Един господин отишъл в аптеката и казал:

Един гъзар отишъл при попа и му рекъл:

Попа го погледнал и отвърнал:

Един д*рви преследва една п*тка, за да я… “намери”. По едно време п*тката набира преднина и се отскубва от преследвача. И тогава вижда един магьосник.

Магьосникът направил една магийка.
След малко идва д*рвото и пита:

Д*рвото огледало наоколо и видяло една врана. Подскочило и я попитало:

Един дебел мъж решил да свали килограми на всяка цена. Изпробвал какво ли не — диети, чайове, лунни режими — нищо. Накрая видял обява:
„Отслабнете с 5 кг за един ден! При нас е лесно!“
Позвънил. Обяснили му, че ще дойдат на място. На другия ден — почукване, той отворил вратата… красива гола жена, с табела:
„Ако ме хванеш — твоя съм!“
Мъжът я гони из апартамента с цялата си скорост… Накрая я хванал, свършил работата, отишъл на кантара — и гледа: свалил е 5 кг!
Радостен, звъннал след седмица:

На другия ден пак звън на вратата — още по-красива гола жена:
„Ако ме хванеш — твоя съм!“
Този път гони половин ден, накрая я хваща… отново на кантара — минус 10 кг!
И тръгнал към финала:

На следващия ден пак звъни. Той отваря — пред него едър чернокож мъж, облечен като охрана, с табела:
„Ако ме хванеш… ще станеш!“

Един девственик и един “широко скроен” си говорели в едно кафе. Онзи, дето уж всичко знае, обяснявал на девственика, че няма нищо страшно да пробва секс — само да не се прави на герой и да не мисли излишно.
И точно тогава до тях се настанила една много смела, много “яка” мацка. Широко скроеният веднага станал, отишъл при нея и започнал да я навива за “нещо по-интересно”.
Мацката се навила. Той я дръпнал към себе си и… почнали неща.
След малко дошъл ред и на девственика. Той се мотал, мислил, колебал се… накрая решил да се откаже и се дръпнал с оправдание, че “не е неговият стил”.
Широко скроеният се обърнал към него и казал:

Девственика взел метлата като вдъхновение, замахнал и започнал да “ръга” — тъй де, да тропа решително.
Накрая мацката се разсмяла и изсумтяла:

И пратила един “ритник” с крак.
Девственика се изпльокал и възмутено казал:

А мацката:

Един дедо от Плевен отишъл в болницата за изследвания и доктора му вика:

А старецът се размърдал:

Един ден Гарабед се зачудил как да завърти търговията. Поисклал една стаичка, сложил едно бюро, турнал един рафт и на рафта — една диня. Седнал зад бюрото и търпеливо чакал клиенти.
И ето го Киркор.
Поздравил го и го запитал:

Гарабед се вдигнал:

Киркор се присмял пак:

А Гарабед му отвърнал:

Един ден Господ отишъл при Адам и му казал:

Адам се разтреперал от радост:

Когато „мисленето“ е активно — „желанието“ спи.
И когато „желанието“ се включи — „мисленето“ отива на почивка.

Един ден Джон умрял, но не го пуснали в рая, защото в данъчните си декларации “пропуснал” едни 50000 долара. Казали му, че ако иска да влезе, има друг начин — да се справи с една супер грозна жена (райската служба имала такива “приоритети”). Джон, естествено, не искал да спори и се съгласил.
След няколко дни и приятелят му Питър умрял. И при него имало проблем — укрил 100000 долара. Отгоре му обяснили, че единственият начин да се промъкне в рая е да оправи една страшна вещица, дето постоянно разваляла атмосферата. Питър не искал да се прави на герой… и се захванал.
Седят си Джон и Питър в рая, мрънкат си един на друг и се чудят как така ги “наказали”. Изведнъж виждат Ралф — върви си изключително доволен, под ръка с мацка, която изглежда направо като от кориците.

Един ден Иванчо казал на баба си:

Отишли на брега. Пуснали лодката, стигнали до най-дълбокото място и Иванчо хвърлил пушката във водата.

Бабата, стиснала зъби, свали гащите. Иванчо я “позапуши”.
На другия ден бабата отишла при дядото и се оплакала. Дядото се нахвърлил на Иванчо:

Иванчо се правел на ударен и отвърнал:

Един ден Иванчо не отишъл на училище. На следващия ден учителката го пита:

Един ден Иванчо отишъл при баща си и казал:

Минало време и Иванчо пак се върнал:

Един ден Иванчо се прибира от училище и баща му го пита:

Бащата се разсмял и рекъл:

Тя: „Абе, като завършва на „град“, как ще е село?“
И аз ѝ викам: „Госпожо, Козлодуй завършва на „уай“ — Уай ли е?“

И аз започвам: „Уй ми лази по гърба и ми влиза…“

Бащата само поклатил глава и казал:

Един ден Иванчо си написал на дъската „глупости“.
Влиза учителката и направо беснее: „Кой го е написал това?!“
Целият клас се изпокрива, ама един по един започват да си признават, че Иванчо е виновникът — да, той го е написал.
Учителката ядосано казва на Иванчо:
„Хайде, напиши с тебешир сто пъти ‘глупости’ и после изчисти дъската… с езика си!“
Иванчо се прибира вкъщи. Цяла вечер фъфли и накрая се обръща към баща си:

Бащата:

Иванчо:

Един ден Иванчо стоял на двора и гледал двама негови приятели как минават по улицата. Отишъл при тях и ги попитал:

Иванчо взел една торбичка локум и бутилка компот и потропал на вратата на Марийка. Баща й отворил:

Иванчо:

Баща й се намръщил:

Иванчо без да му мигне:

Един ден Иванчо стоял на двора и гледал как двама негови приятели минават по улицата. Отишъл при тях и ги попитал:

Иванчо взел едно пакетче бонбони и една бутилка ракия, доближил се до вратата на Марийка и почукал. Отвътре баща й отворил и изсумтял:

Иванчо се замислил и рекъл:

Един ден Пинокио си намерил жива приятелка, ама тя постоянно се оплаквала, че дървото й драска — все едно й забиват трески, докато се забавляват. Той отишъл при Джепето да се оплаче, а Джепето му казал:

Минали две седмици. Джепето го гледа как весело подскача из града и го пита:

Един ден в гората лисицата издалo заповед:

На следващия ден, някъде 3:10 се чу силен смях. Скочил лисанът разярен и тръгнал да търси виновника.
Върви той и гледа мечката:

Един ден вълкът и лисицата нямали к’во да правят и решили да измислят някаква “игра” със заека.
Първо го срещнали и го питали:

Заекът:

На другия ден заекът си сложил шапката.
Срещнали го пак:

Заекът:

На третия ден решили да сменят “правилата” — вече не с шапката, а с цигари. Ако имал с филтър — ще минават с мярката, ако имал без филтър — не знам си к’во. Заекът чул и се подготвил.
Вълкът и лисицата го спират:

Заекът уверен:

Лисицата го изгледала, изгледала… па се сети:

Един ден младеж отива при баща си и казва притеснено:

Бащата се замислил и погледнал сериозно:

Бащата въздъхнал и отсекъл: