Върви си заекът през гората целият в лайна. Среща го лисицата:

Малко по-нататък среща го вълкът:

Стига заекът до хралупата си и на вратата го посреща едно от малките му:

Върви си заекът през гората, целият в кал. Среща го лисицата:

По-късно го среща вълкът:

Накрая заекът стига хралупата си и на вратата го посреща едно от малките му:

Върви си тигърът из джунглата, а насреща му маймуната хлипа и плаче.

Срещнал варана — и той също рови нос в хлипове.

Стигнал до мивката в блатото и гледа… слонът плаче.

Продължил и накрая видял заека до една дупка. Стои си спокойно и се замисля.

Заекът изведнъж скочил, заблъскал отгоре и… тигърът се заклещил в дупката до самия нос.

Върви си хубаво момиче по улицата, а след него — двама “пичове” и повтарят като ехо:

На нея й омръзнало, врътнала се и казала:

Върви таралежът през гората ухилен, та ухилен. Насреща му – заек.

Разделили се те и след 2-3 часа пак се срещат.
Заекът пита:

Вървим по горска пътека. Допика ми се и кривнах в гората. Тъкмо го извадих, насреща ми - мечка!

Вървя си днес по улицата и дочувам разговор между две момичета:

Замислих се и викам си: не е ли още прекалено рано за такива приключения… все пак не е сезонът да се избира “кой ще спасява кого”, а сезонът да се търсят намаления?

Вървял Крали Марко и стигнал до кръстопът. Имало табели, на които пишело:

Крали Марко се ядосал и викнал:

Тръгнал направо и по пътя срещнал триглав огнедишащ звяр. Марко не чакал, извадил меча и с един замах отсекъл две глави, а третата я ранил, че едва-едва дишала.
Последната глава, с последни сили, успяла да проговори:

Вървял заекът из гората и попаднал на клопка — ама не за него, а за лъва. Лъвът заседнал в мрежата, ръмжи, не може да се освободи. Заекът взел една пръчка, дръпнал, напънал — и го пуснал.
Лъвът го гледа като спасител и казва:

На другия ден лъвът пред всички животни тържествено обявил:

Минал си заекът по пътеката и срещнал лисицата:

Лисицата нямало как — щом лъвът рекъл. Влизат в храстите: шушкане, гъдел, „айде-ейде“…
Заекът продължил нататък и срещнал вълка:

Вълкът също влезнал. След малко — сумтене, въртене, и едно… многозначително тракане отстрани.
Заекът продължил и срещнал глигана:

Глиганът влязъл. Отвън — удари, стенания, мляскане… все едно репетират концерт.
Накрая заекът изскочил, избърсал си лапата и викнал:

Вървял си Бай Ганьо по улиците на Сохо в Лондон и търсел подходящо място, където да си “направи услуга”. Накрая влязъл в един публичен дом. Момичетата му се навързали около него, той избрал една по-хубава и тя го повела към стаята.

Бай Ганьо извадил 60-те и ги тръснал на касичката.

Вървял си Зайо Байо през гората — и гледа една купчина боклук шава. Приближил се по-тихо, надникнал иззад купчината и що да види — двама таралежа си правят „търговия“, педалите им шумят. Само че в тоя миг таралежите го забелязали и тръгнали да го гонят — щом е свидетел, значи трябва да мълчи.
Зайо се метнал да бяга с все сили… ама единият баш го настигнал и го подхванал да го хване — и Зайо хоп, скочил в една дупка.
Таралежът се надвесил, ровил, хванал нещо и го измъкнал — оказал се охлюв, целият в пръст и ядосан, че го смесили с мръсотиите:

Вървял си Зайо из гората и си броял тихичко:

Срещнала го лисицата и го попитала:

Вървял си Кумчо Вълчо и по едно време решил, че страшно му се иска да похапне нещо сладко. Точно тогава към него се търкулнала една баница. Щом я видял, тя запяла:

Вълкът се замислил:

Вървял си Мечо по горската пътека и гледа единствено на земята шишенце с надпис „Флакон за сила“. Мечо не знаел какво е, помислил го за някакви витаминки — щом пише „за сила“, значи е за сладичко. И понеже обичал да си похапва, излапал всичко на един дъх.
Само че още преди да е изминал и десет минути — БАМ! В гората настръхнал целият му характер. Вдигнал се на крака като гръмнат, започнал да тича и да рита всичко наред, все едно има конкурс „Кой ще избяга най-бързо от себе си“. Овършил почти всичко живо и неживо, накрая тревожно му се видяло, че няма оправия.
И тогава — о, чудо — зърнал Лисицата. Лисицата, известна в околността като „най-ненаситната“ и дето никой не спорел с нея. Мечо се зарадвал, хвърлил се към нея и… почнало едно нетърпеливо „разчистване“, да се види работата и най-накрая да му спадне.
След цял час напрежение и буря от „айде бе“, Мечо усетил как най-после му олеква. Отпуснал се, поел си въздух… и точно тогава Лисицата задъхано промълвила:

Мечо я изгледал, после огледал себе си, ококорил се, ударил се по челото и извикал:

Вървял си Орфей и срещнал Прометей — оня си кове огъня в пещта, пък все някак си гаси, все се оплаква, все почва наново…
Взел да го закача Орфей:

Прометей избухнал:

Вървял си един човек по улицата и по едно време срещнал някакъв, който като луд се въртеше в кръг и повтаряше:
„Има шанс, няма шанс, има шанс, няма шанс…“
Нашият го спира, вика му:

Оня му подава листче с написан адрес и пак:

И толкова. По-нататък все същото, все същото.
Човекът се замислил… имал свободно време… и решил да отиде да види какво толкова му е развъртяло главата. Качил се на съответния етаж, позвънил. Отвътре се показал едър охранител — два метра, на вид като боксьор, сглобен от желязо и тишина.
Нашият пребледнял и едва изтърсил:

А охранителят го гепил за якето и казал кротко, съвсем сериозно:

Вървял си един човек по улицата и си повтарял като развален касетофон:

Срещнал го друг и го попитал:

Първият свил рамене:

Другият решил да види какво има, намерил „Петрол6“, звъннал. На първия етаж отворила млада и страшно запарена мацка, ухилила се и му казала:

Качил се — харесало му. Решил да звънне и на втория.
Оттам изкочили две още по-нахални мацки и го довършили така, че забравил за света.
Човекът останал без сили, ама нали любопитството го водело — звъннал и на третия.
На вратата излезли двама яки типове и той, пребледнял, с треперещ глас рекъл:

А те, с един глас:

Вървял си лисицата през гората и изведнъж се озовала в дълбока яма. По едно време минал вълкът, видял я и извикал:

Вълкът се замислил, извадил една огромна серпентина, завързал я за опората и с ръчкане я измъкнал навън.
На другия ден пак същата работа — пак яма, пак кахър, пак лисицата там.
Минавал заекът. Лисицата се надала:

Извадил най-обикновена връвчица… и почнал да я тегли. Само че понеже връвчицата била малко къса, заекът преценил, че ще стане по-бързо, ако… лисицата се покатери нагоре по него.
Извод: Когато имаш “лост” вместо “машина”, не ти трябва ни мотор, ни въже!

Вървяла си Червената Шапчица през гората. Среща я Вълчо и я пита:

Вървяла си Червената шапчица през гората и Кумчо Вълчо я срещнал…