Иванчо излязъл на разходка с баба си и видели две магарета в двора. Едното лежало, а другото го обикаляло и го „вдигало“ от време на време, сякаш помагало.
Иванчо заинтригувано попитал:

Бабата се замислила как да му го обясни и казала:

Иванчо я погледнал учудено и веднага попитал:

Иванчо изпраща Марийка на санаториум за 20 дена. На ж.п. гарата — тя на прозореца, той на перона. Влакът вече потегля и Иванчо дава последни заръки:

Влакът тропа, засилва се. Марийка изведнъж от прозореца:

Иванчо хуква по вагона, повтаря същото, докато не се удари с главата в една греда — искри му изскачат от очите и изрева:

Влакът вече е на сто метра, Марийка пак вика:

Иванчо имал лошия навик постоянно да пита:

Видял дядо си и го попитал:

А дядо му нервно казал:

Иванчо иска да се ожени за Марийка. Облякъл се като за бал, взел един премерен букет за мама ѝ и звъннал на вратата.
Таткото отваря:

Таткото:

Иванчо:

Иванчо каза на Марийка:

Марийка:

Иванчо:

Иванчо казал на Марийка:

Иванчо казал на баба си:

Баба подскочила:

После Иванчо отишъл при майка си:

Майка му се разгорещила:

Като баща му се прибрал, двете жени се нахвърлили:

Иванчо се свил по рамене:

Бащата зяпнал и погледнал навъсено първо жена си, после тъща си:

Иванчо казал:

Иванчо казва на майка си:

Иванчо звъни на баща си:

Иванчо към дядо си:

Иванчо към баба си:

Иванчо много се навил да кара кайт с Марийка, ама тя не давала. Най-накрая след дълги обещания му разрешила само “за проба” — само да я развее леко с въжето. Иванчо обаче, тъкмо усетил момента, че вече му е в ръцете и реши да я “тествa” по-сериозно — направо я вдигнал чак до небето, че и чакала му било на пътя.

Иванчо много се напъвал да пробва „работа с Марийка“, ама тя все не стигала до решението и хванала баща си за ръка:

Бащата му рекъл:

Марийка кимнала и отнесла думите на Иванчо.
След време пак се видели и Иванчо бил страшно навит, но за всеки случай решил първо да „провери“ с една метличка.
И не щеш ли — точно докато пробва, Марийка се оригнала така, че чак се разтреперила стаята, а Иванчо веднага:

Иванчо на изпит по Човекът и природата, учителката:

Иванчо написал на дъската в час по български „ПЕ**КА“. Влиза учителката и пита:

Всички мълчат.

Пак тишина.

Един по един учениците излизат и преписват. Накрая Иванчо. Учителката веднага го познала и:

Иванчо започнал да ближе, да ближе… и като свършил, учителката го пуснала да отиде да се измие.
Излязъл от стаята, а на коридора срещнал директора. Той го погледнал ужасен:

Иванчо написал на дъската „п*йш“. Щом влязла учителката, веднага попитала кой го е написал. Никой не отговорил и тогава тя накарала целия клас — 30 ученика — да го препишат, за да сравни почерка. Оказало се, че е Иванчо. За наказание го накарала да изтрие дъската, като мине с език след всяка буква.
Иванчо тръгнал да се мие и го среща директорът:

Иванчо от много време настоявал да му купят колело. Един ден останал сам вкъщи с майка си и решил да „говорят като семейство“.
Майка му го погледнала и попитала:

Иванчо сериозно:

Майка му въздъхнала и след малко докато Иванчо проверявал как стоят нещата, тя чула как той идва към нея и се провиква:

Иванчо отваря вратата на кухнята и гледа как майка му и баща му спорят страстно за чия чиния кой е ползвал, и пак не го забелязват.
След 15 минути Иванчо му писва и се провиква:

Бащата се обръща изненадано:

А Иванчо много учудено:

Иванчо отива при баща си и му съобщава тържествено:

Иванчо отива при майка си и и казва:

Майка му го поглежда строго:

Иванчо отива при баща си:

Баща му се усмихва:

Иванчо отива с родителите си на село. Отиват на разходка с баща му и на пътя виждат кокошка.