Един старец излиза от морето с ръкавица от леда чак до коленете, целият плаж избухва в смях!
К’во се смеете, бе? И на вас ще ви се качи смехът до ушите, ако си пъхнете крака в тази студена вода.
Един човек си карал колата и гледа табела „Квартал Гъзарево“.
Влязъл в квартала и гледа — всичко си е наред, блокчета, улици, хора… никакъв гъзарлък, нормална работа. Срещнал един човек пред входа, който си миел велосипеда, и го попитал:
Извинявай, бе… ама защо кварталът ви се казва „Гъзарево“?
Ами, честно да ти кажа — и аз не знам. Чакай да питам жената…
МАНЧЕЕЕЕ! Как се казва кварталът?!
Едно кило сладолед, ако може!
Няма сладолед!
Е как? Отвън пише „Сладолед“…
Ми то и на вратата на обора ми пише „Вход“… Ама вътре има само сено!
Едно момиче, което познавам, твърди, че паркетът на майка й щял да се развали, ако стъпвам върху мокри презервативи. Тя казва, че вътре имало специален лубрикант, който „разяжда“ лака! Това вярно ли е?
Кажете й, че спокойно—ако просто ги погълне, нищо няма да разядеш, най-много лъжицата да стане по-лъскава.
Ей, брат, на 35 стана ли и пак не се жениш?
И к’во? Че да се женя?
Нали търсят кой да чисти, да подрежда...
Че да не съм без ръце?
Е, да де… ама трябва и да се готви.
Че да не съм без ръце?
Е, добре… ама трябва и да се прави секс…
Ааа… остави, остави… сетих се! Това вече го правя — с телефона.
Ей, маце, искаш ли да ти купя сладолед?
Не.
Значи, аз съм ти човек!
Ей, сега щях да се радвам до скъсване… ама Радост не вдига телефона!
Ей, сега я оправих! – възкликнал току-що прибралият се от командировка съпруг и се хвърлил на леглото с мемори пяната, все едно е хотелски екстра.
И какво точно оправи? – попитала жена му.
Как какво?! Накрая пак ще спя наистина… тихо. Събудих ме… само мекият матрак.
Ей, сине, пак ли с приятелите си сте гледали глупости и сте се набутали с ракия?
Ти пък, тате — ние само учихме!
Абе как така “учихте”, щом пак тетрадките са надрани, а тоалетната — целата в графити?
Ей, що ти е синьо окото?
Жена ми ме удари.
Е, що?
Ми снощи си легнахме, а тя вика: “Сега!”
И ти к’во?
Казах: “Ама днес вече съм се правил…”
Ето, госпожице, пипнете ми инструмента.
Интересно… Но това е ключ!
Ами да! А вие, да не си мислехте, че съм ви извикал за някаква друга “услуга”, освен да го завъртя, а?
Ех, дано най-накрая си намеря пътя към тъмното чекмедже! — мислеше си влюбеният.
Ехее... Най-после Луната се показа!
Е, какво?
Не можеш да се радваш ти, на малките неща…
Не е вярно. На твоите „круши“ се радвам.
Жена ми е крадла! — споделя с най-добрия си приятел един съпруг.
Откъде знаеш?
Снощи изчезна за цяла нощ. Като я питах къде е била, ми каза: „Нощувах при сестра ми Мира.“
И?
Значи е крадла. Аз прекарах нощта при сестра Мира!
Жена ми ме изгони точно на първия ни работен ден.
И защо?
Притеснявах се за първата ни годишнина… и репетирах извинението си с майка ѝ!
Жена ми обикаля цял ден из къщи като че ли е изгубила ключовете…
Само с ключовете ли?!
Не… крещейки „КЪДЕ СИ СКРИЛ ПУЛТА?!”…
Жена ми по време на с*кс се държи все едно е на сватба!
Как така?
Ми постоянно повтаря: „Още малко, ама само да не ме гледат!“
Жена се оплаква на приятелка:
Моят постоянно ми лъже, а аз толкова пъти съм му казвала истината… ама той все намира начин да я забрави!
Жена, ако тая ми работа беше пекарна, щях да ставам богат от тесто и късмет!
А ако тая ми работа беше пекарна, щях да ти взема брашното — ама само да не я омесиш ти… докато не я стегнеш тая работа, че да не стане на хлебчета за седмица!
Жена, комшията дава 5 лв. да ме гледа гол през прозореца.
Добре де — да не са само за него. Вземи му парите, ама го извикай утре у нас.
Сготвила манджичката, сложила ракия, пуснала тиха музика и на приглушена лампа го натъкмила за шоу. Пуснала светлината да трепти като в нощен клуб и го сложила да чака като за награда пред входа. Комшията влязъл, отпил си от ракията, изтръскал си мустакa и казал:
Ееееех… ако сега ти имах 5 лева, щях да си имам и шанс да ме оставят да си гледам!