Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
Един ден станало природно бедствие на Земята и един от патриарсите получил сън. В съня му се явил ангел и му казал, че за да се оправи светът, трябва да се направи „една малка корекция“ — да преспи папата с жена.
Патриарсът веднага отишъл при папата и му разказал всичко.
Папата въздъхнал, помислил малко и рекъл:
Добре… но при три условия.
Какви, Светейши?
Първо, жената да е сляпа.
Защо?
За да не може да разпознае с кого е имала работа.
Второ?
Да е глуха.
Защо пък глуха?
Ако случайно проговори в главата си и реши да разкаже, да няма на кого.
Патриарсът кимнал:
А третото?
Папата го погледнал строго:
Да е с големи… достойнства.
А това защо, Светейши?
Защото аз така съм свикнал… с дисциплина и размер.
Мръсни
Един ден таралежът решил да си купи броня, ама толкова “сгъната” взел, че като му я сложили, се прибрал в нея до такава степен, че чак като излязъл навън — никой вече не знаел дали е таралежът или бронята.
Мръсни
Един ден, като остарееш, ще разбереш: когато най-накрая всичко остане само за теб… няма да ти е приятно. Защото тогава „работата“ не е проблем — проблемът е, че никой няма да я свърши вместо теб!
Мръсни
Един ден, на оградата кацнал скорец.
Я, кажи, скоре-скорец, колко пъти ще се влюбя – полюбопитствала стопанката.
А скорецът, вместо отговор, си почнал:
„Крь-крь, крь-крь…“ не спира, не спира.
Стопанката вдигнала нерви, почнала с шепи да го гони, ама той пак „крь-крь“.
Ах, ти… птицо проклета! Проскубана! Ще ме вкараш в беля — к’во, да не те взема за гадател?!
Мръсни
Един ден, пристигайки на работа, директорът на една болница заварил пълна суматоха. Целият персонал — санитарки, сестри, лекарки — тичали по коридорите с пребледнели лица, стенели и хлипали. Директорът нищо не разбирал и попитал една млада сестра, която хлипа до прозореца:
Какво става тук?
Ох, господин директор… нима не знаете? Доктор Петров почина.
Какъв Петров? Какъв човек е бил?
Сестричката го погледнала с широко отворени от учудване очи:
Нима не знаете Петров? Докторът е в моргата. Лежи си там — цял, само дето… вече не диша.
Директорът отишъл в моргата. Гледа труп на масата, покрит с чаршаф. Повдигнал чаршафа — и видял… нещо изключително впечатляващо.
Това не трябва да се пропилява! — рекъл той. — За науката!
И без много-много обяснения отрязал това, което „трябвало“ за науката, сложил го в малка стъкленица с формалин и я прибрал в чантата си. После излязъл, минал през магазина, купил хляб и… също го прибрал в чантата си.
Като се прибрал у дома, жена му го посрещнала и възкликнала:
Купи ли хляб?
Да, в чантата ми е. Вземи го.
След малко жена му се върнала цялата бледа, трепереща, почти припаднала и едва-едва изговорила:
Скъпи… намерих стъкленицата в чантата ти… Да не би Петров да е умрял?!
Мръсни
Един длъжник на мафиотски шеф—5000 евро, разбира се—се мотае като липсващ чорап. Шефът звъни на Пешо Борчето по мобифона и му вика:
Хайде, доведи тоя при мен в офиса. Аз ще дойда и ще решим какво да правим.
Пешо го намира, хваща го като агне, метва го на задната седалка на мерцедеса и го кара право в офиса. Закопчава го за радиатора и чака шефа.
Шефът пристига, поглежда го и казва:
Омръзна ми да се разправям. Пешо, качвай го към Витоша, бий го, изкарайте му една „поука“ и го остави там.
Пешо не мрънка. Грабва човека, пак го набутва в колата и го поема към Витоша. От задната седалка онзи се тръшка:
Не така, бе Пешо… знаеш ли ме? Не съм лош човек!
Каквото каже шефа—това.
Имам жена, деца… ако стане белята, ще ме прокълнат…
Мен не ме интересува.
А ако се разбере… ще трябва да се самоубия…
Твоят проблем.
Шефът пак звъни по мобифона:
Пешо, обръщай! Чакам те пред офиса. Имам още двама дето ми висят с пари—идвате и тях сега да ги „оправиш“.
Връщат се пешо и длъжникът, шефът маха към другите двама:
Тия двамата ги закарай на Витоша и ги вразумявай, докато си заслужават!
Пешо ги грабва, набутва ги в мерцедеса и пак към планината.
След малко първият длъжник, пак неспокоен, преглъща и шепне:
Пешо… нали знаеш аз съм тоя дето ще го „бие“… ъ-ъ, ще го… теб по-нататък—да не забравиш!
Мръсни
Един дребен попаднал в затвора и му се паднало да легне в килията на някакъв грамадан—с козина, татуировки и вид на човек, дето не чете правила. Къпели се, нашият човек погледнал и видял, че горилата на лявата ръка имала татуирано „П“.
Какво значи това?
Че каквото изкарам с тая лява ръка, е за пич.
А на гърдите защо имаш „Т“?
Каквото изкарам с помощта на тея яки мъжки гърди—за тате.
Добре… а на дясната ръка „Д“?
Каквото изкарам с тая силна дясна ръка—за другар.
Я, а на… не знам как да го кажа… защо пише „ПЕЧАТ“?
Големият го изгледал сериозно и рекъл:
Абе, мойто момче, ти май много приказваш и малко четѐш! „ПЕЧАТ“ е за тебе — да знаеш, че всичко, което е „за пич“, минава само с подпис и печат!
Мръсни
Един дребен скъперник щял да ходи в чужбина. Жена му почнала да го върти на приказки, та да го размекне:
Миличък… какво ще ми донесеш оттам?
Той размахал ръце и отвърнал на пресекулки, все едно мери стока:
Ще ти донеса… аз ще ти донеса… един такъв гигантски — огромен, ей-тъй голям… точно колкото да те заболи от кеф!
Жена му веднага се разплюскала:
Чудесно! Само като се връщаш го скрий целия в гащите, че митничарите като го видят и ще почнат да го броят!
Мръсни
Един дължал на мутра 3000 лева. Мутрата звъни на Пешо Борчето и му казва:
Отиваш, взимаш го и го довеждаш в офиса. Аз идвам после и ще видим какво ще правим.
Пешо отива, намира човека, хваща го като саксия, хвърля го на задната седалка на мерцедеса и го кара право в офиса. Закопчава го за радиатора и двамата чакат.
Шефът идва, поглежда го и казва:
Омръзна ми тоя да ме прави на будала. Пешо, на Витоша, да му мине през ум, хвърли го там и айде.
Пешо не се замисля — грабва го, мята го пак и отпрашва към Витоша. От задната седалка онзи простенва:
Недей така, Пешо… знаеш ме, аз не съм лош човек!
К’вото каже шефа — това ще е.
Имам жена, деца… ако се разчуе, ще ми спукат живота!
Не ме интересува.
Ако стане глупост… ще трябва да се самоубия!
Твой проблем.
И точно тогава телефонът звъни — пак шефът:
Пешо, обръщай, чакам те пред офиса. С още двама — и на тях им висят пари!
Връщат се. Шефът прави отчаян жест:
Тия двамата ги закарай на Витоша и ги… да си замълчат като кучета!
Пешо ги хвърля на задната седалка и пак към планината. Минутите минават, стрелите свършват, после единият изведнъж отново надува тъпанчето:
Пешо… аз съм първият, дето го доведе! Само гледай… като се връщаш, да не забравиш за мен!
Мръсни
Един дядка минава по улицата покрай табела “намаления”. Продавачката го загъделя:
Айде, дядка! Днес е супер оферта — всичко е на половина!
Съжалявам, ама аз съм пенсионер и съм вярващ…
Е-е-е, за пенсионери — само ако са на правилната вяра.
Мръсни
Един дядо го съдят за палеж. Адвокат му е млада, хубава и дръзка юристка. На заключителната пледоария тя се изправя, разкопчава сакото на дядото и вади изпод дрехите му запалка и купчина кибрити:
Ето, господин съдия. Може ли с това да се докаже нещо?
И дядото се навежда и шушва на ухото ѝ:
Момиче, задръж запалката да не я видят! Ако я покажеш, пожарът ще стане доказателство… а ние ще загубим делото!
Мръсни
Един дядо и една баба много се обичали на младини, ама тогава и двамата тръгнали в различни посоки. Сега, на по 70-80 години, си седят и си спомнят как е било.
Бабата му казала:
Дядо, помниш ли едно време как се искаше? Хайде да не се мотаме — да довършим каквото сме започнали!
Дядото въздъхнал:
Е, моят мерак отдавна е в пенсия… ама ще измисля нещо.
Отишъл в банята. Взел две свещи, сложил ги една до друга, превързал ги с ластик, и внимателно ги пригодил така, че да стават “за работа”. После отишъл при бабата.
И в момента, в който бабата тихичко си поела дъх, вътре нещо си прошепнало:
Всякакви сме ги виждали — прави, криви, къси, дълги… ама ей ти такъв, дето като го вкарваш — не е “за сефте”… ами направо го носят като инсталация!
Мръсни
Един дядо на възраст решил пак да се прави на млад с баба си, ама старият му “магнетофон” не тръгвал.
Като се ядосал, рекъл:
Хайде, ще я почерпя… в ресторант!
Седнали, поръчал си на място мезета и на келнера подал едно пакетче с някакъв прашец:
Това го дай на готвача да го сложи в соса, да стане “както трябва”.
Донесли на бабата порцията. А на дядото нещо му се бавело.
Изведнъж пристигнал готвачът — зачервен, потекъл, притеснен:
За кого бяха тези мезета със “специалния прашец”?
За мен! — казал дядото гордо.
Тогава… давай по-бързо да си ги довършиш, че от двадесет минути ги разбърквам в тигана и те… все по-малко остават в соса!
Мръсни
Един дядо отишъл да си вземе пенсията. Взел си я, ама не се прибрал цяла нощ. На сутринта бабата го удря с въпрос:
Къде беше, бе?
Ходих бабо на цирк… и похарчих пенсията за нещо “страшно” — рекъл дядото.
Какво “страшно” бе? — скарала се бабата. — Цяла пенсия да хвърлиш за някакви номера, дето викат “внимание, опасност”!
Дядото я погледнал и отвърнал:
Евтиното си е евтино… Нали затова е “опасно” само на сцената.
Мръсни
Един дядо отишъл да си вземе пенсията. Взел я, ама не се прибрал цяла нощ. На сутринта бабата го пита намръщено:
Къде се изгуби бе, човек?
Ходих бабо на барбекю и се нагостих с цяла купчина… и после похарчих пенсията.
Бабата избухнала:
Как може така бе! Цялата пенсия да я даваш за месо, а аз само за 10 лева ще ти направя гозба, дето ще ти падне шапката!
Дядото се замислил и рекъл:
Ама виж… скъпо си е скъпо… ама евтиното си е пак евтино.
Мръсни
Един дядо решил да заведе баба си на еднодневен пакет “Всичко включено” в спа център. Настанили ги, настаняването било точно както трябва — дядото целият доволен, бабата още по-доволна, и двамата прекарали супер деня.
На сутринта дядото слязъл до рецепцията да плати. Рецепционистът го погледнал и казал:
1200 лева.
Дядото:
1200 за един ден?! Няма ли някаква грешка?
Рецепционистът:
Не, не. Тук са включени джакузи, сауна и масажи.
Дядото:
Ние не сме ползвали джакузито!
Рецепционистът (усмихнат):
То беше на ваше разположение.
Дядото, още по-ядосан:
Ние не сме ползвали сауна!
Рецепционистът:
Сауна беше на ваше разположение.
Дядото:
Ние не сме ходили на масажи!
Рецепционистът:
Масажистът беше на ваше разположение.
Дядото пребледнял от възмущение, бръкнал в джоба и извадил 50 лева.
Ето, това е! А останалите 1150 лева ви ги задържам… за това, че сте “на ваше разположение”!
Рецепционистът:
Моля ви се, господине… никой не е пипнал нищо по вашите “разположение” неща!
Дядото:
Да сте, ама бабата ви беше на ваше разположение.
Мръсни
Един дядо решил да заведе внучето си на цирк. Седнали, циркът започнал. Излезли акробатите и започнали да се въртят, скачат и да правят салта.
Внучето възхитено:
Дядо, дядо, виж какви страшни акробати!
Хм, акробати… Някога в нашето село имаше такива хлапета, цели акробати.
След малко на сцената излезли дресьорите със змии. Започнали да съскат, да се влачат и да се вият като въжета.
Внучето пак:
Дядо, дядо, виж какви зловещи змии!
Хм, змии… Едно време в нашето село какви ръкавица имахме — цели змии.
Накрая се появил фокусникът и започнал да вади зайци, да реже и да сглобява, та да ти се завие свят.
Внучето онемяло:
Дядо… дядо… виж магьосника!!!
Хм, магьосник… Някога в нашето село какви магьосници имахме — цели фокусници… и пак си ги връщахме за домашни.
Мръсни
Един дядо решил да провери дали бабата му е изневерявала навремето, та се зачел в един вестник, все едно там ще има доказателства.
По едно време извикал развълнуван:
Бабо, бабо! Чети! Пише тука, че ще дават награди за всичко, дето хората са правили „тайно“!
Бабата вдигнала глава, присвила очи и веднага от плетката почнала да смята на пръсти:
1… 2… 3… Иван — съседа… Стоян — колегата… Киро — наемния майстор… и така… още малко…
Дядото се засмял:
Е, виждаш ли, ще си има награда!
А бабата го погледнала строго, треснала с плетката и изсъскала:
Награда, ама за „тайно“… Ама на кое точно тайно му казват „тайно“ — това, дето аз съм го знаела, или онова, дето ти си го разбрал чак сега за пенсия?!
Мръсни
Един е при доктор-сексолог:
Докторе, имам много важна романтична среща. Искам да впечатля, дайте ми нещо, което действа веднага!
Разбира се. Ето ви тестови капсули — казват, че помагат. Само не ги пийте в нощта, ами елате да ми разкажете утре сутринта.
На другия ден човекът влиза развълнуван:
Докторе, ужас! Такава издръжливост… седем пъти успях!
А на дамата хареса ли й?
На нея ли?! Тя не дойде…
Оказа се, че си свършил, преди да се разберете кога е уговорката.
Мръсни
Един единствен сперматозоид носи 37,5 MB информация, заключена в ДНК. И ако сметнем, с една еякулация излизат общо към 1,578 TB данни. Представяте ли си колко “информация” се налага понякога да глътнеш… преди да стане ясно, че не е файлът, а човекът е проблемът?!