Мръсни
Горският изловил пак Асан и Айшето, че ровят в гората за диви ябълки и гъби:
Асан, като чул това, веднага:
Сакън, бе бай горски!? Ние за глад ли да стоим? Пусни ни, обещаваме друг път да не се появяваме така… на тия места!
Горският се помислил и рекъл:
Хайде, пускам ви, ама само ако ми помогнете. Аз тук карам само с мечки—ако ми докараш една и я задържиш, че да я видя от близо, пущам ви!
Асан не чакал втора покана и хукнал по баира да лови мечка. Но като се уморил, седнал и се замислил:
А бе, аз ако я чакам да ме хване, тя ще ме изяде, докато я “държа”… По-добре каушът, отколкото кенефът на мечка!
И тръгнал към кауша. А като се обърнал — какво да види? Горският, запретнал фустата на Айшето под една трънка… и чак “жика-жика” прави, та чак му викала гората!
Асан се ошашкал, обаче се съвзел, и почнал да чука юмруци по земята, та горският да не се бърка:
А, така бай, горски! Давай, бай горски! Нучи се да таковаш и човека, не само мечката!