Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
Две проститутки разговарят колко ли рецесията се отразява на професията им.
Първата се оплаква:
Вчера правих услуга само за да си платя наема…
А ти поне си изкарала нещо — сопва се втората. — Аз трябваше да направя на един… само за да получа ваучер за салам.
Мръсни
Две проститутки се качили в асансьор:
Уф, замириса на… работа!
Другата се възмутила:
Ти пък, аз си отворих устата.
Мръсни
Две проститутки си говорят на околовръстното.
Момиче, умирам от глад… Цял ден нищо не съм хапнала.
И аз… Направих си само една малка свирка от кифличка — да имам поне какво да си пъхам в устата, докато минат клиентите.
Мръсни
Две проститутки си говорят:
А как е нашата приятелка Мери?
Замълча.
Замълча??
Да, замълча… от гонорея.
Хайде стига, гонореята не убива!
Не убива… докато не я “предадеш” на сутеньора си.
Мръсни
Две проститутки си говорят:
Скъпа, след работа ти винаги ли си се чистиш старателно?
Ами да, чак се срамувам… не съм се поглеждала отдолу — май и то се е отказало от работа.
Мръсни
Две проститутки си говорят:
Тебе ни те ли е страх от свинския грип?
Кой, мен ли ма? Аз СПИН на крак карам, та от грип да съ се плаша — къде ти!
Мръсни
Две пчели седят на балкон в Бургас и едната казва на другата:
Ох, ако знаеше миналото лято какви ги въртяхме с хубавата ми майка… Цял ден жужахме край цветята, после направо се „сприятелихме“ пред комшията… А сега? Тая година ще ходя да я търся отново — щом изчезна, значи е някъде забъркала меда.
Мръсни
Две рекламни агенции — българска и американска — се побратимяват. Както си му е редът, изпращат хора на обмяна на опит.
Първи отишъл българинът. Две седмици го разхождали, показвали му “модерни” кампании, лъскави студиа, таргетиране, анализи — всичко, дето звучи като от бъдещето. Като се върнал, целият притеснен разправял:
Не знам как ще ги настигнем… Светлинни години са пред нас. Голям автогол си вкарахме с тоя съюз, ама какво да правим… идва им американецът.
И почнали нашите да мислят как да не изглеждат като аматьори. Понеже в рекламата нямали какво толкова да покажат, решили да го “разпуснат” — все пак той идва за работа, ама нали… море, курорти, купон, жени… и най-важното — да му е кеф.
Само че имало един проблем: българинът бил чул, че в Америка “графикът” е голяма работа и че щом се включи такова нещо, момичетата могат да се стреснат. Така направили кастинг — избрали си подходящи кандидатки и за тест използвали… термометър за сладолед: да не се размрази излишно.
Дошъл американецът. Наели му самолет, разходки, плажове, море — и “женската част” според плана. Той настръхнал от кеф, смеел се, снимали, празнували… Викаш “маркетингова почивка”.
Накрая се прибрал в САЩ — и като седнал при колегите си, целият в захлас:
Маале… тия българи не знам как ще ги стигнем! Супер напред са, просто нямам думи! Правиш една среща с момичето, после я “прикрепяш” към бранда, пускаш я в движение… и тя сама ти връща лайковете — с фланелката на водещото име от улицата. Ей това е реклама!
Мръсни
Две руси туристки от Шумен, задържани на летището в Париж, категорично отрекли, че идват с “целенасочен бизнес”. Жените заявили, че са честни и че просто се нуждаят от свободно време за разходки.
Ние сме чисти като бял шал! — настояли те. — Властите ще ни проверяват, ама само ако дойдe нашият адвокат… и нашият стилист.
Мръсни
Две секретарки си говорeха коя с кого къде какво правила по празниците. Едната разказваше много развълнувано, а другата си мълчеше. Тогава първата се навъсила и викнала:
А бе, муцинка… ти нали и ти беше с твоя шеф в Банско? Нещо-нещо нямаше ли там? Айде, похвали се де…
Мълчаливата я погледнала спокойно и казала:
Кво да се хваля… Той още първата вечер ме качи в колата и ме заведе „да се разходим“, щото в хотела може и да ни видят…
Първата се засмяла:
Е, да, ясно… в колата…
Ами да — продължила тихо другата — в колата си беше… Набързо, колкото да не изстине… Обаче тъкмо след това си запалих една цигара и шефът изведнъж: „Марш навън!“
Как навън бе?! — подскочила първата. — В тоя студ?!
И аз — призляла — тръгнах… Но той ме шашна: „Почвай, направи снежен ангел!“
Какво?! — изумила се другата. — Снежен ангел?!
Да… — кимнала мълчаливата. — Аз кво да правя — сложих се в снега и започнах да се въртя, да съм „като хората“. После, като се прибирахме към хотела, аз му викам: „Абе, шефе… всичко ясно… ама защо трябваше и снежен ангел?!“
Той се засмял:
„Муцка, няма кво да се лъжем… Аз, че не съм вече от първите години — не съм… Не мога да държа темпото… както преди… Е, как да те впечатля тогава?“
И? — попитала първата.
И каза: „А сега поне цял живот ще си спомняш как си правила снежен ангел.“
Мръсни
Две секретарки си говорят.
Толкова свикнах с миризмата на одеколон на моя шеф, че вече кафе си варя направо с него.
Е, и вкусът как е?
Супер… само че сутрин ми мирише на „шунка“, не на кафе.
Мръсни
Две семейства били заедно на палатки сред природата. Една вечер, като се готвели да лягат, угасили огъня и в тъмнината някой прошепнал на масата:
Хайде тая вечер да си сменим ролите — нали сме си приятели, за една нощ само…
След кратък размисъл всички се навили.
На сутринта в едната палатка мъжете започнали разпита:
Е, как беше? На мен ми се стори супер… А при вас?
И на мен ми хареса — само че жените нещо много се засмяха, като излязоха…
Какво значи?
Ами нищо… Едната каза: „Големи сте смели… ама в другата палатка поне си личи кой командва.“
Мръсни
Две семейства били заедно на палатки сред природата. Една вечер, точно когато се готвели да лягат, угасили огъня и в тъмнината някой тихичко промълвил идеята:
Хайде тази нощ да се разменим на… “дежурство” на палатките. Нали сме приятелски семейства—само за една вечер.
След малко колебание всички се съгласили.
На сутринта в едната палатка мъжете се събрали и започнали да си разказват:
На мен ми хареса. А на теб?
И на мене — било страхотно.
Е, щом е било толкова хубаво… хайде тогава да идем при другата палатка и да видим жените какво са намислили!
Мръсни
Две семейства на средна възраст отишли за риба с пренощуване. Мъжете останали при лагерния огън до реката, а жените – по надалеч, „за малко въздух“. Към два през нощта единият се събужда, подхвърля:
Божичко!
Другият:
Какво става?
Отивам да търся жена си… Събудих се с най-неудобното усещане, което някога съм имал!
Искаш ли да дойда с теб?
Що пък да искам?
Ами… защото ти си явно сложил на жена ми „резервни ключове“ — и сега ми е прекалено топло в палатката!
Мръсни
Две сестри се прибрали доста позакъснели, ама съвсем по погрешка—или по проветряване на нервите, както им се е видяло на баща им.
На вратата ги посреща той—ядосан, с ръце на кръста и с физиономия, която казва „ще има обяснения“.
Гледа по-малката, разрошена, леко размазана, сякаш е минала през обратната страна на нощта:
Какво става с тебе, дъще? Какво са ти направили?
Момичето го погледнало объркано, но се усмихнало кротко и казало:
Изплашиха ме.
А кака ти? Нали тя беше с тебе?
Не… кака ми… не се страхуваше.
Как така?!
Ммм… тя не искаше да я плашат.
Мръсни
Две студентки си говорят след изпита. Едната казва:
Аз изкарах 5 и на писмения, и на устния!
Другата се усмихва:
И аз изкарах 5 на писмения… ама на устния просто ми се доизясни, че не съм чела — и ми стана лошо!
Мръсни
Две съседки се карат:
Да ти даде Господ да спечелиш от тотото 10 000 лева, та да си купиш чорапи, че вече не се трае да виждам всеки ден краката на твоя мъж, докато си вдига шум с пералнята!
А на тебе, ма’ри, да ти даде Господ да спечелиш 20 000 лева от лотарията, та да си купиш лампа… да видиш, че твоят мъж не е големият „герой“ в тъмното, а просто светлината си ти излиза по-евтино отколкото на мен!
Мръсни
Две съседки си приказват:
Снощи дадох на моя компютър малко „енергия“ — нали уж помага за скоростта.
И как разбра?
Ами през цялата нощ не спря да бръмчи… не че е имало ток — аз просто му пуснах подсказките.
Мръсни
Две таксиметрови шофьорки си говорят:
Как е, върви ли работата?
Какво да ти кажа… още от сутринта ми е пълен оборотът, ама направо ми се запуши устата от говорене с пътниците.
Мръсни
Две търговки си говорят:
Какво би направила, ако срещнеш някой магьосник?
Ами бих му казала: „Моля ти се, направи ми отстъпка… защото нали трябва да ми останат поне сто левчета и за нерви!“