Иванчо отишъл при доктора, премазан, щото му се случило нещо ужасно.

Докторът се замислил и рекъл:

Иванчо тръгнал. След няколко дни пак се връща, цял разстроен:

Докторът пак го гледа строго:

След седмица Иванчо се появил усмихнат, доволен, като че ли е спечелил от лотарията.
Докторът:

Иванчо се приближил и шепнешком:

Иванчо пита Марийка:

Иванчо пита баща си:

Баща му отговаря:

Иванчо пита баща си:

Иванчо пита дядо си:

Иванчо отишъл при баба си и попитал същото:

Иванчо се замислил и казал:

Тогава бабата му отвърнала:

Иванчо пита майка си:

Иванчо пита родителите си:

Почудили се родителите малко, ама решили, че вече е достатъчно голям и майката казала:

Бащата се възмутил:

Иванчо пита сестра си:

Тя се съгласи. Правили, каквото правили… и накрая сестра му му казала:

Иванчо подари на гаджето си букетче от лайка и ѝ вика:

А тя:

Иванчо получил съобщение, че негов роднина в САЩ починал и му оставил наследство — 200 милиона долара. Той веднага хукнал натам и още от първия ден решил да живее като истински баровец.
Първо решил да пробва най-скъпото и “елитно” — заминал за Тайланд. Отишъл в най-известния бордей и влязъл направо при рецепцията:

Иванчо вдигнал очи, качил се с асансьора и след малко почукал на вратата. Влязъл и попитал:

Тя го завела до прозореца и му показала навън редица лъскави коли:

Иванчо кимнал — убеден, че е инвестиция — и тя му направила най-невероятното преживяване в живота… без дори да се замисли, че реално вече е дал половината наследство.
След месец пак му се приискало “още нещо същото, ама по-добре”, та пак отишъл. Същото място, същата сграда, същият етаж.

Иванчо влязъл при същата и веднага:

Тя пак го завела до прозореца, този път с усмивка:

Тогава Иванчо се съгласил, защото явно парите му си стрували, и накрая получил “екстрата”, която човек помни цял живот. Тръгнал си доволен, щастлив и с усещането, че вече живее в кино.
И понеже алчността е по-бърза от любовта, след още месец решил пак да се “почерпи”. Този път влязъл направо, качил се направо на последния етаж и пак при нея:

Тя го завела до прозореца и му показала квартал с десетки луксозни къщи и вили.

Иванчо предлага на Марийка да си играят на съдии.

Иванчо при доктора:

Иванчо разхожда Марийка в близката горичка с интимната мисъл, евентуално да я изчука. Гушнал я през кръста, прошепнал й нежности до ухото, води я все по-навътре към гъсталака. Ама на него му се прииска да… свърши работа, ама не за литература — направо ужаааасно.
Извинява се, целува я набързо, оставя я на пътечката и се навира в едни храсти.
Охх, пикaе си той с кеф, ръка на сърцето, че „романтиката“ продължава… И изведнъж — от храстите се чува гръмогласен рев:

Иванчо с техните на плажа:

След кратки уговорки майка му склонява,
Иванчо обаче ги проследява…

Иванчо се втурнал към баща си, дръпнал го за ръкава и попитал:

Иванчо се разтичал към майка си и крещял:

Иванчо се оженил за Марийка. След няколко дни излиза на разходка и на улицата среща стар приятел.

Настроението на Иванчо паднало. По нататък среща още един стар приятел и пак:

Иванчо направо се скапал. Започнал да се разхожда и да си мърмори сам:
„Ожених се за най-‘обработваната’…“
По едно време го среща и трети приятел, чул го как си говори и го пита:

Иванчо се прибира от училище и баба му го пита:

Прибира се майка му и го гледа, че стои и пита:

Прибира се баща му и му виква:

Иванчо се прибира от училище и казва на баща си:

А майка му:

Иванчо:

Иванчо се прибира от училище и казва:

Иванчо се прибира от училище и още от вратата пита: