Ден 234 без секс… Толкова X се е прежалил, че в 22:00 отиде до Била да си купи 1 цяло авокадо — само да има какво да мачка.

Ден първи на новороденото у дома.
Бащата:

Майката (ядосано):

Ден първи. Три жени — много добри приятелки — се срещат в едно кафе. Едната сияе, все едно току-що е излязла от салон за красота.
Другите я закачат:

Ден втори. Същите жени, същото кафе. Втората вече сияе.

Ден трети. Същите приятелки, същото кафе. Този път третата идва и си личи, че нещо е станало — има здрава синина под окото, и то не от вчера.

И аз, понеже съм такъв “съдия”, го питам:

Ден след като изпълнителният директор на Епъл излезе, че е гей, шефът на Самсунг заяви: „Аз съм още по-голям гей… и освен това водоустойчив!“

Денят на IRC-админа
9:14 - Ставам. Мама ми е направила закуска — палачинки. От онези, дето са тънки като ping и сладки като “link-ва” в 2 часа през нощта.
9:55 - Обличам се. Синята фланелка с надпис “@#bgnet” — естествено, че я обичам. Да не стане някой да си помисли, че съм безмозъчен сървърен турист!
10:22 - В рейса съм. Докато пътувам, преглеждам форума и се чудя как може хора, които не знаят какво е PC, да се правят на “разбиратели” и да говорят за IRC на око. Блажени са невежите — поне не виждат колко им е смешно.
10:48 - Пристигам. *** Connected.
10:50 - Тема във форума: “Защо ABO (или както му викат) е против еди-какво си”. Няма как — аз съм админ, няма да се оставя. Само да градя имидж…
11:01 - ABO пуснал предложението във voting-а. Гласувам “За”. После си казвам “добре де, първо да го прочетя”… ама то било дълго. Нали ако е глупост — хората сами ще си кажат. Нали така става!
11:02 - Brb, време за обяд. Мама носи пилешко на грил и сладкиши — “за да не си луд, че работата ще те изтощи”.
11:47 - Преядох. И физически, и психически. Трябва ми приятел — и то веднага. Включвам се на local-a.
12:06 - Ей, добре съм. Понеже тия момчета тук знаят как да ме вдигнат и без да ме бутат — с типичните им “админе, help”.
12:20 - Звъня на колега: “Ай на кафе ма?”
12:43 - По пътя говорим за IRC. За iRC. За емотиконите. За всичко — освен за реалността.
13:00 - В кафенето — сервитьорката иска да ни поръчат “нещо специално”. Колегата само гледа като закъсал новак. Аз: “Той е системен администратор — ще мисли бързо, нали.”
13:50 - Говорим за IRC.
14:14 - Тръгваме.
14:18 - Връщаме се. И двамата забравили GSM-ите си. Тъй е — никой не ни е карал да ги оставяме “на масата, като декорация”.
14:39 - CS. Не с истинските nick-ове — опасно е да те разпознаят.
17:22 - Шефът на залата вдига цената с 40 стотинки. Даваме го “баровски” и се правим, че не ни пука. Само аз си мисля: “Толкова ли изглеждаме на хора, дето им е приятно да им дръпнат 0,40?”
17:39 - В офиса.
17:43 - Появява се някакво “ламусче” и иска help. Аз: “brb”. То ми пише: “hah, da be da”. После: “младей, само да знаеш колко труден ден имам…”. И аз: “да, да” и натискам “ignore”.
17:56 - Пак гласувам. Пак “Против” — Mitak да не става voted oper. Туй не ти е мандра! Дай да му гласуваме и на Бил Гейтс софтуера “за собствена изгода” — да видим дали ще се смеят тогава.
17:57 - Претоварих се. Изкарах си го на няколко пича от #gay — да им олекне, нали така се прави… (само че истината е, че на мен не ми олеква).
18:35 - Племенникът ми се обажда: “Аз искам да ставам global, защото local-ът ми бил малък.”
18:39 - Vote-нах го за Global. Ако не го приемат — здраве да е. След седмица пак ще го предложа. И после пак. Докато някой не се пречупи или не ме “ignore”-не.
18:51 - Brb. Време за brb.
19:26 - Някакво ламусче иска да му connect-нем 30 bnc-та към сървъра. В замяна иска local-на линия.
19:28 - Пускам му 10 url-а с правилата. Наплашвам го с “прочети внимателно” и му обяснявам как се държи в IRC — да мълчи, да не help-ва и да не пипа нищо, защото “кой знае откъде ще му дойде IP-то”.
20:30 - Дадох му local-на линия. Но не за “завинаги”. Утре ще му я махна с благовиден мотив: “колегите са се оплакали”. Ще обещая да говоря с тях… и да изчака няколко месеца, докато пак му стане oper мечтата. А bnc-тата му ще ги оправя с k-line по всичките други сървъри — така няма да може да си мисли, че е герой.
20:59 - Brb. Време да си измия ръцете от всичко. Излязох чист от офиса.

Депресия е, когато си пуснеш филм “щастлив край”, ама накрая просто почнеш да ревеш, защото пак се оказва, че любовта не идва в HD… и че без прожекционна машина няма чудеса!

Депресия – това е, когато си пуснеш п*рно филм за разсейване, а накрая се унесеш в размисъл колко тъжно е, че никой в сценария не мисли за твоята съдба.

Депресия — когато на групов с*кс ти се налага да се преструваш, че ти е добре… защото иначе никой няма да забележи, че пак си сам.

Депресията е, когато си гледал п*рно, ама после се замислиш за сюжета — дали главната героиня изобщо ще има щастлив край… и ти осъзнаеш, че твоят вече няма.

Депресията най-добре се лекува с… любовни чатове по телефона!
Само че не се опитвайте да ги водите на място в аптеката!

Депресията се лекува чрез приключения. Само не се лекувайте сами — няма как да се преживее „онова“ без професионална помощ!

Депутат шушне на колега:

Десет неща, които жените знаят за мъжете:
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10. Те имат *план*, но не знаят къде са му ключовете!

Десет причини, поради които четенето за изпит е по-добро от любов:
1. Ако не си сигурен какво правиш, винаги можеш да погледнеш конспекта.
2. Няма нужда да забравяш къде си сложил нещата—учебникът си е на бюрото.
3. Не се случва родителите ти да те хванат точно в „най-неудобния момент“—просто те намират да четеш.
4. Можеш да учиш, да ядеш и да гледаш телевизия едновременно, без да се налага да обясняваш нищо.
5. Ако не стигнеш до края, няма да има драма—проблемът е само в оценката, не в човека.
6. С малко кафе можеш да „издържиш“ цяла нощ—без да се налага някой да те убеждава да продължиш.
7. Като отвориш учебника, не се притесняваш кой какво е чел преди теб.
8. Може да ти „стане“ бързо—от задачата, от темата или от това, че най-накрая си разбрал.
9. Ако се умориш, спираш, отбелязваш страницата и продължаваш точно натам, без смут и обяснения.
10. В крайна сметка винаги можеш да намериш някого да учите заедно—за разлика от това да се „разберете“ кой кога е готов.

Десет причини, поради които четенето за изпит е по-добро от „нещо за през нощта“:
1. Ако не си сигурен какво точно правиш, винаги можеш да си погледнеш конспекта—няма да те съдят.
2. Няма нужда да оставяш „следи“ из стаята, докато се опитваш да вкараш информацията в главата.
3. Ако съквартирантът те чуе, това е само „учене“, не „инцидент“.
4. Можеш да четеш и да ядеш едновременно—никой не те пита дали е „в момента“.
5. Не се притесняваш, че учебникът ще се обиди, ако не си минал всички глави—ти си този, който изпитва нужда.
6. С една-две чаши кафе можеш да издържиш до сутринта, без да ставаш за резонен спор.
7. Като го отвориш, никой не те пита кой го е чел преди теб—само колко бързо ще го разбереш.
8. Ако спреш, можеш да се върнеш обратно към задачата без драма, вина и излишни обяснения.
9. Можеш да маркираш къде си стигнал и да продължиш точно от там—като при четене, а не като в хаос.
10. И накрая най-хубавото: винаги можеш да намериш партньор—учебна група—и да „го правите заедно“, без никой да се наранява.

Десетгодишният син пита баща си:

Минало се време — излезе кълнове. После се показаха листенца, накрая стана едно здраво растение. Накрая майка ти му окъса листенцата, аз ги изсушихме, смазахме ги, завихме ги…
И стана така, че вместо да си остане за украса — ние “се опушихме” и се зачудихме защо в домашната градина изведнъж се появи… бебе!

Десетгодишно момиченце върви из парка и плаче неудържимо. Среща я един добър чичко и я пита:

Добрият чичко въздъхва, разкопчава колана си и казва:

Десетте Божи заповеди на софтуерния фанатик.
Рече Той: Да бъде Linux… и каза:
1. Аз съм Linux, дистрибуцията ти — да нямаш други системи освен мене и да не си сменяш ядрото от каприз.
2. Не си прави кумир със „смешните“ среди; не инсталирай KDE, GNOME или каквото ти падне, ако не е от твоето гуру-репо.
3. Не преинсталирай напразно системата си — защото „на кой ще му пука“, че след пакета вече всичко е разбъркано.
4. Помни деня на „sudo“ — да се храни с благоговение и да не го пускаш без мисъл.
5. Помни името на сървъра и божия път: `apt update`, за да ти дръпне пачовете по-бързо от всяка надежда.
6. Не изтривай диска на ближния си — дори ако логическият том „изглежда свободен“.
7. Натискай всеки ден „reboot“ с вяра, за да се оправи всичко само — и да ти се струва, че си админ.
8. Не ползвай пиратски пакети, щото „някой друг вече ги бил хванал“ и ти ще си следващият.
9. Не вземай чужд SSH ключ (дори и да ти е в браузъра, дори и да изглежда удобно).
10. Не пожелавай хардуера на ближния: нито графичната, нито RAM-а, нито култовия му мрежов адаптер — защото „има си за какво“ (и обикновено е да завиждаш).

Десетте неща, които не трябва да казва един мъж на гола жена:
1. “Така, значи… това си го купила на промо, нали?”
2. “Никога не съм виждал нещо подобно… в официален магазин.”
3. “Но то май не е ли за ежедневна употреба?”
4. “Студено ли ти е или просто имаш настроение?”
5. “Ето затова винаги се смееш толкова рано — разбрах.”
6. “Ммм, направо е като сладкиш… само че по-опасен.”
7. “Мога ли да ти кажа нещо честно? Плочките са разкошни…”
8. “На лампа изглежда по-добре — да, точно така, по-драматично.”
9. “Ако го стисна нежно, ще издаде ли звук като аларма?”
10. “Хайде да не се вманиачаваме — да минем направо към свещите и музиката.”

Дете към майка си:

Майката, смутено:

Бащата от кухнята, с тържествен глас: