Дядо поп решил да реже сухите тополи в двора на църквата. Клисарят като разбрал, вдигнал пръст и казал:
Отче, ако вземете моторна резачка, аз ще ги отрежа — ама само ако е “работеща”.
Попът кимнал, хванал пари и отишъл на пазара да търси. Намерил една стара, руска, дето всички я гледали с уважение, а никой не я палил — “Тундра” му викаха. Платил, прибрал я и пита продавача:
Чадо, как се включва тая работа?
Продавачът се усмихнал:
Слагаш левия крак отгоре, дърпаш ей това въженце и викаш: “Да живее майка Русия!” Дърпаш, докато запали.
Попът се стреснал:
Не, не… аз съм божи човек, не мога да възхвалявам така на глас!
Добре де — казал продавачът. — Тогава дърпай въженцето, само не се бой… то само ще си си го каже.
Мръсни
Дядо поп си прави „услуга“ с малко момиче. На сутринта момичето го пита:
Дядо попе, ти нали не се ли измори от моето малко „котенце“?
Дядо поп се усмихнал:
Не, чедо! Дядо поп за мъки е роден… само дето вместо молитви — ми викат „повторение“!
Мръсни
Дядо поп цяла вечер се бори с млад момък — все „като за последно“, все срещу него. На сутринта момъкът го пита:
Дядо попе, не те ли изтощих с моята тънка „катеричка“?
Дядо поп се усмихнал и казал:
Не се тревожи, момко. Дядо поп за дълги мъки е роден.
Мръсни
Дядо се опитва да прави секс с бабата, ама все нещо не му стига силата… И става от леглото с въздишка и казва:
Е, така е… Щото Бат’ Бойко е на власт!
Бабата го гледа смаяно:
Какво ти е виновен Бойко бе, човек?!
Абе, виновен е… Викам ти — по времето на Живков никога не се е случвало така! Нали тогава поне всичко тръгваше… дори и без настроение!
Мръсни
Дядото на Иванчо му наложил да ходи до доктор. Вика го:
Иванчо, айде, изследвания трябва. Аз съм стар, краката ме болят — ти занеси пробата в съседното село.
Иванчо кимнал, взел чашката и тръгнал. По пътя през гората вижда една бабичка да суши гъби на храстите — Марийка, нали се знае коя.
Марийкеее — промърморил Иванчо, — тоя път няма да те оставя само с гъбите…
И така… мина ли, не мина ли — чашката с пробата се бутнала, та се разляла, както трябва да се разлее в най-неподходящия момент. Иванчо извадил късмета си на максимум:
Марийке, действай! Пикай вътре, че иначе дядо…
Марийка, без много философия, дала “същото каквото трябва”, и Иванчо замъкнал новата проба на лекаря. Стоял като закован пред кабинета цял час. Накрая докторът излязъл:
Иванчо, отиваш при дядо си. Кажи му, че… е бременен.
Иванчо се връща и отваря направо сърцето:
Дядо… бременен си.
Дядото пребледнял, па после се ядосал:
Ах, мама му стара! Аз като виках на кмета, че на мъжко дупе хваща… той: “не хваща, не хваща!”… Е, сега кой да му вярва?
Мръсни
Е, дойде и моментът на всички комшии, дето едно време ми чупеха стъкълцата с топката—аз сега им надупчвам щорите, ама с прашката… че да им е по-ясно как се чувства.
Мръсни
Е79. Кресненското дефиле. Млад мъж стопира коли към София. Чакал, чакал… по едно време оттам минава някаква мадама с Фолксваген. Махнал с ръка и тя спира.
Извинете, ще ме откарате ли до града?
Ти планинарски водач ли си?
Не съм.
Съжалявам… но не става.
И тя си заминава. Мъжът пак чака. Чака, чака… Минава друга мадама с Опел. Пак същата работа.
Ще ме откарате ли до града?
Ти планинарски водач ли си?
Не съм.
Много съжалявам, но не минаваш.
И тя си заминава. Мъжът започнал да се чуди и си казал: „Следващия път ако не се престоря, че съм водач, няма да ме вземат…“ И минава трета кола — Мерцедес. Вътре пак мадама.
Извинете, може ли до града?
Ти планинарски водач ли си?
Да, разбира се — отвърнал мъжът.
Окей. Качвай се.
Тръгнали двамата. Пътуват, а мадамата по едно време:
Искаш ли да пусна климатик? Малко да ти стане по-приятно… че сте планинари, все тръгвате на студено.
Да, моля! Благодаря!
Пуснала климатика. На мъжа му станало по-приятно. След малко пак:
В жабката имам ракия. Ако искаш — почерпи се. Аз много харесвам водачите… те поне знаят къде се ходи. Не като онези „разходчиците“!
Супер… — и мъжът си отпил.
Почерпили се още малко, и на следващата спирка мадамата:
Ама аз ти казах, че много харесвам водачите. Искаш ли да… продължим по малко по-планински?
Никакъв проблем! — казал мъжът.
И така — правили каквото правили, след което продължили пътя. По едно време мадамата го пита:
Ти отдавна ли работиш като планинарски водач?
Е, честно… от половин час — ама тази работа изведнъж много започна да ми допада…
Мръсни
ЕДИН ПОДСЛУШАН РАДИОРАЗГОВОР МЕЖДУ КОНДЕНЗАТОРИ Веднъж, докато се възхищавах на една усилвателна сцена с клас А и поетична стабилност, случайно подслушах следния разговор между кондензатори. Електролитът се разшава и заяви:
Аз съм най-големият, най-дебелият и най-упоритият! Наливат ме със заряд, а аз си го държа… докато не ми стане скучно. Почнеш ли да ме “размагнитваш” (тоест да ме разреждаш), правя се на умрял, после изведнъж пак се връщам. Да, аматьори ме пипат, професионалисти ме уважават. Аз съм жив.
Керамичният — мъничък, но нахакан — веднага се обади:
Жив?! Ти си като градски автобус — голям шум, малко смисъл. При мен всичко е бързо: печати, резонанс и “ей сега” готовност. Само не ме гледай отвисоко — аз съм си стабилен, просто не ме товарете с надежди, че ще работя като резервоар.
Полипропиленът се намеси със самочувствие на човек, който винаги е “в правилната честота”:
И двамата сте шумни! Аз съм с най-ниски загуби и съм като тих съсед в събота сутрин. Електронът през мен минава като че ли има покана — гладко, без излишни драми. Само че вече ме правят без фолио, а метализират ме… но кой ти мисли за романтиката, важно е звукът да е чист.
И тогава, с тежък, уважителен глас, като че ли говори от ретро касета, се обади един стар хартиено-маслен кондензатор — от онези, дето ги пазиш като семейна снимка:
Деца… не се карайте. Аз съм преживял технологии, които ги имаха днес, а утре ги нямаше. Може да не съм “най-новият”, но съм “най-стабилният по характер”. И да, хартиен съм… и да, маслен съм. Маслото ме държи спокоен, не ме прави театър.
А за вас какво да кажа? Като ви изсушат, пак се правите на герои. Пък аз съм напоен до край, и затова никой не се сеща да ме метализира. Да — не съм перфектен, но не искам да ви дрънчат плочите като чинели и да ви карат да “микрофонирате” с всеки удар на корпуса. Запомнете: малки сигнали, високо пробивно напрежение… и не бъдете дръзко-“паметни”.
Тишина. Дори лампата, зачервена като спомен от топъл филм, прошепна:
Моля те, старче… включи се към моята решетка и да сме винаги заедно.
Изходният трансформатор изрева:
Браво! Дай ми въздушна междина и контакт без компромиси!
И три дни свириха и се веселиха — мир, тон и радио-чудо. А аз бях там, слушах и си мислех: “Ех, инженерна магия… само да няма паразити.” P.S. Всяка прилика с действителни лица и случки е случайна (но ако сте радиотехник, ще се познаете по стойностите).
Мръсни
ЕЗИКЪТ НА ЖЕНАТА:
Да = Не.
Не = Да.
Може би = Нито сега, нито никога.
„Ние трябва“ = Ти ще го направиш.
„Съжалявам“ = Твоята вина е.
„Трябва да поговорим“ = Нужен ми е монолог… и виновник.
„Разбира се“ = Не ми се спорѝ, ясно ли е.
„Каквото искаш“ = Ще го помня и ще го използвам по-късно.
„Не съм разстроена“ = Разстроена съм, и то жестоко, да.
„Слушаш ли ме?“ = Престани да дишаш—вече е късно.
„Научи се да общуваш“ = Просто се съгласявай.
„Изгаси лампата“ = Нали знаеш какво следва… или не? Аз знам.
„Ти си толкова мъжествен…“ = Пооправи се и спри да мърдаш като пазарска чанта.
„Обичаш ли ме?“ = Чудесно, значи можеш да купиш и подарък.
„Ти решаваш“ = Вече трябва да си избрал правилното решение.
„Много си внимателен тази вечер…“ = Сега кажи какво ти дължа, освен секс.
„След минута съм готова“ = Ти махни обувките и не ме гледай—вече ми се чака.
„Колко ме обичаш?“ = Днес ще разбереш.
ЕЗИКЪТ НА МЪЖЕТЕ:
Гладен съм = Гладен съм.
Спи ми се = Спи ми се.
Уморен съм = Искам да легна и това е планът.
„Хубава рокля“ = Хубаво е… да, и то много.
„Обичам те“ = Да става.
„Скучно ми е“ = Да направим нещо… най-добре с теб.
„Какво има?“ = Няма проблем—само че не трябва да е свързано с секс.
„Може ли да потанцуваме?“ = Искам да правим секс… и да не отказваш.
„Може ли да ти се обаждам от време на време?“ = Може ли да се виждаме пак, че ми се иска.
„Искаш ли да отидем на кино?“ = Искам да правя секс и да кажем, че е „за романтиката“.
„Ще се омъжиш ли за мен?“ = Само ако спреш да ми се правиш на свободен мъж… без други мъже, понеже аз ще съм там.
„Изглеждаш напрегната, да ти направя масаж“ = Искам секс, но да звучи като услуга.
„Нека поговорим“ = Ще ти кажа колко съм умен… и после ще правим секс.
Мръсни
ЕЗИКЪТ НА МЪЖЕТЕ: Гладен съм = Гладен съм. Спи ми се = Спи ми се. Уморен съм = Уморен съм. Хубава рокля = Хубава рокля… ама може ли да я свалиш? Обичам те = Хайде да правим… каквото правят хората, когато се обичат. Скучно ми е = Искаш ли да направим нещо забранено, но без да казваме на никого? Какво има? (Какво не е наред?) = Само не ми казвай, че проблемът не е свързан с нас. Може ли да потанцуваме? = Искаш ли да се блъскаме така, че да забравиш за всички останали правила? Може ли да ти се обаждам от време на време? = От време на време да се виждаме… голи, ако може. Искаш ли да отидем на кино? = Искаш ли да гледаме филм, но в твоята версия — без билети, без други хора? Мога ли да те изведа на вечеря? = Мога ли да те изведа… после вечерята да продължим с десерт? Ще се омъжиш ли за мен? = Само ако обещаеш, че няма да кажеш „не“ при следващия път. Изглеждаш ми напрегната, нека ти направя масаж = Само десет минути… и след това да не спорим кой е напрегнат. Нека поговорим = Ще ти говоря колко съм сериозен… после пак ще говорим, ама вече с целувки.
Мръсни
Евгени Минчев и Азис се засичат на летището.
К’во стааа,бе,как си,що си пребледняла така?
Ще се напикая в гащите… не ме пускат в дамската тоалетна.
Мен пък — не ме пускат в мъжката.
Мръсни
Еволюция на мъжката сексуалност от 10 до 80 години 10. Нещо му се иска… ама откъде и как — не знае. 12. Иска само да пробва. 14. Иска “коя да е” — стига да е момиче. 16. Иска точно това момиче, защото “само тя” си го мисли. 18. Иска всички… да му казват “да”. 20. Иска тази, защото другите вече са “просто познати”. 25. Иска само една — тая, която не го гледа така. 30. Иска чуждата… щото домашната му е “очевидно по-възпитана”. 35. Иска всички… освен своята. 40. Иска някоя, дето още не е разбрала какво значи “стар”. 45. Иска нещо лесно — дори ако е еднооко, важното е да е “на разположение”. 50. Никоя не му пречи… само че трябва да има смисъл. 55. Иска “някой път”… и после пак “някой път”. 60. Иска каквото и да е, стига да не го чака дълго. 65. Прави се, че още иска… за да не му се смее медицината. 70. Иска не сексуален живот, а спокоен сън. 75. Помни как му се е искало — и си мисли, че то било щастие. 80. Помни, че много е искал… ама какво точно и къде го е оставил — не помни.
Мръсни
Европейският съюз за Македония е като ташаците в порно филм — мноо са на сантиметри, много се въртят и обещават, ама накрая пак „не става“.
Мръсни
Егати късмета:
Жена ми бременна, любовницата ми също…
А аз?
Аз от три години съм със заклещен ключ в себе си…
Мръсни
Едва ли има друг език на планетата, при който можеш с 2 думи да влезеш в смислен спор и да си разберете взаимно всичко, освен българския…
Стига, бе!
Тъй ли?
Да, бе!
Защо?
Защото!
Абе, защо “защото”?
Ами… “стига”!
Айде, уважавай ме!
Абе, уважавам…
Е, не стига!
Тогава кажи “не стига”!
Мръсни
Един 18-годишен младеж играе игри в стаята си и си цъка безспир. Влиза дядо му и му се развиква:
Какъв мъж си ти бе! Седиш сам, само екран и конзола… На твоята възраст аз бях в Париж! Влязох в „Мулен Руж“, пих цяла вечер, направих си кефа с една танцьорка, после изчезнах през входа на персонала и си тръгнах като нищо не е било—без да платя! Ти не си мъж, ти си някаква недоразумение!
Минават няколко седмици. Дядото пак влиза да види внучето си. А младежът: с гипс на ръката, с превръзки по крака, избити зъби, синьо-виолетов цвят по цялото лице.
Лелеее… какво е станало с теб? — пита дядото.
Ами какво да стане… Направих точно каквото каза! Само че аз отидох с приятели… — стене младежът. — И като ни видя барманът и охраната, пребиха ме… ето това стана!
Дядото се втвърдил и го заковава:
Добре де… с кого отидe там? Ти да не си бил с някакви смешници?
Младежът:
С приятели, дядо… много готини приятели.
Дядото се усмихва леко:
Е, аз едно време бях с… двайсет и две… барети.
Мръсни
Един 40-годишен девственик се жени. На другия ден излиза с приятели и те го почват от разпитване:
Е, стига бе, кажи как беше първата брачна нощ?
Абе не ме разпитвайте! Всичко беше топ… като нов телефон. Само че той звънеше, пищеше и си мислеше, че още не съм “деблокирал” менюто!
Мръсни
Един 45-годишен мъж се жени за 20-годишна. Приятел го пита:
Сега какво ще правите?
Кфото си му е редът — любов и романтика!
Добре де, след 10 години тя ще е на 30, а ти на 55. И пак ли ще ви е романтично?
Пак! Какво те интересува — любовта не остарява.
А след 20 години тя ще стане на 40, а ти на 65?
Кой ти е*е 40-годишна бе! Ние за цял живот сме си обещали — аз само “пазарувам” датите.
Мръсни
Един iPhone – 2000 лв. За тия пари будилникът му не трябва да звъни, а направо да започне да те събужда като го разкараш към закуската: т.е. да ти отваря устата… и то без да бързаш.
Мръсни
Един адвокат се оженил за жена, която преди него имала пет брака. Първа брачна нощ.
Скъпи, моля те… внимателно. Аз съм „невинна“!
Какво „невинна“? Нали вече си била омъжена пет пъти?
Всичко ще ти кажа.
Първият ми мъж беше счетоводител. Само ми говореше „по документи“. На практика — нищо. Вторият беше учител. Обясняваше урока, ама тест не стигна. Третият беше инженер. Казваше, че всичко е изчислено… и след това чакал „правилните условия“. Четвъртият беше шеф. Уж имаше план, но все го „отлагаше за утре“. Петият беше полицай. Като че ли можеше… но все „не му било по служба“. И затова се омъжих за теб. Ти си адвокат — знаеш как да го „вкараш в сила“ и на кого да го подпишеш!