Въпрос: Защо блондинките не пишат домашни, докато учат за изпит?
Отговор 1: Майките им казали да не общуват с преподаватели.
Отговор 2: Майките им казали да не пишат с пълна уста от шоколад.

Въпрос: Как един чувал става легенда?
Отговор: Като го въртят от уста на уста—само дето всеки път тежи все повече!

Въпрос: Каква е разликата между мъж и пиано?
Отговор: На мъжа клавишите са отпред, а на пианото — отзад… ама и при двете не всеки натиска правилните.

Въпрос: С какви думи гейовете в Англия изпращат гостите си?
Отговор: „Goodbye“ и „have a nice queer!“

Въпроси, зададени на сайт за плануване на пътуване до ЮАР, и отговорите на собственика на сайта:

Върбан вика: „Ако си над 55, каквото и да правиш с когото и да е, вече не е грях — това е медицинско чудо. Особено ако ти стигне възглавницата.“

Вървели поп и клисар — естествено клисарят ходил пеш, а попът на един магарец. Клисарят се уморил и си мислил как да излъже попа, та да си спечели и той ездата.
По едно време минавали край гробища и видели една вдовица да плаче до гроб.

Клисарят, като чул името, веднага му светнала идеята. Отишъл при попа и рекъл:

Попът се съгласил, ама поискал условие:

Договорили се. Клисарят отишъл до един чужд гроб, направил се на страшно покрусен и заплакал:

Вдовицата се трогнала и отишла да го утешава:

Клисарят се оплел:

Очилата на вдовицата светнали:

По едно време вдовицата почнала да вика, да се дави от радост:

А от дървото попът се обадил:

Вървели си двама приятели. Единият видял светулка и рекъл:

Другият замислено се огледал и казал:

Върви Бай Ганьо из дъжда и попада на една странноприемница. Влиза, намира собственика и му вика:

Бай Ганьо отишъл в конюшнята. Пет минути по-късно — страшен смях, конят се търкаля като на пружини и се дави от смях чак до припадък. Собственикът влиза учуден:

Бай Ганьо се подсмихнал:

Върви Червената шапчица из гората и си пее. Насреща ѝ излиза вълкът и ѝ казва:

Върви баба със внучето си по улицата. Детето:

Върви един гъбар в гората. По едно време гледа една много хубава жена, гола и вързана за дърво.

Така няколко човека минали, чули, видели… и всеки си тръгнал.
По едно време идва още един, надвесва се и пита:

Жената:

Върви един мъж по улицата и среща една майка с малко дете. Заглежда се и се обръща към нея:

Върви една хубава девойка по улицата. Пред една бирария на масите са се настанили няколко мъже и си пият като за световно.
Девойката си мисли:

И наистина — почват да свиркат и да подвикват, ама не на нея. Подвикват на едно момиче, което минава пред нея — обикновено на вид, нищо особено… но си върви и си върти така, че очите на мъжете правят “настройване” на него.
Девойката я догонва и пита:

Момичето се усмихва:

Отива девойката на адреса, звъни. Отваря й мъж — почти два метра, широк като хладилник.

Вътре гледа — на стената има училищна дъска.
Мъжът:

Девойката се сепва, но влиза в роля:

Мъжът се приближава, слага й тебешир… и казва:

И започва:

Върви игра по врачанско радио: слушателят трябва да измисли най-оригиналното значение на дума, която я няма в българския тълковен речник. Наградата е екскурзия до Слънчев Бряг.
Предаването е ужасно скучно, докато не се обажда един човек:

Водещият онемява, прекъсва линията и след пет секунди пуска музика, сякаш е станало земетресение.
След това се обаждат разни хора с предложения от сорта на „вряло-кипяло“, „бърборило“ и „кво беше това“, общо взето — пълна скука. И три минути преди края пак звъни телефонът:

Върви малкият Иванчо с баща си на разходка и го пита:

Бащата, доста стъписан, смотолевя:

Иванчо кимва:

Бащата въздъхва:

Върви милиционер и гледа пред себе си един чете плакат „Социално осигуряване“ и псува:

Милиционера го арестува и го води при началника, мисли си, че ще „набере точки“. Началникът пита гражданина:

Началникът се изсмя доволен:

Излизат гражданинът и милиционерът, а милиционерът мърмори:

Гражданинът:

Върви мъж по улицата, гледа – лежи една жена. Отива при нея и пита:

И чува отговор:

Върви мъж през пустинята. Пресъхнало му гърлото, вдига глава нагоре и въздъхва:

Небето се разтваря и пред него пада една кофа. Отгоре се чува глас:

Мъжът лее, лее… клекнал, пълни кофата и намира вода. Напил се, обърсал се и казал:

Гласът отгоре:

Върви мъжът нататък, слънцето го пече, стомахът му започва да пее:

От небето пак пада кофа и пак глас:

Копал, разбъркал — извадил храна. Хапнал, оригнал се и казал:

Гласът:

Продължил мъжът. По едно време вече не му е само за ядене…

Отгоре пак:

Мъжът почнал да се оправя, да се разтрива, да чака чудото… копал, напрягал се — три часа, четири, пет… Накрая се изправил, задъхан, изгледал небето и избухнал:

Отгоре:

Върви пиян човек по улицата, гледа една 17-годишна девойка и вижда, че върти обръч:

Тя, все едно му минава покрай ушите: