Мръсни
Един бедуин караше кола през пустинята и по едно време ужасно му се припоцало. Пичът си беше прав: колата е “дресирана”, само че преди време е имало подобни истории — ту единият натискал, ту другият се правел на шофьор, та после всички били мокри и недоволни.
Слязъл той, изкомандвал колата: “Клекни на четири гуми!” Вдигнал капака, надул се като за работа и… щом почнал, колата се размърдала напред — все едно сама си знае маршрута.
Втори път пак: “Надолу! Дай!” И пак — да не го жалиш, хаймана мръдне два метра, сякаш има договор със съпротивата.
Нашият се изнервил, държи се за джойстика и почва да псувa колата. Точно тогава, като в приказките, става страшно: междувременно в небето се появява катастрофа — един дрон се разбил отгоре, прах и искри, а отгоре се спуснала една готина стюардеса с парашут.
Тя го хваща за ръце, оправя го — невредим. Само малко прашинка влязла в панталона, но тя го гледа все едно е принц и казва:
Кажи, юначе, какво да направя за теб? На всичко съм съгласна, ти ми спаси живота!
Тъй де — вика бедуинът, — тъкмо навреме падна от небето! Иди миличка и хвани волана, да я задържиш… докато я “заредя” правилно!