Вървяла си една монахиня из гората. Изведнъж срещу нея излязъл разбойник. Хвърлил се към нея, сграбчил я за ръката и почнал да я тегли, без да пита. Монахинята се изтръгнала, сръчно му дръпнала шалчето, завъртяла го на един клон и чак тогава, като приключил шумът и разбойникът избягал, тя коленичила, вдигнала очи към небето и промълвила:

Вървяла си една червената шапчица из гората, и тъкмо си подскачала по пътеката, когато срещу нея изскочило едно джудже — дребно, грозно и влачещо огромна мачта/кутия като за завод.

Джуджето отворило кашона. Вътре — цял куп музикални дрънкалки, мърдащи, жужащи и приспособени така, че да правят адски шум. Шапчицата се навела, гледала, чудела се и накрая попитала:

Джуджето се изправило, дръпнало шапчицата настрани и възпитано обяснило:

Шапчицата се засилила с мерак и измолила една дрънкалка за себе си. Клати си я на ухото, подсвиркала си и поела към баба си. По едно време решила да тества:

И дрънкалката зазвънтяла като на панаир — „ке-ке-ке!“
После викнала:

И веднага млъкнала.
Обаче тя се объркала — „пипер-сол-пипер…“ и точно преди да каже „сол“ се спънала в корен. Дрънкалката пак засвири, но думата за спиране изчезнала от главата й като чорап в пералня. Шапчицата влязла при баба си и от прага извикала:

Бабата, стара и уплашена, решила да помогне:

В този момент отнякъде се чуло страшно „тум-трум!“ и в къщата влязло нещо, което не е идвало на гости. Баба почнала да мърда като на собствен концерт, а вратата се отворила — влязъл Кумчо Вълчо.

Вълчо се нахендрил, казал „пипер“ и… изведнъж дрънкалките започнали да пускат такъв звън, че му се причуло чак в ушите. Хукнал вълчо да бяга, удрял се в дърветата, подскачал като таралеж в колело, и накрая седнал в една локва да се оправя.
Три дена стоял там, докато дрънкалката „се успокоила“. На четвъртия ден дошъл ловецът — целият го боли, целият свят му е крив, главата му свири от вчерашните гърмежи и от днешните неща. И какво да види — пак насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи огромен кашон.

Джуджето отворило кашона. Ловецът се надвесил, погледнал и изведнъж му писнало от вътрешна тревога.

И точно тогава от кашона изскочило едно жужащо чудо и ловецът изпищял:

(И всички дрънкалки почнали да свирят, без да могат да спрат, защото ловецът забравил и вика, и думата за „сол“.)

Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа едно дребно, грозно джудже влачещо огромен чувал.

Отворило джуджето чувала и вътре—лъскави, мърдащи дребосъчета. Чудили се и подскачали.
Шапчицата ахнала и започнала да пита как се управляват. Джуджето го затворило, дръпнало я настрани и възпитано ѝ рекло:

Шапчицата се усмихнала:

Джуджето свило рамене, оставило ѝ едно дребосъче и тя, засвирвайки си, продължила към баба си.
По едно време решила да пробва:

И дребосъчето започнало да подскача като лудо. Тя се засмяла, после:

И на секундата замръзнало точно на място.

И сега какво? Върви към баба си, ама вече не й е смешно—сърцето ѝ бие, очите ѝ се насълзяват.
Влиза при баба си и от прага вика:

Бабата, старица и наивница, си помислила че е заклинание от рецептите, пък и нямало как да знае… казала „лунен звън“.
И влезлите в къщата стъписани ефекти… настанали. Бабата се строполила, да мре.
Тогава влязъл Кумчо Вълчо:

Казал вълчо и в секундата дребосъчето пак се размърдало—и почнало да го гони из къщата, по мебелите, по стените.
Вълчо изхвърчал навън, хукнал към гората.
А насреща му—ловецът.

Ловецът го погледнал странно, ама повторил „лунен звън“. Забравил пушка, забравил и вълка. Стоял като замаян, блъскал се по дърветата, докато накрая седнал в една локва.
Три дни седял там, целият премазан от магията.
И тръгнал да се прибира—всичко му било криво, краката му не слушали, светът му се въртял.
И тогава какво да види: насреща едно дребно, грозно джудже влачи огромен чувал.

Отворило джуджето чувала. Навел се ловецът, надничал…

Вървяло зайчето през гората и на една полянка видяло кутийка с меденки.

Хапнало една-две меденки и право на земята припаднало.
По едно време минала лисицата, надникнала през полянката:

Опитала — и тя припаднала.
После минал вълкът:

Взел — и припаднал.
Минала мечката, огледала тържеството:

Хапнала — и легнала до другите.
По едно време зайчето се свестило, поотърсило се и като видяло кой какво става на полянката, изстена:

Вървяло си едно малко момче по прашен път с една умряла жаба в ръка и стигнало до публичния дом. Влязло при мадам Мери и я запитало:

Мадам го погледнала строго:

Мадам Мери въздъхнала:

След седмица същото момче пак дошло, пак с умрялата жаба в ръка. Мадам му поискала 500 лева — платил. Пратила го в стаята. Минали около двадесетина минути и той излязъл.
Мадам го хванала за ръка:

Момченцето се усмихнало невинно:

Мадам Мери го изгледала недоумяващо:

Момчето кимнало важно:

Вървят Айшето с Хасанчо през ливадите и насреща едно магаре с надървен х*й. Хасанчо викнал на майка си:

Вървят двама и гледат как една котка си мие опашката.

Вървят двама пед*ерасти по улиците на София и по едно време единият вика:

Другият намусено:

Вървят две колежки — счетоводителка и биоложка — и виждат две заклещени котки:

Счетоводителката помисли малко и казала:

Вървят мишка и плаче в гората. Срещнал я стар горски дух и рекъл:

Мишката:

Духът се засмял и казал:

Мишката се зарадвала, вървяла си и си подсвирквала, като тръгнала към поляната.
Стигнала лисицата и хванала да вдига “смелост”:

Лисицата се изкискала:

Лисицата като видяла, че мишката станала “ужасно” голяма, пребледняла и се изстреляла на бегом:

А мишката си седнала на един камък, щракала още-още с пръсти и подвикнала:

Вървят по улицата майка и малкият ѝ син. Насреща им възрастният им съсед. Майката казва:

Вървят си двама приятели и единият вика:

След 40 години пак се засичат и човекът казва замислено:

Вървят си две жаби:

Вървят си лисицата и вълкът и изведнъж и двамата си загубват паметта. Решават да се опишат, за да разберат кой кой е.
Лисицата казва:

Вълкът се подсмихва:

Вълкът казва на свой ред:

Лисицата се ядосва:

Вървят си охлювът и жабата и по пътя изведнъж—паметта им се губи. Седнали на една локва и решили: „Айде да се опишем, та поне да разберем кой кой е.“
Охлювът казал:

Жабата пък се замислила и отсекла:

Тогава жабата се навела към локвата и тихо добавила:

Върнал се български младеж от чужбина. Приятелите му го питали какво прави там. Той вдигнал вежди и казал, че се е занимавал с “бизнес”, но не като всички — обещавал *перфектна* поддръжка на всякакви устройства и гарантирал, че ще оправи всичко за минути. “Мога да оправя и 100 лаптопа един след друг — без да прескоча.”
Приятелите се закачили: “Ама бе, доказвай!” И той рекъл: “Заповядайте.”
Веднага му наели зала, сложили билети, прожектори, техника, таймер — и шоуто започнало. Един лаптоп — оправен. Два — оправен. Три… десет… двадесет… петдесет… шейсет… деветдесет… деветдесет и пет… деветдесет и шест… деветдесет и седем… деветдесет и осем…
И накрая останали само два, а момчето вече едва дишало, но продължило…
Тогава в залата се разнесе тихо първо, после все по-силно — като гръм, като химн на победата:

Върнал се мъж от командировка. Жена му го посреща и казва:

Мъжът възмутено:

Жената с въздишка:

Вярната жена спи само с мъжа си — с всички други е нащрек!

Вярно ли е, че колкото по-отдавна една жена не е правила секс, толкова по-високо се смее на вицовете за мъжете?
Е, да—но не защото са смешни… а защото най-накрая някой казва нещо, което поне малко им прилича на внимание.

Вярно ли е, че порно актрисите, когато си мият зъбите, не си изплакват пастата — а я „засичат“ със специално изпълнение?