Иво (познат като магьосника от телевизора) изнася поредното си шоу. По едно време един зрител става и казва:

Дават му кутията, а Мария я пускат вътре. Зрителят я завързва, затваря капака, заключва, после гледа строго към публиката, брои „едно, две…“ и започва да удря по кутията като по тенджера, дето не иска да заври.
Иво се шашка:

Играят си децата на барман, таксиметров шофьор и инспектор от КАТ.
Детето на бармана:

Детето на таксиметровия шофьор:

Детето на инспектора от КАТ:

Игуменката на католически орден решила да направи посещение на девическото училище към ордена. Върви тя по коридора, спира ученичките и започва да ги разпитва:

Игуменката се усмихнала, кимнала и продължила… до една последна ученичка, която само мълчала.

Игуменката на манастира чете проповед на монахините:

Отзад се чува момински глас:

Идва Лято. Освен за ядене, пиене и шашми, не забравяйте и да се оглеждате — че търсят къде да се залепят като приятели, ама без покана!

Идва един и ми вика:

Аз му викам:

Идва чистачката супер развълнувана, вика:

Идеалната жена — ниска, набита, с вълшебни къса ръце и със “стабилна” глава.
Защо?
Ниска — за да не ти пречи, докато гледаш мача.
Набита — да може да върши домашната работа и без да я молиш.
В по-голяма “подробност” — за да не ти пречат съветите, когато решиш да поспиш.
С малки ръце — да не стига до ключовете ти, когато изчезваш за “малко”.
С плоска глава — за да има място да оставиш бирата, докато ти духа… да ти мине ядът.

Идеалната жена:
1. Скъпи, сигурен ли си, че бирата ти ще стигне до мача?
2. Какви накладки да взема за колата, че пак пищи като прасе?
3. Омръзнаха ми тези сериали — ела в банята, помогни ми да се избръсна… ама не аз ще бъркам, ти ще държиш огледалото!
4. Няма ли да ходиш да пиеш бира с приятели, че ми идват на ум ужасни идеи…
5. От утре ще ходя гола из къщи!
6. Толкова си секси, като си гладен — дай нещо да се хапне, че ще те изям!
7. Искаш ли да гледаме мача заедно и да си направим “тактическа” пауза за бира?
8. Искаш ли разходка из центъра — да огледаме мадамите… само за вдъхновение!
9. Отивам да измия колата!
10. Обичам ти да чоплиш колата в събота… може ли неделя да го смениш на мен, да не правя нищо?
11. Скъпи, ела да видиш — съседката пак изкарва бельото да “проветрява”!
12. Знам, че не ти се ходи до магазина… може ли пак да го “вкарам” от вътре?
13. Не не не! Този път аз ще оправя двигателя на колата — ти само гледай и не се меси!
14. Майка ти е поне жена… моята е направо училище без почивка!
15. Забрави 14 февруари — по-добре да идем на автомобилното изложение, там поне не реве!
16. Знам, че ти е успокояващо да ходиш на “лов” по празници… нали пак ще ходиш?
17. Стига, тази вечер не ми се ходи на театър — вземи бира, две касети и води приятелката, да не скучаете сами!
18. Не ми се ходи на пазар… ела вместо това в новия стриптийз бар — да пробваме “новите цени”!
19. Спокойно, аз печеля достатъчно — защо не спреш да ходиш на работа? Аз ще ти купувам бира на връщане… и то с касова бележка!
20. Господи… ако и тази вечер не ти духам, ще се обадя на комшиите да ме утешат!
21. Записах се на йога, за да мога да си слагам краката зад врата… само за да ми е по-лесно да ти открадна бирата!

Идеалният европеец е строго веган, абсолютно хомосексуален на велосипед и с фотоволтаик на челото — за да не му свети „капиталистическата“ лампа, докато кара по зеления път.

Идеалният женски сценарий:
1. Скъпи, сигурен ли си, че ти стига бензинът за същия завод?
2. Кой точно камион да вземем — този или онзи, скъпи?
3. Няма ли да идеш с приятели да гледаме мач и да пием бира?
4. Реших от утре да започна диета… само солени неща да не гледам.
5. Толкова си “мачо” като си гладен!
6. Искаш ли да си останем у дома и да гледаме клипове, а да пием бира?
7. Искаш ли да обиколим центъра — да огледаме яките коли по улицата?
8. Отивам да изпера килима!
9. Обичам да се оправям по колата в събота — мога ли аз да карам в неделя?
10. Скъпи, ела да видиш — съседката пак е оставила портокалите на терасата без капак!
11. Не, не, не! Този път аз ще сменя колелото — стига си мрънкал!
12. Майка ти е направо инженер в сравнение с мен!
13. Забрави за 14-ти февруари — предлагам автомобилното изложение!
14. Знам, че на годишнината обичаш да ходиш на “лов” — ще ходиш ли и тази година, че да се отпусна?
15. Стига вече театър! Тази вечер: каса бира, две порно касети — а аз ще поканя една приятелка да ни “помогне”…
16. Ооо, не ми се пазарува… не искаш ли да отскочим до новия автосалон-стриптийз бар?
17. Слушай, вече печеля достатъчно — защо не спреш да ходиш на работа? Аз ще ти купувам бира на връщане.
18. Господи… ако и тази вечер не ти “направя място”, ще се самоубия… от смях!
19. Записах се на йога, за да мога да си поставям краката зад врата… ама само когато ти пускаш моторчето.

Идеалният мъж и идеалната жена:

Идеалното мъжко състояние — гладен, на*бавен, ядосан и трезвен… ама само докато не види салатата.

Из дневника на един Емо:
05:00 Събуди ме по-малката сестра. Прибра се! Нали уж е “само да поизлезе”, а тя се е върнала с миризма на сладко и алкохол. Каза, че аз съм виновен, защото съм бил “твърде истински” и ѝ развалям настроението. Е, сега пак няма да спя — ще трябва да си подстригя ресните, че да не личи колко съм изморен.
06:00 Догоних ресните.
07:00 Майка ми почти ме хвана, че се правя на мрачен. Каза: “Иванчо, идиотизмът ти е цялата ти кариера. На училище!”
She makes me cry.
07:15 Облякох си дрехите: черно, черно, още малко черно. Значки — повече, отколкото самоуважение.
Опа — една значка липсва.
Нищо. “Изгубената значка” е моден аксесоар.
07:35 Сестра ми ме видя и изкрещя: “Тъпа пънкарка!”
Вика ми се отразява като музика от репетитория — само че по-лошо.
07:40 Значката падна… пак. Закачих я.
07:55 Пак падна. Закачих я пак.
08:10 Тя се откачи за “последно” (тоест за пети път).
08:20 Закъснях. Не ме пуснаха. Стоя в коридора и плача.
08:45 Часовете свършиха без мен. Аз пак плаках.
09:15 Отидох до тоалетната да “изплача” чувствата си. Започнах да давам интервю на огледалото и забравих да… довърша нещата.
09:16 В ъгъла падна значка в чиния. Взех я — и ми се стори, че светът пак има смисъл.
09:40 Влезнах в час и всички емота ме погледнаха — “истински емо”.
Това е обида… нали?
10:10 Написах “последно съобщение” на чина си.
10:12 Учителката го видя и ме изгони. “Дете, това не е дневник, а сценарий!”
Стоя в коридора и плача.
11:00 Междучасие. Емотата казаха, че съм “най-истинския от истинските”.
Малката ми сестра мина и ме обвини, че съм откраднал драмата ѝ.
Ритна ме с кубинките си.
She makes me cry.
11:30 Получих съучастници — емота се скараха помежду си и почти ме забравиха, защото всички искаха да са “по-емо”.
12:20 Междучасие номер… не знам.
Вкарах се в тоалетната втори път “да мисля”.
Значката се оказа в джоба на якето ми през цялото време. Класика.
13:00 Уговорих се с едно момиче.
Каза: “Ти си гаден… и *истински*.”
Е, това е комплимент. Седя и плача от радост.
14:00 Прибрах се вкъщи. Няма никой.
Включих си любимите песни.
И започнах да си гриза лаковете — за да не ми стане скучно.
14:30 Дойде малката ми сестра, изключи музиката и каза:
“Не можеш да си емо, ако не можеш да си емо и в тишина.”
Пак ме удари — аз междувременно съм готов да се примиря.
15:00 Прибра се брат ми с приятелите си.
Видя ресните ми, значките ми и “последното ми съобщение”.
Каза: “Това е фалшива трагедия.”
И започнаха да хвърлят якета върху мен.
Аз само стоях и мислех: “Една емо-драма… не се прави така.”
16:00 Майка ми ме пусна да ходя за хляб, само защото “някой трябва да донесе обратно достойнството”.
Стоя в магазина, гледам реда… и се чудя защо всички ме гледат като поредния вид тревопасно.
16:20 Откраднаха ми парите.
Поне ми оставиха значката — падна на пода, но ми беше като “последна искра”.
17:00 Върнах се. Майка ми разбра, че “емото” пак е на свобода.
Получих удар… и пoех нoв конфликт.
Тя отиде за хляб.
18:00 Срещнах емота.
Казаха ми, че крясъкът ми бил “неубедителен”.
Решихме да ги докажем: бяхме 25 души и “почти” пребихме един пънк.
Въпросът е, че пънкът преброи нас.
19:00 Анимации.
20:00 Пак започнах да пиша дневника, защото иначе ще забравя какво съм.
21:00 Майка ми каза да лягам.
“Мамо, на 17 съм — мога ли да си обръсна краката, за да съм още по-емо?”
21:05 Получих “емо урок” от майка ми по задника.
Лежа и се опитвам да заспя.
Не става.
She makes me cry.
21:30 Пак намерих значка, която уж изчезна.
Закачих я.
И най-накрая заспах — уморен… но истински.

Из дневника на интернет-маниак:
„Реших коренно да си променя живота. Заличих си всички порнозакладки… и сега гледам порно без отметки!“

Из един женски форум:

И точно тогава, в тъмното, се чува тихо моят мъж:

Из женски форум:

Из женски форум:

Из женски форум:

Из лекарската практика: