Една мацка се унесла, съвсем изключила от реалността. Приятелката ѝ я гледа и я разтърсва:

Една мечка тръгнала на пътешествие. Качила се на самолета и потеглила. Обаче по време на полета много ѝ се дояло нещо и започнала да обикаля из кабината, па стигнала до пилотската кабина и казала на капитана:

После се обърнала към помощник-пилота:

В тоя момент капитанът се провикнал през интеркома:

Отишла, изчакала се малко… и после капитанът отишъл да види какво става. В тоалетната чули тихо „хръц-хръц“ и отворил — а мечката си седяла на опашната седалка, най-спокойно, без да прави нищо.

Една минута мълчание за всички, които са били вечно романтични — чукали веднъж в живота, после се престрашили още два пъти и накрая се оказали с цели три деца!

Една млада жена минавала късно вечерта по тъмна уличка. Изведнъж отпред изскочил чисто гол мъж и излая:

Тя, естествено, се стреснала и се подчинила. Мъжът започнал да си върши работата… а тя, между другото, само треперела от страх.
Минали три часа. После още час. Той най-сетне се понадигнал, огледал се и започнал да си оправя нещата.
Точно тогава жената извадила служебна карта и пистолет:

Мъжът се ококорил и смутено:

Тя свила рамене:

Една млада жена се прибрала от командировка. Влязла у дома и веднага попитала малкия си син:

Момченцето веднага се изправило като по учебник:

Майката онемяла, а бащата от кухнята се обади:

Една млада жена си вървяла по центъра и без да иска настъпила Вълшебното Капучино. Прашна светлина — и хоп! Озова се назад във времето, в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни… и направо и се зави свят.
Тръгнала по течението да търси хора. Минавали дни, а нощите — завита с листа и клонки, треперейки от студ. Един сутрин видяла пушек от пещера. От глад и студ се затътрила натам с последни сили.
На входа седял праисторическият човек — едър, брадат, с дълга гъста коса, чоплел кокали и гледал като гръм. Като я видял, скочил с каменната си брадва в ръка:

Мъжът я измерил — гладен, уморен и явно с чувство за хумор — и накрая махнал с ръка:

Влязла. Той тръгнал на лов с копието, тя останала да се грижи за всичко. Вечерта се върнал — на рамо, с убито нещо, което приличало на сърна. Пещерата била подредена, огнището преместено по-удобно, кожите изпрани, а по стената вече имало рисувани следи с… “артистичния почерк” на новата стопанка — навсякъде.
В каменната тенджера къкрела чорба с ароматни коренчета, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Хапнали, пийнали и тя му направила забележка:

Той се засмял, погледнал я, приближил се… и всичко минало по най-естествения начин за каменната епоха — с много ентусиазъм и без нито една цивилизационна излишност.
На сутринта ловецът станал рано, намръщил се и седнал пред димящото огнище. Гледал надолу, сетивата му били много активни, а искам да кажа — мисълта му явно беше друга. Накрая проговорил:

Една млада сръбска мома отишла на изповед.

На другия ден пак.

На третия ден момата влетяла като гръм и викнала:

Попът ровил из книгите ден-два, ама нищо не намерил. И най-сетне отишъл при Господ:

Господ се показал иззад облак и рекъл:

Една млада туристка от СССР дошла на екскурзия в нашата столица и с непоколебима вяра в големите достижения тръгнала да търси… подземната железница. „Няма как такъв град да няма метро“ — мислела си и оглеждала всичко наоколо.
Обиколила целия център, питала, вървяла, лутала се… и накрая, след дълго търсене, видяла една добре позната табела — пред една обществена тоалетна, с голяма буква „Ж“.
Влязла решително, убедена, че вече е намерила правилното място. Вътре двама наши мъже се блъскали около един-единствен писоар, а някой над тяхната „експедиция“ даже пишел график с часове.
Нашенката се обърнала към най-спокойно стоящия и попитала:

Той я погледнал, огледал ситуацията, после се сепнал и отвърнал:

Една млада учителка влязла при директора и започнала:

Вчера пак — същата работа. Само че някой беше надраскал вече средна такава „рисунка“. Търках усърдно и… пак я изтрих!
А днес — ужас! На дъската се мъдри огромна! Търках като луда, едвам едвам я изтрих!
Директорът я погледнал с недоумение:

Учителката ахнала:

Той се замислил и казал:

Една много закъсала, ама съвсем откъм късмет и търпение, отива привечер в махаленския магазин да си купи хляб. Пред магазина на пейката дреме един много симпатичен подпийнал младеж.
Нашата го оглежда, примигва, оглежда пак… и решава да си провери късмета — бръкнала му… да, ама не какво да е — ами направо „отвори се павилионът“. И понеже на нея ѝ се сторило като знак, си казала: „Айде, довечера ще си го прибера у дома.“
Обаче магазинът скоро затваря и нашата започнала да се тревожи: „Е, какво толкова — ще взема едно хлебче, ще го метна на рамо, в къщи има какво да се прави…“
Да, ама не. Забавила се само 6–7 минути и като излиза, симпатягата вече го няма — тръгнал си.
Тя държи торбичката с хляб, разплакана и само вика:

Една много яка мацка влиза гола в бара, поръчва си коктейл с черешка, а барманът седи и я гледа втренчено.

Една мома се задомила в съседното село. Отишла да живее при мъжа си. След 4-5 месеца отива на гости при родителите си и баща и я пита:

Бащата се замислил и казал:

Една монахиня минава през гората. Изведнъж от храсталака изскочили трима пича, сграбчили я, повалили я на земята, разкопчали я и я „оправили“ както си знаят — с мерак, че и да не се каже после, че са били пестеливи.
Те, разбира се, веднага изчезнали.
Монахинята се изправя, поизпъва дрехите си, поизтупва се и си мърмори под носа, кръстейки се:

Една монахиня отива при игуменката на манастира и ѝ казва, че ще напуска. Игуменката я пита:

Една монахиня се качила в трамвая. Точно зад нея застанал един пънкар и започнал да се бута и натиска, все едно че е на опашка за билет. Монахинята се слисала, погледнала го през рамо и… слязла на следващата спирка.
Шофьорът на трамвая, който всичко гледал, се обърнал към пънкаря и му казал:

В девет вечерта монахинята отишла в храма и почнала да се моли. Пънкарят застанал зад нея, облякъл някакъв тъмен намет, престорил се на призрак и казал:

Монахинята без много да мисли повдигнала робата, обърнала се, и започнало едно „обсъждане на ритъм“, дето никой не го е виждал в неделя. Минали точно петнайсет минути, пънкарят свалил наметалото и извикал:

А монахинята спокойна отвърнала:

Една мравка се влюби в котарак и после много отслабна. Срещнах я една сутрин и я попитах как е стигнала дотам:

Мравката си тръгна и след месец пак се видяхме. Този път беше видимо по-дебела.

Една мутра зарибил блондинка и тръгнали да вършат работата. Обаче атмосферата била толкова гореща, че забравил да й смъкне рокличката. На другия ден мутрата се хвали на приятелите си:

А блондинката същото време разправя на своите кифли:

Една мутра имал смотан син-девственик. На 16-тия му рожден ден решил да го “подаръци” и му уредил момиче-девственица, че да не си губи времето по поучителни филми и да не го дразнят в квартала.
Обадил се по GSM-а:

Синчето заминало. Влиза във вилата, отива в стаята и гледа: на леглото — голямо, красиво момиче. Смотаният се вкамени, пули се, не знае к’во да прави.
Тогава пак звъни бащата:

Синът се сепнал, огледал се и през прозореца видял на една ябълка на двора катеричка да си кълве нещо.

Синът отворил прозореца, метнал се към дървото… и цялото — надолу по клоните. После лежал, давил се в собствена паника, но катеричката отдавна си беше избягала.
След половин час бащата пак звъни:

Синът се пипнал, кръв по носа, посинено по ръцете и още по-смотано по лицето:

Една мутра отива на доктор:

Докторът го поглежда и казва:

Докторът се замислил и въздъхнал:

Една мъжка мисъл случайно се озовала в женска глава. В стаята обаче нямало никой — само мислите шумоляха.
Дълго се лутала, докато най-накрая забелязала една съвсем мъничка женска мисъл. Тя се движела нервно, сякаш бързала към някаква важна среща.
Мъжката мисъл я спря и попита: