Възмутен посетител на зоопарка към администрацията:

Администрацията:

Възпитанието е като маратонките — щом ги носиш, всички веднага разбират, че си на крак.

Възрастен господин стои на палубата на луксозен лайнер и си държи очилата с две ръце. Вятърът е толкова силен, че без тях светът направо му изчезва.
Приближава се елегантна дама, целият вежлив тон в нея:

Възрастен мъж влиза в погребална агенция и пита за ковчези. Показват му лъскав алуминиев ковчег.

Мъжът се замисля и накрая пита:

Възрастен мъж се похвали:

Възрастен мъж си разхожда котката късно вечерта из парка и изведнъж чува от храстите силни писъци.

Възрастен професор вика коминочистач да му изчисти комина. Коминочистачът свършва и се заглежда:

На другия ден професорът пак го вика, засмян, свеж, отпочинал — и почва да тропа от кеф:

Коминочистачът се почесва, замисля се:

Възрастен професор влза при психотерапевт:

След няколко месеца двамата пак се виждат на улицата. Психотерапевтът:

Възрастна бабичка отива при личния си лекар:

На следващия ден бабичката постъпила в реанимация с извадени пломби на два пръста над лявото ухо.

Възрастна двойка в леглото.
Той:

Тя:

Възрастна двойка влиза при с*кс-терапевт.

Той се учудва, но казва:

Двойката прави каквото прави, терапевтът гледа, после кимва:

И така — всяка седмица. Те влизат, той ги наблюдава, казва „нормално е“, и взима по 50 евро.
Накрая терапевтът не издържа и ги пита:

Мъжът се усмихва и отговаря:

Възрастна двойка решили да правят с*кс:

Вълкът и Червената шапчица в гората след доста “топла” вечер. Тя се отпуска на пънчето, запалва си цигара и въздъхва разочаровано:

Вълкът обикаля из гората и среща отсреща Червената шапчица.
Хваща я, дръпва я зад храстите и шепне на ухото:

Събаря я на тревата, оправя я и доволно се надига. Червената шапчица се усмихва и казва:

Вълкът паднал в една яма, а заекът го видял и решил да се поизгаври. Застанал над отвора, надвесил се и почнал:

Зекът се изтърколил назад, ама се сетил нещо, върнал се при ямата и пак се надвесил:

И точно тогава се подхлъзнал, паднал вътре при вълка. Вълкът го хванал здраво за ушите и го гледал безмълвно, а заекът тихичко:

Вълкът се промъкнал в къщичката на бабата на Червената шапчица, и като я изял — легнал в нейното легло. Завил се чак до носа, успокоил се и заспал като пич.

Вълнувайки се празнично, той написа:

Вълшебната лампа дала под съд Аладин, твърдейки, че неговото триене било сексуално посегателство — „всяко докосване по несветен начин си е тормоз“.
Съдията го пита: „А как го доказвате?“
Лампата: „Аладин постоянно мърмори: „Ох, как ми е кеф…“ и не може да спре!“

Вълшебниците имали вълшебни пръчици, а вълшебничките — вълшебни дупчици. Пръчиш ли веднъж — става чудо, дупчиш ли два пъти — остава само следа от въздух.

Въпреки обърканото идеологическо време, в което живеем, все още има ясни ценности: