Един програмист починал и го пуснали право в АДА.
Минало се малко време и в същото това АД започнало да лопа една пожарникарска сирена — адските врати се тресели, дяволите пищели.
Изневиделица едно дяволче изтича пред портите и вика:

Свети Петръ отваря и гледа:

А дяволчето, целите треперещо:

Един просяк влиза в бордей и чука една хубава мацка. Свършва си и докато се оправя, тя му казва:

Просякът се замисля и отвръща:

Един професор по анатомия се славел с екзотичен начин да държи лекции. Веднъж, на път за аулата, минал през моргата, бръкнал тайно в два шкафа и мушнал по едно… „нещо“ в джобовете си.
На часа влязъл, направил театрален жест и бръкнал в левия джоб, без да погледне. Вдигнал го високо над главата и гръмко попитал:

Професорът кимнал доволно:

Бръкнал в десния джоб и пак го вдигнал гордо.

Професорът се ухилил:

И точно тогава, щом започнал да обяснява, се намръщил и мърморел под нос:

Един пънкар се качва в автобуса и вижда до себе си млада монахиня. В него вдигат температурата едни мисли и единственият му план е „какво ще стане, ако…“. Отивa при нея и с най-нахален тон казва:

Монахинята го поглежда право в очите:

Пънкарят разбира, че няма да стане нищо, та монахинята слизa на първата спирка. Но шофьорът, като че ли седи с уши за всички проблеми, го дочува и привиква пънкаря:

Пънкарят — речено-сторено. Облякъл каквото намерил, наметнал се, направил се на духовен човек и отива в църквата, където монахинята се моли.

Монахинята го прекъсва спокойно:

Като свършил, понечил да се подиграе и си свалил маската:

Монахинята се усмихнала, свалила расото си и казала:

Един път го мериш, два пъти го мериш, три пъти го мериш… Колкото и да го премериш, все ще излезе, че не си го мерил правилно!

Един път един му*ира една жена. Нещеш ли — мъжът ѝ се появява без време. Грабва един нож да му реже. Обаче оня се изхлъзва, мокър и хлъзгав, и бързо минава между краката му.
Мъжът, бесен, взе пистолета, тръгна и почна да стреля — та-ра-та, та-ра-та — по задника му. Първият куршум го удари, вторият го подгони, третият само му вдигна прахта, и оня се измъкна с цялата си смелост, тичайки на зиг-заг.
Мъжът застава на прозореца с пушката, гледа след него и си мисли:

Един път младият Пушкин отишъл на гости в едно село. Там имало хубав обичай: щом някой пристигне, непременно го настаняват да преспи у дома — без откази, но и без излишни въпроси.
Пушкин отишъл в една къща, насядали му на трапезата, погостили го и дошло време за лягане. Оказало се, че свободно легло има само в стаята на дъщерята. Нямало как — поканили го да легне там.
Пушкин се мушнал, легнал и се престорил на заспал, а през нощта дочул как майката шепне на дъщерята:

Дъщерята кимнала:

Минали няколко часа. Пушкин си присмал и започнал тихичко:

Той се приближил:

Почнал да шепне още по-близо:

И така цяла нощ.
На сутринта майката попитала дъщерята:

А тя, вбесена, изсъскала:

Един път питам: „Ей, хора, защо като мина покрай вас, все правите че чакате автобуса?“
Те ми викат: „Абе не ние… просто вие толкова тъпо гледате, че ни се струва, че и за вас спирката е там — и ние решаваме да сме учтиви и да ви чакаме.“

Един път се прибраха комшията и комшийката от нивата. Комшията отзад и вика:

Комшийката отвърна:

Върнал се комшията пак напред:

Наближили селото. Комшийката рекла:

А той:

Един равин си купил женски папагал, но щом се прибрал у дома птицата започнала да крещи като развален будилник:

Равинът пребледнял. Не знаел как да изгони “желанието” от птицата и как да я върне към благочестието. Решил да се посъветва с по-опитен колега и отишъл в синагогата.

Другият равин се замислил и рекъл:

Равинът занесъл женската птица и я оставил при двата мъжки. Още щом се настанила, тя пак подскочила и започнала:

Единият мъжки папагал погледнал другия и въздъхнал:

Един ревнив мъж изненадал жена си с любовник и без много приказки вдигнал пистолет:

Жената, пребледняла, простенала:

Той се усмихнал студено:

И като се огледал, наредил:

Двамата изпълнили. След това ревнивецът изсумтял и добавил:

Любовниците се спогледали, после се престорили на послушни. И двамата започнали да се оправдават, но пистолетът им подсказвал, че няма смисъл от “фантазии”.
Ревнивецът доволен кимнал:

Минала седмица, две… Най-сетне жената се обадила на любовника си:

Оня се задъхал и изсъскал:

Един ревнив мъж, точно преди да замине командировка, казва на приятел:

Мъжът заминал, минали две седмици и изведнъж пристигнало съобщение:

Той се върнал за два часа и отишъл при приятеля:

Един ресторант работел на загуба. Собственикът все мислел как да не потъне до шия в сметки и кредити. И понеже явно му липсвали идеи, му светнала “генерална” стратегия — да спаси бизнеса… като го превърне в нещо съвсем друго.
Сутринта отворил ресторанта, ама не за обяд. Направил нощно заведение с “атракции”, да има поток от хора. В понеделник дошъл клиент и поръчал “класика” — руса сервитьорка.
Във вторник — пак същият, но поискал тъмнокоса.
А в сряда, като влязъл, онемял от гледката: вместо момичетата — цял шпалир от усмихнати рибарки с престилки, мрежи и весели погледи.
Клиентът зяпнал и попитал шефа:

Шефът, без да му мигне, отговорил по навик:

Един решил да си достави удоволствие и влязъл в публичен дом. Хванал си “пълна програма” и с една мацка влезли в стаичката. Тя го погледнала и го пита:

Всичко минало точно както си му било редът — дошли двама, свършили си работата и го “оправили”.
На следващия ден пак отишъл. Пак си взел пълна програма, само че този път заявил:

Дошли пак двамата, оправили го… и после единият викнал:

Един самурай реши да си направи харакири, ама беше толкова “точен”, че само си одра главата. Веднага го хванаха и майсторски го убеждаваха: “Няма страшно, ще се превъзпиташ — в нашата религия има и друго такова рязане, само че с хубава кауза!” Та накрая не умря, ами стана… духовно-бръснат.

Един свещеник и един майстор ловец отишли на лов. Ловецът се прицелил, прицелил се в един елен, изстрелял, но не го уцелил. Казал ядосано:

Свещеникът веднага:

След малко гръм удари наблизо — и в същия миг попът паднал мъртъв. От небето се чува глас:

Един свит инженер попаднал по нелепа случайност в затвора. Още в килията пак по същата нелепа случайност се паднал с един двеста килограмов, двуметров “цар” от съседния етаж — стои си мълчи, гледа го и само се усмихва, сякаш му се яде.
Инженерът си мисли: „Е, я по тия стълби… ако този пусне на зададена операция… ще стане чудо.“
Настъпил часът за лягане. Гасят лампите. Нашият инженер се свил като калкулатор на минимална яркост — не диша, не мърда, само вика наум: „дано по-бързо да стане сутрин.“
В тъмното мрънка нещо и тропот — онзи се приближава и с дебел, весел глас казва:

Инженерът:

Инженерът се замисля, смята наум вероятности, рискове, последствия… и решава:

Един се оплаква на приятеля си:

Един се чудел цял живот защо всички му се подиграват, че имал „малък късмет“. Решил да си докаже, че не е така. Намерил си гадже, завел я вкъщи, изгасил лампите и започнал да „демонстрира“ какво има, като държал… късмета си пред лицето ѝ.
В тъмното момичето тихо казало:

Един селски пич трябвало да отиде в града за работа за месец. Отишъл при съседа си и му казал:

Съседът се съгласил.
Минал месец. Пичът се прибрал, огледал си къщата и… покривът — цял. Нито една керемида не липсвала. Радост до уши.

Влиза и пита жена си:

Жената го погледнала: