Един човек срещнал приятел и му вика:

А приятелят — с въздишка:

Та нашият човек се прибира, гледа жена си, и вика:

На седмия ден той лежи като парцал на дивана, с цигара в ръка, а пепелта до него като карта на някакво бедствие. Жена му, като че ли е на работа, изправена на стол, бърше прозорци, тананика си и върти задника, все едно чисти за коронация.
И нашият човек, едва дишайки, се провиква:

Един човек стои на терасата си и си чопли семки. Внезапно се изплюва върху минаваща наблизо леля. Лелята се обръща ядосано и вика:

А той само:

Един човек умрял и като се качил на небето, Свети Петър го посрещнал и му казал:

Мъжът тръгнал нагоре, вървял, вървял и стигнал до последното стъпало. Започнал да изброява: ту едната, ту другата… и като свършил, задъхано рекъл:

Един човек чул за ново чудодейно хапче на един доктор — за сваляне на килограми. Взимаш го преди лягане и сутринта… сваляш пет кила, все едно нещо те е отмъкнало от кантара.
Той намерил доктора, купил си хапче и го глътнал. Още като заспал — и сън ли! Лежи си в леглото с млада, страшно секси жена. Цяла нощ любов — без край, без умора. Събудил се сутринта потеше се, бодър, усмихнат. Претегля се: чудо — минус пет килограма.
Вдига се, взима душ, прави си кафе и отива на работа. Колегата го гледа и вика:

Човекът му разказал всичко, даже дал адреса. Колегата веднага го намерил, взел хапче, глътнал го и… пак заспал.
Само че при него сънят започнал по-драматично: огромен мачо влиза в стаята, хваща го за ръцете и тръгва да го „маже“ по най-неприятния начин. Нашият герой се мъчи, дърпа се, вратата заключена, стая като капан — и цяла нощ преследване, надвикване и какво ли не.
На сутринта се буди — потен, но пребит от страх и умора. Като се мери на кантара: пак минус пет килограма.
Тъкмо тръгва за работа и по пътя се засича с доктора. Докторът го пита:

Колегата:

Докторът се усмихва:

Един човечец имал големо стадо крави. Имало и три момчета, дето пасяли кравите. По едно време кравите почнали да мрат ей тъй — без кап причина, без болест, без нищо, та дрътия рекъл: „Трябва доктор, иначе фалирам!“
Пратил най-големия син до града да доведе лекар. Момчето тръгнало, вървяло, вървяло… и в гората срещнало една фея.

Феята го погледнала и рекла:

Рекъл си „Е, е*аа и късмет!“ и почнал да тича: 1, 2, 5… ама феята го „надъхала“ с магии и го уморила — и той не стигнал до 10.
Върнал се при дрътия и му разправил какво става.
Дрътия се ядосал и пратил средния брат.
Феята, обаче, пак си знаела работата — поискала 15 пъти. Средният почнал: единайсет… дванайсет… ама горкият закъсал на тринайсет и се отказал, като се върнал с празни ръце.

И най-младия рекъл:

Отишъл, стигнал гората и пак срещнал същата фея.

Той я погледнал и рекъл:

Феята се усмихнала и казала:

Та нашият почнал: 5… 10… 20… ама феята не спира — подбутва, ускорява, прави го на „едно две три“, та накрая удари и 30. Феята вече се изморила от него и цъцнала:

А той, задъхан, ама горд, се навел и рекъл:

Един шеф казва на друг:

Един шеф остана насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнаха. Той ѝ се закачи, уж между другото:

Марче подскочи:

Шефът се изсмя:

Тя се замисли, после сви рамене:

Последва страстно ухажване, смях и още куп „майтаплийски“ глезотии. После той преглътна и подхвърли:

Марче пребледня и почти удари ток от притеснение:

Той вдигна ръце:

Марче въздъхна и се предаде:

И пак заваля. Накрая шефът въздъхна доволен, а Марче му се усмихна с онова смутено възхищение:

Той се засмя и кимна уважително:

Един шофьор на камион ГАЗ-ка преди всяка командировка тръгва към бакалията, да си напазарува:

Магазинерката първия път мълчи. Втория път се развиква. Третия път — хуква при мъжа си:

Мъжът й казал:

И на една сутрин — пак шофьорът влиза:

Тя викнала от склада:

Мъжът изскочил като луд:

Един шофьор се търкалял нощем по някакъв тих селски път — от онези, дето са по-малки от надеждата ти. Небето блестяло със звезди като рекламен плакат, юлската вечер — топла, дъхавa… човекът в настроение, че и за спане му се дремело. Само дето, ако честно си признае — нещо го беше ударило не на добре: жена му отдавна го беше “потърсила” с мислите си, а той — проклет да е — си носел вина в главата като музика на пълна сила.
Огледал се — няма никого. Поле — тикви до тикви. И тогава му светнала искра: “Щом няма никой… ще има работа!” — и решил да си устрои малка “приключенска” вечер само с природата.
Спрял колата, влязъл в полето, грабнал най-здравата тиква, издълбал дупка и… започнал каквото започнал.
И тъкмо в най-нежния, най-сантименталния момент — някой го потупва по рамото.

Шофьорът се стъписал, обърнал се като попарен и веднага се оправдал:

Пазачът гледа строго:

Шофьорът си въздъхнал с облекчение:

Един „учен“ прочел във вестник статия, че уж били открили научна зависимост между размера на обувките на мъжа и това колко уверено той претендира да „командва“ в леглото. Излязъл по улиците, надзъртал в краката на минувачите и се спрял на един по-заможен на вид господин.

Господинът се замислил: сто кинта са си сто кинта… а и кой ще разбере?
Отишли в градската тоалетна. „Учен“ът заел поза, съсредоточил се и започнал да се държи като лабораторна проба.
Точно тогава някой решил да влезе и бутнал вратата… „учен“ът залитнал напред, протегнал се на сляпо и с лекота се ударил право в най-важното място на господина.

Единайсетгодишен младеж се връща от училище. Посреща го баба му.

Бабата изпада в шок и звъни веднага на дъщеря си.

Бабата, все още пребледняла, отива да готви. Когато обядът е готов, отива да извика внучето. Заварва го в стаята — сам, с гръб към нея, “зает” с нещо, което спокойно може да изчака.
Бабата не казва нищо, само се поизкашля и тържествено отсича:

Единствените мъже, които казват на жените „Легни“ и го правят с усмивка, са… зъболекарите — нали така най-добре се вижда къде точно боли.

Единственият начин да накараш блондинка да „възприеме“ нещо е през устата — буквално. Дай й го в сандвич, и готово!

Единственото място, където „Тройката“ е възможно най-точният резултат… е по математика! Питаш „колко е?“, тя казва: „три… и повече не питай!“

Единственото по-хубаво нещо от „Горе на черешата“ е да си „Долу на картофа“… защото поне там не те гонят рекордите, а те хвърлят в супата.

Единственото удоволствие, което можеш да извлечеш от една спукана гума, е да я напълниш с вода и да я пуснеш от терасата — да видиш как „пътната настилка“ изведнъж става „душ на живо“…

Една *курва се жалва на друга:

Една 120-килограмова жена решила да си поръча “професионално обслужване” за вечерта. Жиголото пристигнал, тя се съблякла, проснала се по гръб на леглото и му направила знак.
Той се качил отгоре и започнали… доста енергично. Минали десет минути, той внезапно замрял, изправил се леко и неловко подхвърлил:

Жената се нацупила:

Той се изплюл:

Една 80-годишна баба застанала пред огледалото и почнала да си прави равносметка:

После се навела, огледала си бюста и въздъхнала:

Загледала се още малко и мрачно продължила:

И като се размърдала, добавила:

Една 90-годишна баба си получила оргазъм. И ей така — мълвата тръгнала като пожар. На другия ден почнали да я дебнат репортери, журналисти, какви ли не хора с микрофони и камери. Всички искали „ексклузивно“, всички искали да разберат „как е станало“.
Най-накрая един репортер се осмелил и попитал:

Бабата го погледнала спокойно и рекла: