Дядо Боже и Дяволът си цокат ракия и си усукват кюфтета горе на небето, та да си правят компания. И гледат земята — кой как се държи.
А там един отшелник — Пимен, дето не само не греши, ами и да го погледнеш криво, пак си го вика “сине”. Седи в една пещера, молѝ се, пости, и живее така праведно, че чак светецът в него се чува.
Дядо Боже, разчувстван, вика на Дявола:

А Дяволът, подсмихнал се:

Сключили баса. На другия ден — точно в най-смисления час за човек: малко след обед, на пек и миризма на печени чушки — пред пещерата на Пимен се появява голяма тава с кюфтета, топли, лъскави, направо викат: “Ела!”
Пимен се прекръства и с треперещи ръце… ги бута в калта — “Да не се похулиш!” — и ги заравя, че и гълъб да не се изкуши.
Дяволът бесен, става рано на другата сутрин и сам опича агне — златно, с чесън и шарена кожа. Само да види чудото: дали пак ще устои.
Обаче Пимен пак е на висотата. Вместо да си накваси устата, взима агнето и го раздава на просяците, че и “господ да ви подслади”.
Дяволът се заканва, ама в същото време му се подреждат плановете като картофи в торба. На третия ден се появява пред пещерата — неотразима, нежна, умна, смущаващо добродетелна… все едно свита на шепот и загатнато изкушение.
Пимен, който иначе е стомана, този път… се пречупва. И как да не се пречупи. (Само дето после остава с чувството, че “дано никой не е видял” — тъй и тъй, че е грехът.)
Дяволът отърчава при Бога и сяда да се смее:

А Господ, изведнъж пребледнява от смях:

Господ се удържа да не падне от смях и казва:

Дядо Боже и Дяволът си цокат ракия и усукват гевреци горе на небето, че и си гледат какво става долу на земята.
А там поп Серафим — съвестен, та чак трепери, та отшелник в една пещеричка. Не мърда, не мисли, не пипа… ама никак не пипа. Буквално грам не съгрешава, нито грам.
Бог, разчувстван, се хвали на Дявола:

Дяволът се ухилва:

Сключили баса. На другия ден точно в най-жегавото време — два часа следобед — пред пещерата на Серафим се появява една тавичка с баница: пукнала от масло, топла, ароматна… и даже парата сякаш вика „изяж ме“.
Серафим се прекръства, побледнява, ама с треперещи ръце грабва тавичката, обръща я с дъното нагоре и я изсипва на земята—да не падне на душата му.
Дяволът изгаря от яд. На третия ден става рано и лично пече агне. Води го при пещерата, слага го отпред като за царе, и вика вятърът да носи миризмата.
Серафим пак е там — и пак вместо да похапне, раздава агнето на бедните. Дяволът почти се задавя от гняв.
И понеже четири дни няма на къде, на петия ден Дяволът се появява като неземно красива, нежна, свенливо-перверзна млада жена. Личи си, че не е за очи, а за работа.
Серафим се изправя, въздиша, и… издържа точно колкото си трябва:

Дяволът отскача обратно при Бога, задъхан:

А Бог се смее, та му треперят камбаните:

Бог се усмихва:

Дядо Иван се облича и тръгва да излиза:

Баба Марийка се стяга и тя:

Дядо Иван се облича и тръгва да излиза:

Баба Марийка също почва да се стяга да излиза:

Дядо Либен — стар джендър — седеше кротко под крушата в двора до кладенеца, където всеки ден се заканваха да му “монтират водомер”, сякаш това е последният му голям ремонт в живота. Дядото си отпиваше на малки глътки от дюловата ракия и ту тутакъм хвърляше влажен поглед към съседката.
А тя — Ганка — шеташе в съседния двор, припкайки като млада козичка без никакви евросубсидии, и с крайчеца на окото мереше дядо Либена: намръщено, все едно той й беше длъжен да й вдигне телефона.
Ганка наближаваше 25, а още не се беше “задомила”. Как да се задоми, като сърцето й лежеше като плоча пред общината — студено и твърдо, само дето вместо табелка “общинско” стоеше надпис “частно мнение”. Пък всички момци от селото я гледаха, щото беше стегната — с рамена като бетонни колони — и стройна като ела, която никой не е отрязал, защото е “за пред бъдещето”. Само глезените й бяха тънки като лескови пръчки.
Ухажваха я всякакви: левенти ергени, женени пръчове, комунисти и неолиберали — все с едни и същи думи. А тя: “Не.” Ледено. Публично-държавно “не”, дето се сипе като вода от дълбок кладенец — всички искат, ама никой не стига до дъното.
Ама Милка… Милка не падаше по-долу, защото имаше самочувствие, и то с мустак — дискретен, само дето беше толкова авторитетен, че като го видиш, ти става ясно, че историята вече е написана.
Та дядо Либен гледа, Ганка гледа, мустакът се къдри… и накрая Ганка вика през оградата:

Дядото се усмихва, отпива и отвръща:

Дядо Мраз! Подари ми за Нова година Снежанка… ама поне да е с термостат — да не се разтопи до първата целувка!

Дядо Стойчо бил на баня. Баба Мила шетала по къщи и от време на време надничала през прозорчето да види иде ли си дядото. По едно време — ей го на, търчи старецът, заметнат само с един кюлек:

Баба Мила се метнала да го разсъблича — една риза, па една риза отгоре, па и ризка за „всеки случай“ — и дядо Стойчо се разсеял толкова, че даже забравил да си държи достойнството в реда. Така минала още една година.
Дядо Стойчо пак на баня. Тоя път баба Мила взела мерки — съблякла се отрано, нагласила се като за гости и с тръпнещо очакване вперила поглед към пътя. И по едно време — лети изотдоле дядо Стойчо, пак само по кюлек, отваря вратата и се втрещява какво го чака:

Дядо в аптеката:

Дядо в рибен магазин:

Дядо вижда как едни младежи се хвалят кой има по-голямо нещо и им вика:

Дядо гледа порно, Бабата му вика:

Дядо и баба вечерят. По едно време бабата става и му плесва шамар на дядото.

След малко дядото става и отвръща с шамар.

Дядо и баба напускат хотел…
Администраторът им казва:

Дядото:

Администраторът:

Дядото:

Администраторът:

Дядото:

Администраторът:

Дядото:

Администраторът:

Дядото:

Администраторът:

Дядото:

Администраторът:

Дядото се замисля:

Администраторът:

Дядото:

Дядо и баба след доста години решават пак да пробват нещо сладко. Само че дядото никак не бил в кондиция — цялото започване тръгва, но после… колабира.
Бабата го поглежда нежно и го успокоява:

Дядо и баба ще правят с*кс и бабата казва:

Той:

Дядо и внуче си вървят през гората

Дядо и внучка пътували с влака. Понеже внучката нямала билет, дядото й рекъл да се скрие под палтото му, докато минава кондукторът. Кондукторът мина, проверил билета на дядото и си отишъл. Внучката бавно излезе изпод палтото и погледнала дядото смаяно:

Дядо минава покрай младо момиче на улицата и я пита:

Дядо на преклонна възраст, като усети, че му идва краят, решил да си тръгне от този свят поне „с кеф“. Поръчал си едно момиче — да му е весело, докато е още време.
Девойката пристигнала, минало, свършило… и дядото се провикнал:

Момичето го погледнало и отвърнало:

Дядо отива на преглед при доктор:

Съблича се дядото и пред доктора се разкрива потресаваща гледка — по цялото му тяло татуировки.

Докторът се вглежда, поклаща глава и сочи една странна татуировка:

Дядото въздъхва тежко: