Една сутрин тя си правеше закуска, а мъжът ѝ — фитнес маниак — мина зад нея, плясна я по дупето и каза:

На следващата сутрин той се събуди, доближи се и я ощипа по гърдите.

Тя го погледна, сграбчи го за „п…к…а“ и прошепна в ухото:

Една сутрин учителката попитала децата какво искат да станат като пораснат. Всички се изредили един по един, а като дошъл ред на Иванчо, той казал:

Учителката се изчудила и го попитала:

Иванчо рекъл:

Една сутрин, докато мъжът ѝ правеше кафе, тя му намигна и му прошепна:

На другата сутрин той се приближи до нея, потупа я по бедрото и каза:

Тя се изкикоти, прибра го под мишница, обърна го към стената и тихо му каза:

Една типична история:
Прибира се един пич от командировка, влиза в къщи и заварва жена си на колене с някакъв мъж…

Нашият изтръпва, грабва пушката от гардероба и:

Стрелял, не познал… и вика след това, седнал на ръба на леглото, подпрял се на пушката и се чуди:

Една фирма закъсала здраво… Събрали се бордът на директорите — разискват какво да правят. Валят предложения, ама все от един и същи тип:

Един човек от борда през цялото време си траеше и само се пънеше да вземе думата, ама всеки път го прекъсваха, щом почне:

Накрая, като повече не издържали, му казали:

Той се изправил, поизчакал малко и отсече:

Една царска дъщеря била на 30 и все още не се омъжила—не защото не я искали, а защото никой не успявал да я угоди както трябва.
Царят обявил турнир и голяма награда: който най-сетне я зарадва, печели ръката ѝ. Дошли принцове, херцози, дори един граф с личен лечител… и всеки си тръгнал поразен—не от любов, а от невъзможната задача.
Накрая влязъл един 95-годишен дядо. Влязъл в покоите ѝ, затворил вратата и… след цели две седмици излязъл. Принцесата пък—усмихната, спокойна, сияеща.
Един от чакащите принцове не издържал и попитал:

А дядото въздъхнал и казал:

Една циганка се хванала чистачка в държавна фирма. Да, ама още първата седмица почнала да си идва чак по обед — и после, вместо да чисти, все гледала да не би да я “обявят” за нещо… Закъснявала постоянно.
Директорът се вбесил, решил да я стресне и я повикал при себе си:

Тя го погледнала спокойно и казала:

Директорът се хвърлил на стола:

Циганката се усмихнала:

Една циганка станала на 12 години и майка ѝ казала:

На другия ден момичето отишло, видяло един войник и му казало:

Войникът я погледнал и понеже била малка, казал:

Момичето се прибрало и разказало. Майка ѝ само се подсмихнала:

Отишло пак, войникът пак я видял и казал:

Момичето се развикало:

Войникът решил да приключи въпроса „по бързата“ — вкарал я в една стая, разпънал чаршаф, а тя… да, позакъсала.
После я изкарал, оправил ѝ нещата и казал:

Една „прясна“ вдовица се оплаква на приятелката си:

Една „секси“ дама, леко огоряла от слънцето, решава да привлече вниманието на младеж набързо. Дълго време той я прави на нищо, докато най-накрая не се предаде и пита:

Тя, усмихната и разтворила чадъра си като сцена, прошепва:

Едни пишат на кирилица, други пишат на латиница, а трети пишат така:
Че си мислят, че е по-умно… а то просто им енергизира клавиатурата — и после дава подсказка на автокоректa: „Моля, проверете кой език сте избрали…“

Едни постигат целите в живота с твърда позиция, други — като се отпуснат неприлично… важното е да се види, че „работят по въпроса“.

Едни хора като отворят уста — бедствие. Други като кажат „нещо сладко“ — и край… идва оргазъм.

Едно време все ми натякваха:

Да ги видя сега какво ще ми обясняват! На моята възраст Айнщайн вече от година е бил в пенсионно свидетелство… и пак ми се искат резултати!

Едно време какви бонбони имаше — изядеш две и правиш любов цяла нощ. Сега изяждаш цяла кутия и… нищо. Пък и нямало ли да стане? Май вече са сложили “подобрена” рецепта — за сметка на ефекта, за сметка на зъболекаря.

Едно време каниш гадже на гости — тя идва, ти я посрещаш с ракия и локум. Нали, сладко е… После правите любов, смях, щастие… Ей сега локума ли стана проблемът? Или локумът пак е “примката” за любовта?

Едно време като си търсиш презерватив, ги имаше всичко по размер и модел — сега вече са като старите надежди: или се намират, но са свити… или направо се гънат!

Едно време преди да заспя се чудех как да се отпусна — правех любов.
Сега си слагам телефона на заряд… и пак чак до заспиването го “правя” да се събуди!

Едно време се купуваше нишесте и „течна“ нишестена каша (нямаше готови кремчета). Един овчар от планинско село дошъл в града да си купи нещо за дома и видял, че в аптеката има опашка.

Те какво да му кажат… рекли:

Овчарят си вика: „А бе, няма лошо да я зарадвам жената.“ Наредил се най-отпред, дошъл му редът и аптекарката му подала един пакет.
Той се огледал нервно и рекъл:

Едно време седнеш с мъжа си на задната седалка на колата, извадиш бонбони, правите разни работи… после той: „Абе, ти какво, пак ли са ти откачили бонбоните?“ Аз: „Не бе… просто като си толкова нетърпелив, и сладкото само си казва — кой му е редът!“