал на смъртно, един ден ги събрал всички и им рекъл:

Имало едно време една кралица, която… да кажем, много си падаше по страстите. Един ден останала вдовица и обявила: който я „успокои“ както трябва, ще е владетел на престола.
Минаха години. Опитаха се юнаци от целия свят — нито един не успял да я задоволи…
И тогава дошъл последният кандидат — пребледнял, изтъкан от време дядка на 98 години. Кралицата го погледнала, изсумтяла:

Но все пак склонила.
Започнало едно… да не казвам какво — цяла легенда. Ден, два, три… после седмици… и накрая кралицата едва си поела въздух и прошепнала:

А дядката се усмихнал и казал:

Имало едно време една принцеса, ама толкова грозна, че дори огледалата се правели на счупени. Като станала за женене, всички принцове гледали да минат покрай замъка, все едно тя е развалена табела “Смърди”.
Та викнали феите:

Една фея се хванала за главата и отсече:

Принцесата — смело и на бегом. Намерила чешита, натиснала го, както й казали… и нищо. Натиснала го още веднъж… пак нищо.
И тогава магическият чешит изцвилил:

Имало едно време една принцеса, дето никой не можел да я „намери“ както трябва. Всеки, който се опитал, го изнасяли после на носилка от стаята ѝ — с вид на човек, който току-що е преживял буря, земетресение и лична драма едновременно.
По едно време дошъл един старец — като че ли нищо му няма — и тръгнал да влиза.

Влязъл. Минало малко време… чули се въздишки, охкания и разни „ах!“ от принцесата. След малко — този път не я изнесли на носилка. Изнесли… го само него. Жив и здрав.
Другите, като го видели, веднага заели разследващия тон:

Старецът ги погледнал строго:

Имало едно време една ужасно грозна кралица. Толкова грозна, че дори огледалото се обръщало настрани, щом минавала. И трябвало да се ожени някой принц за нея, щото иначе дворът щял да се разпадне от „магическа скука“.
Повикали феите да измислят заклинание. Феите се напъвали, мрънкали, кикотели се, но все не ставало.
Накрая едната фея казала:

Принцесата тръгнала, намерила магьосника, взела свещта, запалила я — и магически… нищо! Още по-зле станало. Магьосникът си покашля и казал:

Принцесата пак запалила, пак гледали — пак не. Тогава магьосникът въздъхнал:

Имало едно време три сестри, които се зарекли, като се оженят, да си казват всичко — както си е било досега. Задомили се по различни градове и започнали да си пишат тайни съобщения.
Като разбрали, че мъжете им може да ровят из телефона, си измислили „парола“: дали ядат пържени картофи.
Най-голямата:

Средната:

А най-малката изпратила следното:

Имало едно село, дето падишахът издал заповед:

Един човек от селото пропуснал и трите петъка — ама така, че и комшийската баба го запомнила. Падишахът чул и наредил да го качат на бесилото.
Преди да го обесят му казали:

Мъжът се замислил и казал:

Везирът пребледнял:

Падишахът отсече:

И — речено-сторено.
После мъжът:

Падишахът подскочил:

А съветниците:

И пак — изпълнили го.
Идва ред на третото желание. Мъжът гледа ту падишаха, ту везира и се усмихва:

Падишахът:

Мъжът:

Везирът се хванал за главата, падишахът се закашлял и казал:

Имало едно семейство — мъж, жена и син. Мъжът и жена му били като светци: никога през живота си не казали нито една псувня, нито една ругатня. Такъв пораснал и синът — възпитан, стегнат и… стопроцентово невеж по „женските неща“.
Дошло време да се жени. Оженили го и настъпила първата брачна нощ. Само че синът не знаел какво се прави, и направо отишъл при майка си да пита.
Майка му, възможно най-възпитано, му обяснила:

На другия ден булката звъни на свекървата цялата пребледняла:

Имало едно типче дето много държало да му слагат в хола най-скъпия гранитогрес. Викнал майстор:

Майсторът му вика:

Обаче един ден жена му била толкова добра и послушна, че чистила паркета по чорапи — без да искам намеквам, ама… търкаля се, подхлъзва се, пада на земята и прави шпагат…
И точно тогава: **“ВАКУУУМ!”** — и край. Няма мърдане, само едно тракане.
Мъжът влиза, гледа я — и бясно вика:

Майсторът се появява и казва:

Мъжът:

Майсторът:

Мъжът, без да мигне:

И го прегръща и му нарежда:

Майсторът:

Мъжът:

Там ще къртим… ама поне да не е по 1200 лева квадратът!

Имам един въпрос от „ЕТИКЕТА“:

Имам една позната, викаме ѝ „Аварийната“. Щото кат закъса някой — звъни ѝ все едно е пожарна, а тя вместо да помага… първо проверява дали телефонът ѝ има заряд.

Имаме един съсед, който се прави на голям ценител на ракията. Вика се Ники. Един ден го питам аз:

Той ми гледа сериозно и казва:

Имах редовен сексуален живот… докато не си счупих ръката! От тогава всичко ми е в „имобилизация“ и чак ми се извиняват за неудобството.

Имаше една циция толкова силна, че на човека му трябваше само да влезе вътре — и телефонът се зареждаше сам, все едно му казваха: “Спокойно, тук сокът е безплатен.”

Имитираш оргазъм – лесно е, хайде да видим кой може да имитира ерекция! 😄

Индиана Джоунс среща огромно племе индианци-канибали и си казва:

Той послушал вътрешния си глас и убил вожда…
А вътрешният глас веднага:

Индианче пита:

Индианчето кимнало, па пак:

Инспектор отишъл в класа на Иванчо и казал на децата да измислят изречение, в което всяка дума да започва с една и съща буква.
Станал Дарянчо и рекъл:

После станал Огнянчо:

Иванчо вдигнал ръка и започнал:

„Карай, Кольо, карай! Както капачка капе, като кукумявка кряска, така и краката тропат! Какъв кеф, какъв кеф — като картоф!“

Институтът по хигиена препоръчва новите четки за зъби „Меджик Флекс“, които „проникват“ и до най-трудно достъпните кътчета на устата.
Травматологичното отделение на „Пирогов“ обаче напомня:
това все пак са само четки за зъби!

Интелектуалец е човек, който знае 10 занимания — и всяко едно от тях е по-интересно от… да си губи времето в обикновени приказки.