Иванчо го съдят, че е ограбил 40-годишна жена. Адвокатът му се обръща към съдията:

Адвокатът свалил гащите на Иванчо, показал на съдията „инструмента“ и продължил:

В този момент Иванчо се навел и прошепнал на адвоката:

Иванчо го съдят, че е откраднал портфейл от 40-годишна дама. Адвокатът му се опитва да го защити пред съдията:

Съдията поглежда, адвокатът замълчава за миг, после казва:

И в този момент Иванчо прошепва на адвоката:

Иванчо забелязал, че Стефанка все гледа да се прави на тарикатка и да се пързаля по парапета в училището. Решил да й скрои номер, та да я научи на акъл. Наместил един стабилен винт накрая на парапета и като Стефанка се пуснала, хукнала по нанадолнище… а после — направо в хирургията.
Родителите й веднага я завели при доктора. Докторът я погледнал и рекъл:

Докторът въздъхнал:

Иванчо звъни на Марийка.
Тя се показва на балкона, а Иванчо я пита:

Иванчо и Марийка гледат как две котки правят „закони“.
Марийка пита:

Стоят още, гледат… След малко Марийка пак:

Иванчо и Марийка доживели щастливо до дълбоки старини. Тъкмо Марийка навършила 100 и казала на мъжа си, който бил на 99:

Мъжът се качил. След малко се върнал и гледал двете кутии смаяно:

Иванчо се отпуснал, усмихнал се доволно, посрескал мустак и гордо пита:

Марийка се замислила, па отворила другата кутия пред него и казала:

Иванчо и Марийка експериментират във ваната. Марийка го оглежда внимателно и се вторачва в най-нежните му места.
Марийка:

Иванчо:

Иванчо и Марийка на море—на плажа при един къмпинг лежат и се печат. Марийка задрямала, а от близките храсти се подава мъжка глава.

Иванчо отива зад храстите—един пич вдигнал пръст:

Оня се показал с едни огромни “работи” и Иванчо, като онемял:

Иванчо се връща при Марийка, а тя мърмори сънен сънено:

Той й разказал всичко. След малко Марийка се размърдала и казала:

Нашата се прибрала и… бунгалото заключено. Иванчо тропа, тропа, все едно срещу бетон—никакъв отговор.
По едно време вратата се отваря и на прага—същият оня, с голямата си “гордост”.

Иванчо и Марийка пътуват с кола. Иванчо казва:

Марийка:

Иванчо и Марийка решават да се разходят до новата зоологическа градина в София, че от старата не бяха ходили „от времето на трамвая“.
Стигат пред клетката на лъвовете — вътре има един огромен мъжкар, очевидно тръпне по Марийка, щом я зърва и вдига поглед, и… всичко в него „се буди“.
Само че, за лош късмет, гледачът бил забравил вратата отворена. Лъвът изръмжал, направил салто от решетката и грабнал Марийка. Пльос! В клетката, Марийка се бори, а Иванчо замръзнал.
Марийка през зъби към Иванчо:

Иванчо, без да му мигне окото, ѝ отвръща:

Може да му стане мило и да те пусне… а може и да си легне да си почине на сянка, че и той да не е от желязо!

Иванчо и Марийка решили да правят любов, но понеже ги било срам да го казват пред техните, когато им се приискало да… ще казват, че отиват да се перат. Един ден Марийка срещнала Иванчо и му казала:

Иванчо и Марийка решили да се оженят. Всичко било наред — вдигнали сватба, отпразнували, дигнали воаяж на меден месец и се прибрали надъхани.
Първата брачна нощ Марийка се нахвърлила с мерак, готова за голямата работа. Иванчо обаче я изгледал като човек, който е чул лоша новина и казал:

Меден месец мина… и сексът се оказа един голям мираж — само приказки и обещания.
Марийка се шашнала и отишла при “специалист”, да ѝ обясни какво да прави.
Професионалистът рекъл:

Марийка изпълнила всичко: сложила храна, запалили свещи, вино, бельо — както си трябва. Като видяла, че Иванчо почва да се замайва, се разсъблякла още малко и му казала:

Иванчо кимнал и пак:

Марийка му дала една пръчка, като на урок по безопасност, и рекли:

Иванчо тръгнал, разтреперан, да насочи пръчката натам. Само че Марийка от напрежение… се изкашляла/пръднала — и Иванчо се стреснал, станал на момента и изкомандвал:

Иванчо и Марийка са брат и сестра. Сутринта Иванчо се буди, а работата му му е такава, че ако не се оправи, ще стане катастрофа…
Отива към банята, а вътре Марийка се къпе.

И Марийка му отваря.
Иванчо изчаква секунда, гледа сестра си и вика:

Пак се затварят, пак се отварят, пак същите приказки — и ключът винаги е „ще кажа на тате“.
Накрая Иванчо стои доволен, Марийка се тресе от яд, но и от смях, и казва:

Иванчо и Марийка се скрили в килера и правили каквото си искат. Не щеш ли майката на Марийка ги надникнала и викнала:

Иванчо:

Майката:

Иванчо и Марийка си играели в мазето. Баба им обаче се притеснила какво правят и отишла да ги нагледа:

Иванчо и Марийка щели да правят с*кс, ама майката на Марийка го била наложила: „На млада нива хляб не се дава“. Иванчо хитрувал — навил я да му прави „само едно“ и работата станала доста бързо, само че после Марийка се оплакала.
Майката й вдигнала рамене: „Като ти казах — не давай, повтаряй му го.“
На следващия път Иванчо пак я метнал в играта и пак „вървели нещата“, но този път се разпищяло по-усърдно и Марийка… направила беля — чаршафите станали на пълна каша. Иванчо, без да се бави, събрал срамотиите в чаршафа, завързал го като пакет и казал:
„На Марийка носи тоя хляб на майка ти… да не го търси по пътя!“

Иванчо и Петърчо обичали да карат ски. Изкарали някой лев — направили си далавера — и хоп, заминали на ски в не много известен швейцарски курорт. Настанили се в една хубава четириетажна вила, а бабата хазяйка — една стара швейцарка с характер — ги настанила в две отделни стаи.
Прекарват си супер, вият музи, пързалят се, ядат и пият… ама парите привършват и след седмица се прибрали. Минали два месеца и Иванчо звъни на Петърчо:

Иванчо и Петърчо си говорят:

Иванчо и дядо му си мерили пишките. Като по-младият Иванчо започнал пръв — бръкнал в гащите и извадил една педя х*й.
Дошъл редът на дядо му — бръкнал, извадил и една педя кожа, а на нея пише **“АМСТЕРДАМ”**.
Иванчо започнал да се смее, а дядо му му рекъл:

Иванчо и попа на селото решили да се надпреварват кой е по-„успешен“. Застанали по средата на селото и се споразумели: щом мине някоя жена, с която единият е имал „нещо“, другият ще казва „цък“.
Стояли цяла вечност и всеки път резултатът бил равен — „цък“ до дупка, все едно звънец звъни.
Накрая минала жена и внучката ѝ, и попата тържествено рекъл: „цък!“
А Иванчо, без да мигне, усмихнато довършил: „цък, цък — и после още един за домашната!“