Една блондинка влиза в секс-магазин и започва да разглежда стоката. След малко сочи към един вибратор и пита:

Продавачът я гледа и казва:

Една блондинка с толкова „атрактивно самочувствие“, че чак и комшиите й се чудели как издържат на погледите, чула, че в едно село имало овчар, който можел да „работи“ (и то не малко) – колкото жена му поиска, толкова правел и било уникално. И понеже била решила, че тя ще си провери легендата, тръгнала да го търси.
Отишла в селото, поразпитала къде е овчарят и веднага я насочили: „На високия баир е, там е стадото.“
Наближила, стигнала на едни сто крачки и се провикнала с пълна сила:

А той отвърнал, без да се обади дори:

Една блондинка седнала в едно кафене и си поръчала кафе. Изпила една, две, три… по едно време заспала като труп на масата. Управителят и двамата сервитьори се чудели какво да я правят.
Управителят рекъл:

Единият сервитьор рекъл:

Вкарали я в складчето и я “раздвижили” по един-два пъти, после я сложили на мястото и викнали таксито. Пристигнали, шофьорът я гледал, кимнал и рекъл:

На другия ден блондинката се появила и казала:

Една британска "любовница по поръчка" била изправена пред съда.
Съдията попитал строго:

Жената свила рамене:

Една българка решила да си намери богат чужденец и да се уреди на топло. Намерила си един арабин от Емирствата — усмихнат, възпитан и с пари за два живота. Майка ѝ обаче не била много по съгласие.
Като разбрала, че дъщеря ѝ не отстъпва, казала: „Дъще… само не му позволявай да прави това, което после ще го наричаш ‘неочаквана изненада’! Аз да не съм виновна, ако стане беля.“
Младоженците заминали за Дубай и всичко било мед и масло — докато той не решил, че е време за „следващата стъпка“.
Тогава българката го спряла и му рекла: „Недей! Мама ми забрани да се прави… другата версия.“
А арабинът се замислил и казал: „Хабиби… значи твоята мама не иска ли да има внуче?“

Една вдовица, дето все гледа да не се изхвърля, тръгнала да си купи хляб. По пътя — вижда едно момче да лежи по очи, пребледняло, без да мърда.
Навела се, поогледала го и си казала:
„Айде сега — на връщане ще го вдигна, ще го замъкна у дома… и тъй като съм гледала да съм честна, ще му дойде акълът.“
Отива на магазина на бегом, купува си хляба и пак на бегом към улицата. Само че момчето го няма.
Вдигнала ръце и простенала:
„Ей, мамка му… голяма кифла съм! Гаче ли 6 години съм чакала да ми падне хляб на път, та сега да не ми се възползва!“

Една вест от Македонския Университет по Изкуствата — МУИ. Стажантките от катедрата „Случайни Научни Експерименти в Дисциплината Явления“ — съкратено СНЕД, откриха какво ще стане, ако от умивалниците в мъжката баня вместо вода потече лимонада. Резултатът е напълно научен: ще се получат „лимончета“ — ама първо от лицата, после от усмивките.

Една вечер един мъж имал огромен махмурльовец на име „квартален бандит“ и сутрин, докато го разхождал, си хванал едно момиче с тънка талия. От дума на дума стигнали до темата за таланта на кучетата.

Кучето гледа тъпо, не става, не мърда.

Една вечер жена пратила мъжа си за цигари. Магазинът бил затворен и той решил да мине през автомата в близкия бар. Взел цигарите, ама решил да не си тръгва без „приятна раздумка“. Седнал, налетял на една жена — страшна хубавица, брюнетка, погледът й щеше да спре трамвай.
Почерпил я с едно питие, после с още две, и когато барът затворил, тя го поканила у тях. Двамата направо влезли в ритъм — цяла нощ страст, смях, и накрая мъжът погледнал часовника:

Брюнетката се стреснала, ама му дала тальк. Той си натъркал ръцете, сложил цигарите в джоба и си тръгнал като джентълмен — без обяснения.
Когато се прибрал, жена му го чакала на вратата, готова за разправа:

Той показал дланите — бели, натъркани с тальк.
Жена му зяпнала, после пламнала:

Една вечер малкият Иванчо надникнал в стаята на родителите си, докато те си говорели на „ти“ и се карали за това кой да гаси лампата.

На другата сутрин бащата се прибрал, а Иванчо плачел с цяло сърце.

Една вечер миналата седмица легнахме с приятелката ми и докато тя ме гледаше някак… вдъхновено, аз вече усещах как “пламъкът” в мен започва да става сериозен.
И точно в момента, в който очаквах да си кажем “какво ще правим”, тя въздъхна внезапно и каза:

Аз подскочих:

Тя се усмихна, сякаш ми поднася нещо много важно, и каза думите, от които всеки мъж на планетата инстинктивно сваля бронята си:

Аз зяпнах като човек, който току-що е пропуснал ключовата част от инструкцията. А тя продължи:

И понеже видях, че тая вечер явно не е “режим романтика”, а “режим психолог”, аз се обърнах на другата страна и едва успях да заспя — с мисълта: “Окей… ще я изтърпя. После тя ще види.”
На следващия ден си взех почивка. Показно посветих времето си на нея. След прекрасен обяд решихме да минем през МОЛ-а “за малко въздух”.
Обикаляхме. Тя пробваше няколко рокли. Не можеше да реши коя повече ѝ харесва. Аз търпеливо я гледах и накрая рекох:

Тя се размекна. Усмивката ѝ стана до уши — тип “мъжът най-накрая ме е разбрал”.
След това: обувки.

Отиваме и към бижутериите. Погледна един комплект, после друг, после трети… Взе си диамантени обици — и в този момент лицето ѝ светна така, че чак си помислих: “Добре… заслужава си.”
Бях я прегърнал с джоба си.
Понеже вече бях в режим “да, скъпа” и “колкото кажеш”, тя се замисли за гривна. Нещо за стил, за “женска енергия”, за “символика”… А аз просто:

Докато очаквах да свърши, тя най-накрая каза с трепетен глас:

Аз едва сдържах усмивката… и в същото време усещах как ме стяга страхът: “Почакайте малко, бе. Ако стигнем до касата и приключим, значи утре пак ще ми задава тестове.”
И тъкмо да се усмихна, вместо това измънках:

Лицето ѝ замръзна. Погледът ѝ стана остър. Устата ѝ остана отворена на половината път между “какво” и “защо”.
И тя изстреля:

Аз кимнах сериозно, като човек, който не иска да наранява, а само да обясни логиката:

Тя се ококори. Аз добавих още по-спокойно, като че ли рецитирам текст:

И точно тогава тя притихна, огледа ме дълго… и каза:

После се засмя.

Една вечер, изтощен от работа, бай Сашо се прекръстил и рекъл на Господ:

На другата сутрин се събудил… в тялото на жена си. Започнало: закуска, обяд, вечеря, чистене, сметки, две какафони за лекарства за цялата фамилия… и най-важното — да помни всичко, което “вчера е трябвало да стане”.
След няколко дни пак се помолил:

И от отвъдното се чул глас:

Една властна жена се прибрала вкъщи. Наляла си една ракия на момента и казала на мъжа си, който бил под чехъл:

Оня се нахвърлил да изпълнява. Върнал се след малко с всичко както трябва. Жената го гледа, премерено, и му плесна зад врата:

Чехльото подскочило като по команда и... плеснало пак.
Жената не спира:

Мъжът преглътнал, замълчал и едва-едва рекъл:

Жената въздъхнала:

Една възрастна дама прелиства каталог на фирма за „нестандартни услуги“ и все по-смутено подвива устни:
„Ревизор-приятел — внимателна проверка на семейния бюджет от симпатичен, добре възпитан млад мъж, който умее да намира смисъл във всичко.“
„Съпруг-приемчик — човек с безупречно търпение, готов да слуша всичките Ви оплаквания, да кимва съчувствено и накрая да „оправи“ ситуацията така, че да останете доволни.“
„Готвач-идеалист — млад и свеж господин със престилка в ръка, който ще сготви пред Вас най-неочаквани вкусотии и ще превърне всяка Ваша прищявка в празник.“
„Терапевт-надомник — млад, привлекателен и изключително убедителен човек, който ще Ви осигури незабравими емоции и гарантирано добро настроение…“

Набрала номера и резервирала „терапевт-надомник“.
Вечерта в апартамента й пристига мъж — добре облечен, с куфарче като дипломат. Пояснява, че е „по спешност“, поднася й кафе, сяда и започва разговор — за планове, за смисъл, за вселената, за всичко, което „помага да си вържете мислите“.
Дамата се поотпуска. Той слуша, разбира, окуражава. Тя изведнъж започва да се смеe — все по-силно, все по-топло. Накрая мъжът изважда от куфарчето една бутилка — „айде, да вдигнем тост“…
Чаша по чаша — разговорът става още по-близък, думите все по-сладки. Бутилката свършва.
Мъжът отново се усмихва, вади втора — наливат, тостове, философстване, смях. Свършва и втората.

Той се стресва:

Мъжът пребледнява и започва да рови из куфарчето като обезумял:

Една възрастна мома повикала нотариус, да ѝ направи завещание.

Нотариусът кимнал, оформил документите и обещал да се “постарае”.
Като се прибрал у дома, разказал всичко на жена си.

На другия ден жената взела колата и закарала нотариуса пред дома на възрастната мома. Оставила го да влезе, а тя седяла отвън и чака.
Мина час, после два… Накрая започнала нервно да клаксонира.
От прозореца се подал нотариусът, усмихнал се и казал:

Една възрастна мома решила да си направи завещание и повикала нотариус.
Нотариусът:

Нотариусът кимнал и казал, че ще опита да уреди нещо.
Когато се прибрал, разказал всичко на жена си. Тя:

На сутринта жената на нотариуса взела колата, качила нотариуса и го завела до дома на възрастната госпожица. Седяла в колата и чака. Минали един, два часа — никакъв го няма.
Накрая започнала да свири с клаксона. Отгоре се отворил прозорецът и се показал нотариусът, усмихнат:

Една готина мацка минавала по улицата. Някакъв дребен пич се обадил зад гърба й:

Тя се обърнала с мек поглед и широка усмивка:

Оня се стреснал и възкликнал:

Момичето кимнала:

Една готина мацка се прибирала късно вечер от купон. За по-напряко - решила да мине по една тъмна и тясна уличка. Не щеш ли, зад един завой изскочил някакъв мъж с широко разперени ръце. Нашата героиня си помислила:
„Ох, май е някакъв екшън човек… Така разперил ръцете — или ще ме сплаши, или ще ме грабне! А може и да си мисли, че съм му ролята на спасител… Дали да викам? Да ама кой ще дойде в тоя край? И ако избягам — на тези обувки ще стана на каша. Е, я да не се правя на герой… ще му дам знак, че съм за мир!“
И мацката, без да губи време, се хвърлила право към него — уж да го успокои. Чул се зверски трясък!
Мъжът, ядосан, изсъскал:

Една готина мацка се прибирала късно след купона. За да ѝ е по-кратко, решила да мине по една тъмна и тясна уличка. Не щеш ли — на няколко метра пред нея изскочил някакъв тип с разперени ръце, все едно търси приключение.
Мацката веднага си помислила:
„Оле-ле, това сигурно е някакъв маниак! Ще ме сграбчи в прегръдките си, ще ме обърка… Ама че дебел план! Дали да бягам? Няма да стане — пияна съм, ще ме настигне. Дали да се правя на мръдна? Няма шанс — ще ме надвие. Я да мина най-умно — да му се отдам доброволно!“
И тя се хвърлила напред като по филм — с пълен плонж!
Последвал един страхотен трясък, стонове и:

Една готина мацка чакаше приятеля си в едно заведение. Най-сетне той дойде — едър, мускулест, като излязъл от реклама за фитнес. Тя го изгледа строго и му рече:

Момчето се напрегна рязко:

Тя взе си въздух, ухили се и започна:

Той още повече се ядоса и си навил ръкавите.

Момчето побледня като платно. Очите му станаха като на човек, който току-що е разбрал страшна истина.

Мацката се засмя:

Той преглътна и каза тихо: