Или старият, но златен:
Попада Гошко на мина! Разкъсан на парчета, ама спасен навреме от другарите си! Събужда се в болницата и гледа над леглото радостното лице на санитар Петър:

Или ще изядеш жената след секса — или ще й готвиш цяла вечност.

Има два неща, които умеят да върнат вярата в живота.
За мъжа — чисто нови инструменти и малко време да ги демонстрира.
За жената — рокля, която изглежда все едно е купена специално за „ново начало“.

Има десет признака, че жената „иска“, но всичко се разбира от разкошната ѝ усмивка—а само един признак, че мъжът „може“… когато най-накрая престане да спори колко „още пет минути“.

Има жени, които щом ги погледнеш и чак часовникът им започва да бърза — все едно след секунда ще ги излъчат на живо от „щъркелова“ линия за полет…

Има и по-неприятни неща от камъче в обувката. Например — косъм в презерватива… все едно половин грам мърдащ проблем да ти откаже гаранцията.

Има и такива жени... Довериш й се, преспиш с нея, а на сутринта — късно било! Не ще да си тръгва, не ще и да ви пусне! Ами ако се размине работата и тя си подреди багажа и се прибере — ко праим?

Има ли жена — има проблем! Но пък се казва: преспи го, защото утрото е по-мъдро… само че жената го е направила на още вота — и сега ти се налага да преспиш и с проблема, и със „съвета“!

Има ли човек около 8 000 нервни окончания…
Ето какво мислел мъжът: „Ето защо не трябва да пипам — мозъкът ми е на последния ред…“

Има огромна разлика между любовта и с*кса: с*кса оправя неловкостта, а любовта я създава от нулата. Уди Алън

Има три вида любов:
1. Предвлюбен:

2. Влюбен:

3. Отвлюбен:

Има три вида с*кс:
1. Предсгоден — Гониш се из цялата къща, пробваш къде ще стане, и правите с*кс… където го хванете удобно.
2. Женен — Правите с*кс само в леглото, като дисциплина: едно и също време, едно и също място, никакви изненади.
3. Отдавна женен — Стоите в различни стаи и си крещите от разстояние: „Е*и се!“

Има три категории мъже. Пиенемани, спане-мани и мани-мани…
Пиенемани: „Само още една!“
Спане-мани: „Само за малко!“
А мани-мани: „Само да видя колко струва…“

Има три неща, които не искаш да чуеш от други, за своята жена:
1. Ще я обсипя с комплименти…
2. Ще я уча как да готви…
3. А, бе — евала, аз я учих.

Има хора, които само като ги видиш и ти щръква средният пръст…
не от обида—от инстинкт.

Имала била баба огромно сърце… Не се заблуждавайте — не е за любов, а за покупки!

Имало двама приятели. Единият бил ненормално голям “кавалер”, а другият… каквото и да пробваше, все му се случваше отказ. Един ден неудачникът се обръща към приятеля си:

Пако му се изсмива:

Отива, усмихва се:

Дона го гледа странно, но вяло:

Марко се навежда и довършва тържествено:

Имало едно време един мъж, дето много му се искало да “спечели” Василиса Прекрасна, ама Василиса — никак. В отчаянието си отишъл при един десетглав змей и рекъл:

Първата глава му отвърнала:

Той се намръщил:

Отишъл при втората глава… същото. При третата… същото. При всичките осем — все “тухла и бързо”, все “докато е топла”.
Накрая стигнал до десетата глава, та рекъл:

Десетата глава казала:

Тръгнал той. Били го. “Обучавали” го. Били го пак. “Обучавали”. Взел клончето — и на връщане пак същото: бият, “обучават”. Накрая дошъл, задъхан.
Десетата глава — все така спокойно:

Тръгнал. Били го. “Обучавали” го. Пак бият. Пак “обучават”. Взел листото и на връщане — същата работа. Пристигнал.
Десетата глава:

Тръгнал той. Били го. “Обучавали” го… пак бият… пак “обучават”… и пак, и пак — докато едва се добрал до десетата глава.

Тя се усмихнала и казала:

Човекът пребледнял:

Имало едно време един султан. Той имал евнух, и двамата били на една възраст. По цял ден султанът току пляскал с ръце — а евнухът литвал като стрела. Султанът му викал: „Донеси ми нещо хубаво от пазара!“ Евнухът тичал. След малко пак пляс: „Доведи ми музиканти!“ Евнухът пак тичал. Пак пляс: „Някой да ми носи ракия!“ Евнухът пак тичал.
Минали години — виждаме ги пак. Султанът вече с леко прошарена брада, но все още снажен, с поглед като на млад. А евнухът — отпуснат, прегърбен и едва влачи крака.
Поука: Не е тичането, което убива… а това, че тича само евнухът, а султанът си пляска.

Имало едно време един цар.
Той имал трима сина.
Тримата синове порастнали и след време на царя му се родили деветима внуци.
И те пораснали, та царят съвсем се уталожил… че след време имал и двадесет и седем правнуци.
Събрал ги той всичките един ден и им рекъл: