Дълго се борих със себе си, докато накрая събрах смелост и казах на колегите: „Не се обиждайте, ама имате отлична координация — направо сте отбор!“
Мръсни
Дълго търсих „тайното място“ на приятелката ми. Оказа се, че не е тайно — просто е при майка ѝ.
Мръсни
Дължината на ноктите на краката е направо правопропорционална на времето, през което не си се мърдал.
Мръсни
Дърводелец пита своя по образован приятел:
Все чувам: „анестезия, анестезия“. Какво е това?
Обезболяване.
Обез— какво?
Невъзможност да усещаш болка.
Нищо не разбирам.
Ами сложи пирон в дъска и си го забий сам — после като не усетиш нищо, ще ти стане ясно.
Мръсни
Държавните служители били като светофарите?! Хиляди светят, но само един показва истинския път… останалите просто чакат да се сменят с нови.
Мръсни
Дърт милионер се оженил за младо и невинно момиче. На първата брачна нощ, още докато светели свещите, той нашепнал с лукава усмивка:
Хайде, няма страшно…
После протегнал ръка и внезапно вдигнал десетте си пръста, като че ли прави магия. Булката се разплакала от радост:
О, скъпи! Наистина ли можеш на тази възраст да ме задоволяваш цели десет пъти? Толкова ли си талантлив…?
Той примигнал и тихо отвърнал:
Десет пъти, да… ама ти избери кое от тях да броиш.
Мръсни
Дърта свир*чка прави чалгийска свирка на клошар, ама нищо не се получава, и му вика:
Ама нали ти казах — меко, все ще стане…
А той ѝ се усмихва дяволито:
Става, става… вече е чисто!
Мръсни
Дъщеря казва на майка си:
Мамо! Вчера си пийнах и вече не съм девствена.
Чудесно, маминото дете… Значи вече няма да ми се налага да те слагам сама до стената, като стане време за събиране вкъщи.
Мръсни
Дъщеря казва на майка си:
Мамо, когато вчера те нямаше вкъщи, татко доведе една леля, сложи я в леглото…
Дъще, татко ще се прибере довечера и на вечеря ти ще разкажеш каквото се е случило — прекъсва я майката.
Сядат да вечерят. Дъщерята:
Мамо, като те нямаше, татко доведе една леля, сложи я на леглото, съблече я… и си извади това, дето ти обеща, че “само го е показал” на чичо Иван.
Мръсни
Дъщеря към баща си:
Татко, днес имахме урок по сексуално възпитание. Защо си ме плашил, че гаджето ми ще стане на салам, ако правим нещо, преди да навърша 16?
Ама ще стане, ще стане! Само че… аз казвах „салам“ в преносен смисъл!
Мръсни
Дъщеря към майка си:
Мамо, как беше първият ти път?
Като на първа брачна консултация — едновременно те убеждават, че е “само разговор”, и ти се иска да избягаш, но учтиво… да не те нарекат страхливец.
Мръсни
Дъщеря на полицай казва на баща си:
Тате, бременна съм… и намерих списъка с предполагаемите бащи.
Не може ли да избереш някой по-невинен?
Опитах, ама всички са “заподозрени” — и то с алибита, които не издържат.
Мръсни
Дъщеря се оплаква на майка си:
Да ти кажа, мамо… твоят зет само в джоба ме е „потрошил“ — не издържам вече.
Майката:
Стига глупости! Няма да направиш някоя беля. На Дубай ходите ли? На ресторант обядвате ли? Вечеря имате ли? Пари ти дава ли? Дрехи и обувки купува ли ти?
Дъщерята:
Ами да, мамо… ама виж какво — като се омъжих, джобът ми беше като десет стотинки… сега е като един лев.
Майката:
Е, хайде сега… за един лев да се разведеш ли искаш?
Мръсни
Дъщерята на един мутра най-сетне се омъжила. На сватбата баща й я прегърнал и й казал:
Дъще, споко. Ако някой ден мъжът ти те ядоса, само ми звънни — за нула време ще пратя моите хора да му “оправят сметките”.
Минава седмица и тя звъни разтреперана:
Тате, тате… татееее! Ама той ме кара да чистя!
Бащата се намръщил, помислил и казал:
Е добре де… нали майка ти чисти — ти и ти ще чистиш.
Минава още една седмица. Пак позвъняване:
Тате, тате… татееее! Ама той ме кара да готвя!
Е какво, майка ти готви — ти ще готвиш.
И на третата седмица дъщерята се обажда направо на трепет:
Тате, тате… татееее! Ама той… той иска да ме… “развесели”!
Бащата се замислил дълго, после въздъхнал:
Мила… гъза ти в момента е като левче. Ако ти я “вдигне” — ще стане като петаче… Та ще платя ли за петаче, когато може да стане левче?
Мръсни
Дъщерята на шивача:
Тате, искам да се уча на твоя занаят.
Недей, ще се объркаш и ще ти се плаче.
Защо?
Защото няма да знаеш какво да правиш, когато ти кажат: „Направи ми една рокля… ама да е точно като миналата!“
Мръсни
Дъщерята поискала 20 лева от баща си.
Ще ти дам - казал бащата - ама ако ми услужиш с нещо.
Добре - казала дъщерята - каквото кажеш.
Направи ми свирка.
О.К. - отвърнала тя. - Само че аз свиря на повече хора, отколкото ти имаш пари в касичката, тъй че на тебе няма как да ти стигне акъла, да не говорим за късмета.
Разбира се, влязла в стаята, свършила “работата”, извадила двадесетачката и махнала с ръка:
Хайде, измий се, тате… устата ти смърди на куриоз.
Какво говориш? - стреснал се бащата.
Ами, то брат ти пак дойде да иска колата… и пак чак прeри час.
Мръсни
Дъщерята след сватбата пита майка си:
Мамо, какво да говоря на мъжа ми след *секс*?
Каквото си искаш, дъще… Той и без това се обръща на другата страна, оглежда се и заспива, все едно вече е свършил със „заданията“.
Мръсни
Дъщерята:
Тате, ти как си се запознал с мама?
Много лесно, дъще. Намерих обява в интернет, пуснах си номера, натиснах „изпрати“ и… чаках.
И?
И оттам ме свързаха директно с работа—не с фирмата, а с нея.
С мама ли?
С мама. Разговорихме се. На момента ми хареса всичко — гласът й, начинът й на говорене, дори как се изразява.
А как се казваше работата на мама?
Ех, дъще… отдавна беше… май се водеше „Грешен номер, но с правилен тон“.
Мръсни
Дяволът към Адам:
Абе, ти колко краставици трябва да ядеш, за да разбереш, че не „ръчкаш“ градината, а я пазиш, ма?
Мръсни
Дяволът хванал руснак, българин и канадец (че то и те са “големи” в приказките) и им рекъл:
Който ми покаже какво е истински кеф, ще го пусна жив. Ако не – в пъкъла!
Руснакът викнал:
Лесно! С водка!
Седят, пият водка, мезят с туршии, салам и каквото има — цяла нощ. Дяволът се усмихва:
Кеф, кеф… ех, кеф!
На сутринта руснакът мътни очи, глава му хлопа като тенджера по капак. Дяволът се ядосал:
Е*ах, това ли беше кеф…? Хоп — в пъкъла!
Канадецът казал:
Добре, аз имам по-здраво — с уиски!
Пият уиски, хапват сухи ядки, пуканки, някакви сосчета “по американски” — пак цяла нощ. Дяволът доволен:
Кеф! Кеф! Кеф!
На сутринта канадецът — блед като мляко, кляка му коленете, главата му бие по ритъм. Дяволът:
Е*ах, тоз’ кеф…? Хоп — и него в пъкъла!
Накрая българинът:
Абе, дяволе, кеф не се показва — кеф се прави. В кръчмата!
Поръчва:
Каса бира и 100 кебапчета. Салата от домати и лук, и две кървави… да има настроение.
Пили си — по малко, но настойчиво. Дяволът се чуди:
Ей, това е… кеф!
Изпили две бири, после още две. Дяволът започнал да се оглежда:
Слушай… кефът ми е здрав, ама… ме мъчи едно… нужда!
Българинът:
Чакай, чакай! Още малко! Нали сме за кеф.
Изпили още. Дяволът:
Не издържам… кефът ме разболя! Искам… бързо!
Българинът:
Спокойно. Кефът идва с ритъм.
Накрая българинът казал:
Хайде! Кеф се показва с действие. Тичай, пикай — и като свършиш, пак се връщаме да довършим кефа!