Мръсни
Група японци отива на посещение в български завод за машиностроене. Водят си и преводач — японец, обучен в най-добрите традиции на българската литература. Докато обикалят, попадат на странна сцена: стругарят изведнъж избухва, грабва една детайлна гривна и я хвърля на пода, като крещи с такава ярост, все едно води спор с целия свят.
Преводачът, леко смутен, превежда на японците:
Приближава главният инженер, поглежда детайла, въздъхва драматично и започва да се кара на стругаря:
Инженерът пита защо стругарят говори като в народна песен, и че ако продължава да обвинява машината, инженерът лично ще му оправи „настроението“ — като му вземе настройките, мерките и спокойствието, и ще го настрои наново.
Стругарят, още по-разпалено, отвръща. Преводачът замлъква за секунда, после превежда възможно най-сдържано:
Стругарят казва, че няма идея откъде инженерът е видял това „успокойствие“, но ако пак започне да му пипа настройките и да му „вдига параметрите“ насила, ще започне да му връща същото — първо на инженера, после на всички по смените, а накрая и на директора… и дори на майката на самия директор, стига да е в документацията на завода.
Японците, смаяни, се споглеждат. Накрая кимват уважително и — много замислено — продължават по обиколката, очевидно впечатлени от творческата смелост на стругаря.