Иванчо се прибира от училище и реве.

Бабата веднага събрала в хола „мъжкото войнство“:

Всички се заели и всеки дал по парче. Накрая бабата казала:

Минало време — Иванчо пак се връща, пак плаче, този път още по-силно.

Иванчо се прибира от училище:

Иванчо се прибира от училище:

Иванчо се прибирал от училище. Един мъж го спрял на улицата и му рекъл, че за 1 лев ще му каже 3 “ценни” думички. Иванчо се навил и мъжът му прошепнал: „маймуна“, „бомба“ и „свирач“.
Иванчо се прибрал и попитал баща си какво значат. Баща му казал: „Маймуна“ — значи „добър ден“, „бомба“ — „много хубаво“, а „свирач“ — „весели пътечки“.
След няколко дни имали гости. Иванчо се изправил като за велик празник и щом влезли, вика: „Маймуна!“
Гостите се стреснали и почнали да се чудят кой ги е научил на такива неща. После Иванчо се закашлял и добавил: „Бомба!“
Още по-лошо — всички се възмутили и решили, че нещо не е наред. Когато се стягали да си ходят, Иванчо се усмихнал широко и тържествено казал: „Свирач!“
Гостите вече нямали търпение и си тръгнали наведнъж… а Иванчо останал доволен, че най-сетне си е научил „правилните“ думи.

Иванчо се прибра от училище и заварa дядо си до печката със смъкнати панталони. Иванчо, естествено любопитен, веднага попита:

Иванчо се хвали пред съучениците:

Познайте кой днес е с написани домашните по всичко… заедно с химикалката на учителя.

Иванчо се хвали, че му се е родило братче. Отива на училище и учителката го посреща:

Той настръхва от гордост и казва:

Учителката пребледнява и прошепва:

Иванчо си играе на детската площадка пред блока. От едната страна на терасата се чува:

Същият глас:

Иванчо сложил един скафандър и косил трева. Минава Марийка и вика:

Иванчо стои на балкона и гледа как минава Марийка отдолу.

Иванчо тръгнал да си търси работа в града, ама го сварила тъмнината пред попските врати. Почукал, изчакал и подията му отворила.

Сложила му на софрата чиния с кюфтета и дебел комат хляб. Иванчо, прегладнял до шия, нищо не чувал, докато… видял попската щерка и се изплюскал в гърлото:

Попадията го погледнала спокойно:

Щерцата му подала чашка айран и се засмяла: уж само приела „името“, а очите й заблестели.
Иванчо се нахранил, но цяла вечер не могъл да отдели поглед от девойката. А тя — видимо — само това чакала. Като всички легнали, той се промъкнал към стаята й — и на мига, щом я зърнал, тя вдигнала завивките, разголила се пред него и му намигнала отгоре:

Той се хвърлил отгоре, прегърнал я, започнал трескаво и тя изпъшка така, че чак попа се стреснал насън.
И тогава двамата изведнъж се „довършили“ и тя викнала:

От стонове и въздишки попа станал, сръчкал се сънлив и подвикнал попадията:

Попадията грабнала газената лампа и се запътила към стаята.
Като влязла, направо онемяла: Иванчо — нависоко, щерка й — прегърбена, щерцата стенела, а гостенинът все набутвал…

Попа, още сънен, въздъхнал през зъби:

И се завил обратно, промърморил:

Иванчо трябваше да пише съчинение за произхода на семейството си и тръгна да разпитва като ученик, дето не може да го удари на измислици.

Иванчо се замислил, почесал се зад врата, вдигнал рамене и отишъл да си пише.
А баща му, вместо да се успокои, направо се загнездил в него един страх: „Да не реши да го каже на учителя така, както е чул…“
Като Иванчо заспал, бащата тихичко се промъкнал да прочете тетрадката.
Отворил и прочел:

Иванчо черпи Марийка с бонбони.

Иванчо ще се жени за Марийка в неделя, ама в селото се носи слух, че Марийка „няма работа“. Тогава той ядосан отива при нея и я пита:

Иванчо се навежда, гледа… после бързо се изправя и вика:

Иванчо, като срещне Марийка, все я подминава, но после все намира начин да я „закачи“. Един ден Марийка плачейки отива при баба си.

Марийка го направила и изчезнала навън. Иванчо я видял и пак:

И така Иванчо среща Марийка, натиска я по коремчето — ябълчицата изскача и той пак „влезе“ както трябва.
Марийка се прибира и пак реве:

Бабата се обърнала към дядото:

Иванчо, републикански шампион по “маратонско” кихане и публични селфита, прочут в града и над граница. С големия си нос — носител на десетки медали от международни носови състезания — от време на време си вземаше въздух, сякаш мереше километри. Ама един ден взе да му секва и въздухът… Бере душа в клиниката, с диагноза СПИН. Наближават последните му мигове на тая земя. Верните приятели плачат в коридора и викат един поп за последно причастие. Да, ама попът бил зает с две кръщенета и една венчавка, та пратила баба попадия.
Бабата била умна — знае как се прави “последното”: турила расото, закачила резервната броеница, постлала килимчето и влязла в стаята. Само че женско любопитство — чувала тя легендите за Иванчовия нос… и не изтраяла. Дръпнала му завивката и под носа му — да се порадва на това “чудо”.
Гали го с треперещи ръце, от очите ѝ капят сълзи от жалост и възхищение, та чак стаята се изпълва с благоговение… Иванчо със сетни сили отваря очи:

Иванчо:

Марийка:

Иванчо:

Марийка:

Иванчо:

Иванчо:

Иванчо: