ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ЧЕКИДЖИЯ (ОНАНЬОР) Ден 1: Направих го с дясната. Беше супер! Ден 2: Праснах я с лявата. Не беше като с дясната, но пак си беше “работа”. Ден 3: Направих го с жена ми. Толкова беше различно… че чак ми се обади леко: “Айде, да не се излагаме — пак сам!”
Мръсни
ИЗ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ПРОТОКОЛИ
„…При обиск на автомивката на Цецо установихме, че няма как да открием ключалката на гаражната врата. Като поработихме цяла нощ, сержантът заспа в един чувал с чисти кърпи. Аз, естествено, се сетих, че гаражът има врата—и я натиснах. Но защо я отворих точно с моята лична карта, не помня…“
„…Починалият се оказа без пулс, тоест—с пулс, но вече без собственик…“
„…Ударът е нанесен с тежък предмет, вероятно тъпа част от радиатор—марка ‘Феникс’, тъй като имаше емблема… и миришеше на печка…“
„…В началото обвиняемият мълчеше упорито, а след това внезапно започна да отрича всичко, включително и че е бил в участъка…“
„…Гражданинът Костадинов заяви, че намерил съседа си да лежи в банята гол и го подканил да си спомни как се живее. След което се опитал да ‘поправи положението’ с фалшиво обаждане на 112…“
„…Когато излезе на балкона, шумно затвори и аз реших, че бяга. Скочих да го задържа—само че живееха отсреща, на петия етаж, и забравих къде точно…“
„…Задържаният беше ранен в лявото полукълбо—в смисъл, че там го хванахме…“
„…Задържаният Симеонов настояваше да получи от продавачката ‘водка и още нещо, дето не е по етикет’…“
„…Пострадалият Стоименов получи удар с парче колбас през лицето. В резултат извадихме от устата му изкуствена зъбна протеза—впита до последна хапка… и тя беше по-млада от нас…“
„…След това дълго блъскаше с глава по обувките ми, докато аз се опитвах да не мисля за механиката на удара…“
„…По повод скъсаните гащи на гражданката Петрова: задържаната—в качеството си на обвинена за дребни кражби—откъсна моите пагони и ги натъпка в гащичките си. Аз ги извадих вежливо, без да пипам директно… само че вече бяха… ‘в употреба’…“
„…Под силното влияние на алкохола гражданинът Борисов взе тъща си за извънземна—тоест съвсем малко се обърка…“
„…По време на преследване на гражданина Павлов произвеждах предупредителни изстрели. В последствие установихме, че стрелях в правилната посока—просто не и в правилните обекти…“
„…Следствието установи, че потърпевшата е бременна крава. Съборена е от автомобил ‘Лада’, който е карал с превишена скорост, преобърнал се е и е спрял на място… където се е случило най-логичното—да няма къде да продължи…“
„…Тялото прелетя от едната страна на плевнята до другата и бавно слезе по стената—като че ли си търсеше инструкциите…“
„…Жената заяви, че е изнасилена при самоотбрана—защото тя ‘се бранила’ с викане, а нападателят ‘се предал’ със слушане…“
„Вчера патрулният наряд лейтенант Петров и сержант Иванов попаднали на опасни престъпници. В преследването произвели по два предупредителни изстрела във въздуха, но бандитите не се предавали. Тогава сержант Иванов проявил изключителна находчивост и произвел предупредителен изстрел… във връзката на радиостанцията на лейтенант Петров. Престъпниците се предадоха веднага—защото вече нямаше по кого да викат за подкрепление.“
P.S. Лейтенант Петров беше предложен за награда, защото след този изстрел… най-накрая го чуха ясно.
„…Очи красиви, умни, замислени… и едното липсва—както и документите в папката…“
„…Напуснах я, защото ми омръзна да ходя с непрани ризи и незакърпени чорапи. Да те е срам да се съблечеш пред другите—ама не пред другите жени, а пред съседките, които уж ‘случайно’ гледат през перваза…“ (из обяснения в бракоразводно)
„…При ПТП при отваряне на вратата “Запорожец”-ът одраска “Мерцедес”-ът. Водачът на ЗАЗ-а почина от раните си. А аз се чудя какво точно е ‘одраскването’ като причина… то поне не е опит за убийство, нали…“
„Съобщаваме за убийство на улица ‘Сан Стефано’ №13. Пострадали няма. Само съседът… който пак не си беше платил осветлението…“
„…Тя беше в черна мини-мини пола. Лицето не успях да забележа… защото се смях на скоростта, с която изчезна—като че ли искаше да не я намерим в протокола…“
Мръсни
Иван Царевич се оженил за Василиса Прекрасна, ама в първата брачна нощ стана ясно, че не става… като мъж. Сутринта тича при Баба Яга и вика:
Бабке, да оставим всичките стари драми! Нуждая се от помощ. Магьосническите книги и народната медицина — всичко да търсим!
Баба Яга го гледа замислено:
Има едно средство… много е трудно.
Трудно да е! Щом обществото ни е застрашено! Кажи!
Слушай: през девет царства, в деветото, в земите на Кашчей Безсмъртни расте на една поляна тревичка — „цар-пенис“. Давам ти вълшебна топка да те води. Донеси ми откъснато парче по пълнолуние, стиска ти го в ръка, и после ще ти кажа какво да правиш.
Иван — бърза приказка, бърза работа… седем реки прескочи, седем планини обходи, износи седем чифта ботуши, намери Кашчей, победи го, откъсна „цар-пенис“ по пълнолуние и го занесе на Баба Яга.
Ето ти мехур с жива вода — сваряваш тревата, докато стане на отвара. Прецеждаш. Оставяш чашата до възглавницата на Василиса. Вечерта я гощаваш със сельодка.
И?
Тя ще се събуди през нощта и ще каже: „Ми се пие вода!“
Ти: „Ето ти, да си пийнеш…“ (Иван вече се разпали.)
Тя ще се протегне, ще отпие… и като ти се надигне смелостта — ще тръгнеш да „я водиш“…
Иван се стяга, а Баба Яга довършва тихо:
…Ама аз съвсем забравих, че ти… ти пък нали не можеш!
Мръсни
Иван живееше като истински спортист — когато не се късашe на работа, или риташе топката на футбол, или размахваше ракетата на тенис. Един уикенд жена му реши, че му трябва почивка и, въпреки че протестирал, го завела на стриптийз. Още на входа портиерът се усмихна до уши:
Ооо, Иване! Как си днес, братле?
Жена му онемя:
Ама… вие се познавате?
Иван спокойно:
Нали не сте забравила — тук играя „футбол“ с него.
Влезнали, седнали и дошла сервитьорка:
Радвам се да те видя, Иване!
Както винаги: голямо уиски с лед и минерална вода. Нали?
Съпругата още по-учудена:
Значи постоянно идваш тук?
Иван се замислил, изправил се гордо:
Не, не постоянно… Тя членува в моя тенис клуб.
Минали няколко минути и стриптизьорката се приближи, прегърна го и с нежна усмивка:
Любимият ти танц на маса и после ще ти „раздвижa“ мрежичката… да, Иване?
Жена му направо излетя от клуба като подплашена птица. Иван я последва, хванаха такси — а тя започна да го удря и да му крещи:
Какво е това, Иване?!
Таксиметровият шофьор се обърна и въздъхна:
Е, днес май сте попаднали на някаква „компания за дeтски турнири“… Ама вие, Иване, какво си мислите — че точките се броят само на корта?
Мръсни
Иван звъни на Пепа. Тя се показва на терасата, а Иван я пита:
Пепо, ще слезеш ли долу?
Ех, ти сигурно ще искаш да се гушкаме…
Не, обещавам ти — само ще се разходим.
Ама аз тогава нямам защо да слизам!
Мръсни
Иван и Серьожа се готвят за селска вечеря. Иван метва в левия крачол на панталона един хубав лук. Серьожка го пита:
Абе, защо си го сложил там?
Е-е, ще поканя Дуся на танц и ще я приковя към левия крачол. Като почне да ѝ дими очите, ще се отбие и ще се премести при десния.
А там?
А там лукът вече е запален… и чака да ѝ „светне“!
Мръсни
Иван пита Пешо:
Знаеш ли какво е „геройство в мирно време“?
Пешо го гледа и казва:
Не знам…
Иван:
Геройство в мирно време, приятел, е да кажеш: „Скъпа, нищо не съм забравил“,
и да го докажеш без следа от скандал!
Мръсни
Иван се събуди една сутрин от внезапна френска целувка и оттогава никога не е заспивал в метрото със затворени уста… все чака следващата спирка.
Мръсни
Иванушка Глупакът и Василиса Прекрасна решили да се оженят. Иванушка отишъл при Василиса, уредили си всичко, той се усмихнал и си тръгнал щастлив към дома. По пътя му — изникнал насреща Змеят Горянин:
Иванушка — рекъл змеят — ако не искаш да те изям, в деня на сватбата ще запалиш банята, ще я стоплиш до червено, и ще доведеш Василиса при мен… в банята!
Иванушка какво да прави — съгласил се. Тръгнал си, но вече не му било до смях: краката му вървели, а главата му мислела как да се спаси и да не развали сватбата. Стигнал го тримата богатири — Иля Муромец, Добриня Никитич и Альоша Попович. Зачудили се те:
Иванушка, защо си такъв унил?
Иванушка им разказал всичко: какво му е наредил Змеят и че уж трябва да доведе Василиса в банята. Погледнали богатирите, поспорили малко и накрая рекли:
Слушай, умник такъв… Напали банята, както змеят ти каза. А вместо Василиса — доведи нас там. Останалото е наша работа.
Речено-сторено. Иванушка запалил банята, стоплил я, та парата чак вдигала настроение, и довел вътре богатирите. После змеят, без много приказки, влязъл — и… час, два, три — ни звук, ни писък. Иванушка се притеснил и отишъл да провери. Отворил вратата — какво да види! Иля Муромец държи една глава, Добриня яко я дърпа, а Альоша седнал на табуретка, подпрял буза с длан и спокойно си говори на змея:
Горянин, глупак си ти! Ако вместо три глави имаше три… гърба, досега да беше се прибрал у дома, да си търсиш Василиса сам!
Мръсни
Иванчо Михайлов, на 4 годинки. Майка му пържи кюфтета на двора. Иванчо се върти около нея, а 9-годишният му брат до оградата си сглобява самоделна прашка.
Викни на батко да дойде, да си хапне и той едно кюфтенце!
Баткотооо, дойде ли, мама пече и на теб едно кюфтенце!
Големият се прави, че не чува.
Баткотоооо, мамо ще ти даде кюфтенце… ама ти като не идваш, аз ще си го изям!
Никакъв отговор.
Чу ли ве, пу…ко майноооо? Кюфтето изстива, прашката лети, а ти още спиш!
Мръсни
Иванчо бил малкоумен и баща му решил да го „образова“, без да губи време по учители—да го разведе по света да види какво е това живот. Завел го в Париж.
Ето сине, това е Париж — градът на модата. Това е Лувърът — най-известният музей. Харесва ли ти?
Ъ-хъъ…
Завел го в Рим.
Ето сине, това е Рим. Това е Колизеумът. Там са се събирали хората за зрелища. Какво ще кажеш, харесва ли ти?
Ъ-хъъ…
Отишли в Чикаго.
Ето сине, Америка — страна-мечта. Това е Чикаго. Това място е за легенди: тука „влизат“ работите, тука „излизат“ пари. Харесва ли ти?
Ъ-хъъ…
Бащата се ядосал.
Стига с тия твои ъ-хъъ бе! Попитай нещо нормално! Какво само ми ъ-хъъ-каш!
Иванчо:
Ааааа… татееее… ааааа… може ли от тука да влиза човек и да излиза надувка?
Бащата:
Дааа бе… тва да не е пу*ката на майка ти…
Мръсни
Иванчо бил на 14-15 години и си направил големи планове — “само да порасне” и край. Но като му хлопнала на ума, че няма кой да го научи, хукнал към дядо си. Среща го дядо му:
Иванчо, какво си се заплеснал от една седмица?
Дядо Иване, срам ме е да ти кажа…
Кажи, може и да помогна.
Ами… *…* ми се е да уча, но няма коя… Що не ми помогнеш ти за една нощ?
Дядо се замислил, покашлял се и рекъл:
Добре, ама като се ожениш някога — ти ще ми “помогнеш” на мен… за една нощ.
Иванчо се позамислил дълбоко и рекъл:
Дадено, дядо… До тогава я камилата, я камилара — не се знае.
Влязъл Иванчо през нощта при баба си и я… “учил” до сутринта. Сутринта на излизане срещнал дядо си, а дядо:
Хубаво, но помниш обещанието, нали?
Минали 6-7 години. Иванчо се оженил. Няколко месеца след сватбата пак го срещнал дядо му.
Помниш, нали, че обеща? — инак… няма да се знае кой е правил кой.
Иванчо се огледал: “няма на къде” — и решил да изпълни каквото е обещал. На сутринта дядо Иван излиза доволен, със самодоволна усмивка и… сучи си мустак. Иванчо пък като осъмнал, оклюмал, влиза при жена си да я успокоява:
Спокойно… нищо не е станало, никой нищо не е разбрал, няма да разбере и… ще го преживеем.
Жената го гледа и през сълзи си мърмори:
Не бе, Иванчо… Аз няма да забравя… Само чакай да се научиш като дядо си — тогава ще видиш… какво означава “за една нощ”…!!!
Мръсни
Иванчо бил на работа и оставил Марийка сама. Тя звъннала на любовника си и започнали буйно да се радват. Иванчо се прибрал по-рано. Чул как любовната „инструментация“ скърца — вратата издрънчала като на старо пиано — и той хванал паниката за ума си, изчезнал през прозореца. Марийка останала сама, гола и смутена, както си е по време на „срещата“. Влиза Иванчо, гледа я и учудено пита:
Марийке, защо си гола?
Марийка с трепет:
Ами… чакам те, Иванчо…
Иванчо още по-объркан:
Ама защо си мокра и цапната чак по… “грижливо място”?
Иванчо… плаче ми… не се сърдий…
Хм… а защо са ти навътре космите, бе?
Марийка замълчала, после с хълцане:
…Тоя “като плаче”… хълца… и бута все навътре!
Мръсни
Иванчо бил слаб ученик по история. И учителят му казал:
Иванчо, ще дойда у вас, да ти обясня нещо по история!
Добре! — рекъл той.
На следващия ден учителят отишъл у Иванчо, сложил картонената карта на масата, настанил се срещу него и започнал да му “разказва”:
Това тук са царете… тук е робството… а най-долу е свободата!
Иванчо го гледал малко и рекъл:
Господин учителю, може ли първо да се кача върху царете, после да се наместя при робството и накрая да пусна една хартийка за свободата?
Разбира се! — усмихнал се учителят. — Това ти е урок по история!
Мръсни
Иванчо в аптеката:
Дайте ми книгата за оплаквания. Вашите бонбони се топят много лесно!
Зад него един пенсионер:
Допиши, моето момче… топят се, после се размекват и се изхлузват!
Мръсни
Иванчо в час по литература режел ябълки на коремни резени и си ги похапвал. Учителката му направила забележка да спре, че мирише на плод и пречи на съучениците. Иванчо обаче продължавал да реже и да хрупа. Учителката се изнервила, отишла при него и му бръкнала в чантата и викнала:
ЕЙ, К*Р!
К*р я, госпожо, като не питаш в кой джоб е книжката — отговорил Иванчо.
Мръсни
Иванчо влиза в кухнята и заварва баща си, седнал на масата, да си слага очила за заваряване. Баща му се стъписал и се направил, че търси нещо в шкафa.
Тате, кв’о става?
Ами има една муха над печката, бе, дето се рее…
И ти к’во сега — ще я ловиш ли с очилата, или ще я гледаш как пусна искра?
Мръсни
Иванчо влиза в спалнята и заварва баща си, седнал на леглото, да си слага презерватив. Бащата се стъписва и се заиграва, че търси нещо под кревата.
К’во става бе, тате?
Ами… има един хлебар под леглото, Иванчо…
И ти к’во сега, ще го натровиш ли?
Мръсни
Иванчо влиза в час, сяда тихичко и чака да започне. Пристига учителката, след нея и директорът. Директорът се обръща към класа:
Деца, кажете някоя гатанка!
Всички мълчат, а само Иванчо вдига ръка. Учителката се усмихва, но се прави, че не е видяла… докато директорът не избухва:
Колежке, не виждате ли? Това момче вдига ръка — вдигайте го! Дайте му думата!
Иванчо става и казва:
Седее в ъгъла, мълчи цяла нощ… има уста, ама не говори… и като го пипнеш — скърца! Какво е то?
Всички навън! — викнала учителката.
Децата излизат, а учителката, като си поема дъх, пита Иванчо:
Е, Иванчо… какъв беше отговорът на гатанката?
Иванчо се почесва и казва:
Стари обувки, госпожо. Такива, дето чакат да ги носиш!
И директорът веднага към останалите:
Децааа, влизайте… само че това не е обувка.
Мръсни
Иванчо влязъл в стаята на родителите си и ги заварил да правят нещо „романтично“ на тъмно. Иванчо попитал баща си: