Един селски човек тръгнал към града на пазар. Обиколил каквото имало, наумил се и си купил една голяма гъска, че да има за дома. Като свършил, хванал да се прибира през центъра и гледа — кино.
Решил да влезе да изгледа нещо, пък било за кратко. На вратата обаче му рекли:

Мъжът се почесал, поогледал се и… вместо да я остави, я скрил в потурите. Пуснали го, влязъл, настанил се и филмът започнал.
Само че гъската, вместо да пази тишина, започнала да мърда и да му прави „акцент“ — все едно му е в джоба цял оркестър. На него му писнало и накрая извадил главата ѝ навън, да се оправи работата.
Минали пет минути и жената до него припаднала.
Завели я на доктор и тя едва-едва казала:

Докторът се замислил:

Тя въздъхнала:

Един селянин си купил прасенце и решил да го „дресира“. Вързал го с връв, сложил му каска на главата и го качил на мотора. Потеглили към града.
Пътували, пътували… Накрая стигнали до една поляна. Селянинът се огледал, решил че повече няма смисъл, свалил прасенцето, опънал го до нивата и се прибрали.
На другия ден пак същата работа — каска, мотор и до града, после обратно.
На третия ден селянинът се прибрал при жена си и:

Жена му въздъхнала:

Един селянин си купил пуйка. Имало само каскет с найлон и голяма лопата. Сложил пуйката в чувала, сложил ѝ каскета и я карал към къщи. По пътя минал през приятел от съседно село. Приятелят рекъл:

На другия ден селянинът влязъл при приятеля, гледа — опашката на пуйката на буквата “О”. Качва я в чувала, слага ѝ каскета и я води при тях.
Втори ден — същото.
Трети ден — пак.
На четвъртият ден селянинът пратил жена си да види какво става:

Жена му се върнала и казала:

Един селяннин имал кокошка, която се решила да прави бягства. Хванал я той, измил й лапичките, сложил й бонето и решил да я „възпита“ в най-големия ред — на пазар в града.
Качил я в кошницата на каруцата и потеглили.
Пътували, пътували… докато стигнали една поляна. Селяннинът рекъл:

Слязъл, пуснал кокошката, навил си пътя назад и се прибрали.
На другия ден — същата работа. На третия — селяннинът вече се ядосал и попитал жена си:

А жена му отговорила:

Един си купил чисто нов телефон. Всички му казали, че за да стане “по-умен”, трябва да му сложат чужда програма в гората. Той много обичал жена си и решил да го пробва с нея. Като го “инсталирали” в храстите, изведнъж се появил горският и отсекъл:

Един си лежи пред телевизора с ръце зад тила, гледа спорт и си вика:
„Ех, ако не ми бяха заети ръцете… сега щях да си направя такава атака, че и коментаторът щеше да млъкне!“

Един си хванал мацка и я попитал:

А тя му казала:

Един симпатяга влиза в сладкарница, вади от джобa си огромен суджук, пльоска го на плота и казва на усмихнатата продавачка:

Момичето повдига поглед, вижда какво е „в типа“ и пита:

Един симпатяга грабнал букета, гушнал го като трофей и щастлив като праведник отишъл в Рая. Посрещнали го Господ, Св. Петър, ангелчета с аромата на цветя, блаженство, мир, идилия… направо “социална програма за душата”.
Обаче след месец започнал да му става скучно. Писнало му от “вечна” светлина и “райски” тишини. Хванал Господ за ръкава и рекъл:

Първа работа — посреща го една супер мацка, “Мерцедес” паркиран до портите, шофьор, барове, музика, смях, щракане на пари, уиски, хайвер и ходи се до полуда. Нашият симпатяга се връща на другия ден и направо проговорил с възторг:

След още месец пак му станало скучно в Рая. И пак молба:

Историята се повтаря: пак райската тишина вече не му харесва, но човечеството му свършва. Накрая направо със същия жар отишъл при Всевишния за последно:

И още на вратата — дяволите го хващат, стягат го с едно менгеме, седнал го на гореща жарава, после му наливали разтопено олово като последно уиски: едно през гърлото, две през очите.

Отвътре се чува гласът на Господ:

Един симпатяга на години отишъл на море в нудистки комплекс. Излиза гол от хотела и тръгва към плажа. По пътя срещу него — едно страховито маце голичко, направо зашеметяващо.
Той се надървил веднага. Маце­то го доближава, хваща го за… егати работата и му вика:

Прибират се в хотела, удряли го както си му е редът… Нашият доволен, скача пак гол към плажа. Метнал си нещо на пясъка и решил да се освежи в душовете.
Пуска една здравата пръдня — и като че ли светът се сгъстил. От кабинката му изскача един як, космат… и направо го „затваря“ при стената.

Льохманът вика:

И почнал да му прави каквото си знае.
Нашият си взел хавлийката и се върнал в хотела. Отишъл на рецепцията:

Един симпатяга на години отишъл на море в нудистки комплекс. Излязъл от хотела и тръгнал към плажа. По пътя пред него от нищото се появила една невероятна мадама—голичка, разбира се—и вървяла точно срещу него.
Нашият се стреснал, зачервил се и… решил да се престори, че нищо не става. Мадамата обаче го хванала директно за “работата” и му казала:

Върнали се в хотела, и докато се разминавало—какво да ти кажа… “услугите” били на ниво. Мъжът излязъл доволен, влязъл в една душ-кабинка да се освежи и точно тогава… получил един яко “пръд” в неподходящ момент.
И хоп—на него се нахвърля някакъв здрав, космат тип, надървен, с поглед “аз съм по регламент”.

Оня го стегнал, “инвентарът” пак станал актуален, и нашият едва се измъкнал. Върнал се в хотела и казал на рецепцията:

Мъжът въздъхнал:

Един симпатяга отива в кварталната дискотека през зимата и казва на барманката:

Барманката се усмихва:

Нашият влиза. На дивана седи готина мацка с табелка „ОРИЕНТАЦИЯ“ и тениска „СТУДЕНТ“.

Един скъперник влязъл в бар и се провикнал:

Барманът с усмивка:

Скръндзата свил лице:

Барманът веднага:

Пинтията изсумтял:

Барманът присвил очи:

Скъперникът подхвърлил:

Барманът се замислил, после се разсмял:

Клиентът се намусил за миг, сетне се засмял:

Изпил я, направил си кеф и си тръгнал доволен. На другия ден пак се появил:

Това продължило цяла седмица. И ето, че дошъл пак—но този път барманът му поднесъл съвсем нова чаша:

Скръндзата онемял:

Барманът се захилил мазно:

Един следобед фермер седял в бара и се напивал. До него се доближил някакъв мъж и го погледнал съчувствено:

Фермерът мрачно въздъхнал:

Мъжът поклатил глава:

В този миг вратата на плевнята се тряснала и жена му влязла.

Един слепец влиза в бар и поръчва една салата. След като му я донесли, той взел вилицата, бръкнал в чинията и казал на сервитьорката с виновен глас:

Сервитьорката:

Слепецът, доволен:

Един слънчев ден подарили на едно малко момиченце червена шапчица. То било толкова хубаво и щастливо, че тръгнало само да се разхожда из гората, вървейки напред-назад и тра-ла-ла-ла.
Накрая стигнало до една пейка, седнало, уморило се и заспало. Събудило се и до възглавничката си намерило бележка, оставена от Големия лош Вълк:
„Съжалявам, червена шапчице, но вече не си на ред.“
Момиченцето се разстроило, въздъхнало, пак му дойде да си почине и пак заспало. След час се събудило… и накрая видяло нова бележка — още по-лоша, с по-наклонен почерк:
„Червена шапчице, не само че не си на ред… ами си и объркана.“
То направо изпаднало в паника и решило: „Готово, повече не давам шанс на гората!“ Легнало отново и чакало мислите да си подредят сами.
След половин час — троп! — още една бележка. С трепет разгърнало листа и прочело:
„Червена шапчице… оправих всичко. Върнах те обратно — вече не си объркана. Просто си закъсняла за часа!“
От Храбрия шофьор на лисицата.

Един слюнконос срещнал една носна кърпа и я попитал:

Един средностатистически гражданин се оженил за много възпитана аристократка. Когато настъпила първата брачна нощ, той нямал търпение да се отдаде на страст, бързо се съблякъл, легнал до нея и започнал с голяма увереност… както му се струвало редно.

Мъжът седнал, изправил гърба, сложил ръцете си точно където трябва и попитал:

Един среща съседа си на входа, цапуркащ тъкмо към работа:

Един стар грък дърводелец лежал болен и пъшкал.
Около него се въртяла калфата му Мария и все го разсмивала…
Гъркът се надигнал с пресипнал глас: