Мръсни
Един мъж се молил пред Бога:
„Господи, всяка сутрин ставам по тъмно, влача се на работа, бачкам като каторжник, а жена ми вкъщи си пие кафенце и си няма грижи. Моля те — размени ролите поне за ден, да види какво ми е на мен!“
Бог го чул и на следващата сутрин мъжът се събудил в тялото на жена си.
И какво му (и) се наложило да прави:
1. да замеси нещо „за закуска“, докато другите още спят;
2. да събуди децата с тон „сега ставате, че иначе ще къснеем!“;
3. да намери изгубената пантофка/шапка/тетрадка (и да се престори, че това е „нормално“);
4. да подкара всички да хапнат;
5. да облече малките и да им провери зъбите, че да не „миришат“;
6. да ги закара в градината/училище;
7. да върне обратно нещо, което е „абсолютно важно“ да е точно там;
8. да плати сметки;
9. да минава през „Женския отдел“, където входът е през една врата, а касата — през друга вселена;
10. да носи покупки, сякаш са за строеж, не за вечеря;
11. да подреди дома, който за пет минути пак изглежда като след бомбардировка;
12. да зашие копче, защото „не може така, ще се развали“;
13. да лепи пъпки по дрехите и да кърпи чорапи, които очевидно са творби на изкуството с дупки;
14. да готви „набързо“, което става два часа;
15. да мие чиниите, които междувременно пак са станали планина;
16. да мете и да търка пода, защото някой „не знае как е станало“;
17. да се втурне пак да прибере децата и да слуша лекция от мрънкалите;
18. да ги храни по график, който май никой не е подписвал, но всички следят;
19. да ги накара да си пишат домашното;
20. да изглади ризата/роклята на мъжа, който само казва „гладка, де“;
21. да белe картофи, да реже лук и да се бори с очите си като с враг;
22. да сервира вечеря, после да прибира, после да мие пак;
23. да изпере мръсното бельо, което се оказва, че е „цялото“;
24. да къпе децата и да ги приспи, докато те спорят за най-новата глупост;
25. накрая изморена да се влачи в леглото…
…и точно тогава мъжът си помислил: „Ей сега, както казвате, ще трябва да стане весело.“
Само че жена му (той) се проснала и казала:
„Уморена съм… утре. Днес — НЕ.“
На следващата сутрин жената (бившият мъж), събудила се в своето тяло, се обърнала към Бога и въздъхнала:
„О, Боже… как се излъгах, като завиждах! Върни всичко както беше. Моля те!“
Бог замълчал, после рекъл:
„Ще ги върна… с радост. Само че ще стане чак след 9 месеца, защото ти вчера… не прави какво си мислеше, а го свърши с истината: **забременя.**“