Пешо ги изпил и се прибрал. Вечерта жената го гушнала с надежда за “още една доза”, а вместо това… на “онова място” му поникнали ръце. Пешо пробвал как ли не, но ръцете се опирали в бедрата и не давали да стане каквото трябва. С въздъхване и малко срам, но и с облекчение, обяснил, че няма да има. И така цяла месечна идилия — жена му недоволна, той спокоен.
Но след месец започнал пак да го стяга и на следващата седмица пак на доктор:
С хапче поникват, с хапче само това не става - казал лекарят. - Ако ги махнем, става хирургически. Иначе — осем месеца без работа.
Излязъл Пешо омърлушен, седнал на една пейка в двора и само си мърморел:
Минавайки оттам, старият му приятел Киро го видял и веднага:
Пешо му разказал всичко и почнал да плаче като дете. Киро седнал до него, прегърнал го и му казал: