Върви по телевизията реклама на крем за лице:
„Във вашите пори се крият бактерии — почистете ги!“
Генко, лежейки на дивана:
„Е, поне някой се грижи за тях… докато аз си стоя тук и си „почивам“ порите… без обаждане!“

Върви предаването „Аз обичам България“. Въпрос към единия отбор:

След малко умуване отговарят:

Върви продавачка по улица и през нея минава чистачна машина. Тя се изправя, отърсва се и казва:

Върви си Жорето по плажа и среща строен мъж, облечен в черен неопренов костюм. Гумата подчертава до съвършенство мускулите му.

Върви си Зайо Байо в гората и попада на табела:
„Внимавайте! В района се движи най-ужасният, гаден и лепкав манаф — Лиско Лисков…“
Зайо махнал с лапа и продължил. Само след малко пак табела, но по-малка:
„Внимавайте…“ — и пак същото за Лиско Лисков, само че вече се четяло по-трудно.
Пак я игнорирал. След още малко трета — още по-малка, и за да я прочете, трябвало да клекне почти до земята.
И точно тогава Лиско започнал отзад. Зайо подскочил и изрева:

А Лиско спокойно отвърнал:

Върви си Зайо Байо през гората и изведнъж чува:

Поглежда — конят паднал в една дупка.

На другия ден пак препускал през гората и пак се чува:

Поглежда — в същата дупка паднал Зайо.

Конят се усмихнал:

И си подал… и след като Зайо се хванал за него, го издърпали като въже — спасен!
Каква е поуката? Ако ти е голяма… „работата“, не ти трябва БМВ!

Върви си Зайо Байо през гората и изведнъж чува:

Поглежда — конят паднал в една дупка.

Отишъл, бръкнал под камъните, намерил едно дебело въже, върнал се и го хвърлил на коня. Изтеглил го, а после конят се измъкнал и благодарил:

На следващия ден, пак препускал Зайо през гората и пак —

Погледнал… същата дупка. А вътре — Зайо.

И изведнъж: хванал Зайо за… работата, дърпал го, дърпал го… и го измъкнал като царевица от чувал.

Върви си Зайо Байо през гората целия в лайна. Среща го Кумчо Вълчо и пита:

Продължава си Зайо и след малко среща Кума Лиса.

Прибира се вкъщи и отдалеч вижда сина му. Малкото зайче тича и вика с радост:

Върви си Зайо из гората — целият в кал. Среща вълка.

Продължил нататък и срещнал лисицата.

Като се прибрал вкъщи, едно от зайчетата го видяло и се развикало:

Върви си Зайчето из гората и на силен глас крещи:

Вижда го вълкът и го пита:

Върви си Иванчо и си повтаря:

Срещнал го негов приятел и го попитал какво е станало, че все едно и също си бръмчи. Иванчо:

Върви си Крали Марко през полето и не щеш ли пътят се раздвоява. Гледа табела.
На табелата пише:
„Тръгнеш ли наляво — ще умреш, тръгнеш ли надясно — ще станеш куц…“
Почудил се Марко, почудил се, ама в крайна сметка завил надясно.
Повървял малко и гледа отпред — една триглавa ламѝя спи!
Марко вдигнал една скала, отскубнал едната глава — и тя се надига, ама вика:

А Марко погледнал останалите две глави и казал:

Върви си Марийка в парка привечер. Изведнъж зад едно дърво изкача Пешо:

Върви си Червената шапчица в гората и си мисли:

Върви си Вълкът в гората и си мисли:

Отива, изяжда бабата, ляга в леглото и се прави на заспал. Влиза след малко Червената шапчица, гледа го… и вместо да си губи времето, вади един голям сопол под пелерината и му разбива главата.
Поука: Никога, ама никога, като ти се иска нещо… не се прави на заспал баба!

Върви си Червената шапчица из гората и гледа вълка до една кола с табела „Коли под наем“:

Качи се тя, оправя си косата и изведнъж осъзнава:

Червената шапчица:

Вълкът, усмихнат:

Върви си Червената шапчица през гората и среща вълка:

Вълкът я хваща, а шапчицата му се разпърдва — оправя я.

Пак я подхваща. Пак я оправя. Вече му се клати гласа, а вълчите му мисли почват да се спъват.

Вълкът се стегнал, но вече е целият изпотен, зачервен, и съвсем забравил кой кого яде…
Точно тогава на полянката се появяват Бабата и Ловеца. Ловецът вдига пушката:

Вълкът пада като пън.
Бабата размахва ръце:

Върви си бай Иван по селския мегдан, мърмори си и си свири на уста. Срещу него се задава Лилянка (най-хубавата мома в селото) — та като я видял, бай Иван направо забравил мелодията. Започнал да се кръсти като по учебник.
Като се разминали, на Лилянка надделяло любопитството и му се обадила:

Бай Иван засукал мустак, погледнал към небето и рекъл:

Върви си един овен из гората, по едно време на една полянка вижда Червената шапчица седнала — или е заспала, или е поседнала да си почива…Овенът си вика: „Е, ще й дам малко подкрепа…мляко има, ще се събуди!“
Отива, застава над нея и започва да я напоява. Червената шапчица се отплесва, мрънка сънено, без да си отвори очите:

Върви си един по улицата, вижда отворена шахта. Отива и крещи в нея:

Шахтата му отвръща:

Пичът размислил и пак изкрещял:

Ехото отдолу:

И тук човечето тотално обезумяло и започнало да ругае на скорост:

А от шахтата, спокойно:

Върви си един човек по улицата и си говори сам на себе си:

Срещнал го друг и го закачил:

Ама човекът само си подал един лист и казал:

Отишъл онзи на адреса, почукал на вратата. Отворила жена — гола, без капчица срам, и казала:

А той, като я видял, пребледнял и вика:

Жената се ухилила: