Вуте и Нане в кръчмата. Вуте:

Нане:

Вуте и Нане в кръчмата. Вуте:

Нане:

Вуте и Нане са в кръчмата и са много пияни. Говорят си за любими с*кс пози, и Нане вдига мъничко вежди:

Вуте се усмихва широко:

Нане гледа втренчено, замисля се цяла минута и накрая:

Вуте, като истински авторитет, започва да обяснява:

Нане зяпва още повече:

Вуте се накланя към него и отсича:

Вуте и Пена ще правят с*кс. Вуте се съблича гол. Пена го гледа ококорено.

А Вуте:

Вуте избягва да прави с*кс с Пена, защото тя е натрупала доста килца. На Пена обаче й се иска и прави всичко възможно да го съблазни. Една вечер Вуте се прибира от работа и гледа Пена легнала на дивана, облечена в ново с*кси бельо. Пена се притиска в кожените възглавници, усмихва се предизвикателно и пита:

Вуте смръщва вежди:

Вуте много често биел жена си. Изобщо не се притеснявал — изкарвал я на двора и я биел пред комшиите, че удрял я все по главата. Не се стърпял един ден Нане, пък му рекъл:

Вуте се връща от столицата със самолет. Купил на дъщеря си коте, но го мързи да попълва документи и просто го мушва в джоба на якето си. Точно преди да се качи в самолета, стюардесата блондинка го забелязва — огромно разместване под якето — и Вуте започва да мърда, да се гърчи и безкрайно да си „оправя“ котето.

Вуте си отвори съвсем мъничко магазинче за сувенири. Един ден влизат двама млади пътници — уж туристи, ама явно с раници и любопитни очи. Едната беше японка и почна да разглежда каквото види.
Вуте я поглежда и я пита:

Тя се усмихва и:

Вуте се позамисли, дръпна си мустака и:

Вчера в детската градина
Спас удари двама-трима —
двама лисни “майстори”
с каски и шарени рани.
Припев:
Cover me, follow me,
“Fire in the hole”
Cover me, follow me,
“Fire in the hole”
Вчера рано от зарана
аз Терор реших да стана —
мама гледа, татко бърза,
а те ми… взимат шапката!
Припев…
И леля с очилата,
вика: “Я да видя!”
хвърли по мен тенекиена
кофа вместо… бонбона.
Смръднах наляво,
пригънах се набързо,
и изхвръкнах на време —
че да не стана на пюре!
Припев…
Сетих се за “хитрото” аз,
и направих го със мерак:
първо “пикап”, после “пльос” —
и ме пръсна… собствената шега!
Припев…
След това пак ме гониха,
с Узи в тъпата уста —
аз отвърнах със смях,
и бронята се включи на макс.
А той ми прати “мир!” —
като блокира чат-а…
Припев…
Шивачка-майстор нахлупи
конците на върха ми:
“Контра” била работата,
а “Благой” ми била съдбата.
Припев…
Купих Дезърт, да, ама
ботушите ми взеха акъл —
пробвах да съм герой,
а то стана фиаско.
Контрата пак спечели
и CS-то ми влезе в… боклука!
Припев…
Усмивчица, Усмивчица,
Усмивчица — и край!
Ето друга версия,
пак за смях до край:
Вчера в детската градина
двама-трима “хулигани”
с качулки и автомати
пуснаха фойерверки… сами.
Припев:
Дрън, дрън, дрън…
Лагове леят навън!
Дрън, дрън, дрън…
пипнахме ги — и бег!
Днеска геймърката млада
ни завари в засада,
зад кашон ни издебна
и викна: “Край на играта!”
Припев…
Две кашета мързеливи
зад кашонче се скрили —
гръмна флашка във лицето,
и “дрифт” стана… без да искаш!
Припев…
Контрите хитро пак се крият —
на таван се преструват,
ламерският пак трещи,
а падат… само играчки.
Припев…
Слънчев пикник край реката:
контри дебнат във водата.
Първо взеха Данчо,
после Крум и Панчо.
Припев…
Днеска рано от зарана
аз Терор реших да стана —
мама — “граната” ми в чантата,
татко — лепна ми на стената.
Припев…
Над прашасали полета
пеят траурни звънчета.
Аз “help” викам отчаяно,
а те ме прегазват смело.
Припев…
Няма пари в хазната,
въртя Дезърта в ръката —
двама-трима падат мъртви…
а ние — пак влизаме “отначало”.
Припев…
А терористът тъпак
пуснал си е мод за “късмет” —
взема пет, взема шест…
и мазе ни разпъва наред.
Припев…
Все ме хващат през стената
и ме пращат без “въздух”.
Писна ми да съм умрел —
вземи тоя Shift и… Del!

Вчера в детската градина
тъмна лудост пак сполази.
Двама-трима малки „хлапета“
хукнаха да си сменят „пощите“.
Един учител дойде рано —
каза: „Деца, няма спам!“.
А пак се чу „пинг“ наоколо,
някой пак е „влязъл“ там.
После шефът „секретарят“
влезе с флашка до обед,
а тя взе, че се оказа
пълен вирусен бед.
Дадоха на Мишко играчка —
„външна батерия за ток“:
ройка я — бързо „светка“,
но после — излезе черен поток.
Гошо пък гледа „котенца“
в ред, във вред, без мярка —
и след минутки любимото
се стопи „като шапка“.
Днес сървърът проплака:
няма си жива преграда.
Admin-а до късно спеше,
а системата — на „глада“.
После хакер коварен
кат мишка влезе тихичко,
свали пароли „кат за хляб“,
и остави беличко.
„Кажете сега, деца, кажете —
де са часовете?“
Admin-а примляска: „Копирах
файлове… но и номерата!“
Сега в стаята звъннаха
траурни, тъжни чанове:
хлапетата танцуват радостно,
а майките — „по ремонти“ и „към възове“.
Младо хлапе намери
кабела „само за проба“,
включи го „в правилния порт“ —
и стана цяла… победа.
Кабелът го гръм удари,
всички в нета ни завари:
няма мрежа, няма „RAM“,
няма „старт“ — само край… дотам.

Вчера вечерта малко подпийнала се прибирам вкъщи. В градинката пред нас — точно пред мен — изскочи един мъж с обувки лачени, престори се на „шпионин“ и започна да ме обикаля като охрана на музей. Аз се заинатих, извадих телефон, светнах му с фенерчето и му направих най-убедителния „сканиращ“ поглед. Той веднага избяга! И ся… не знам дали аз го победих, или просто си мисли, че съм му забърсала сметката за билетите.

Вчера вечерта обраха книжарница. Днес сутринта крадецът беше хванат и наказан с… връщане на всичко до последната страница!

Вчера видях новата любовница на комшията. Смело и с пълна увереност мога да кажа, че това не е изневяра — това е дарение към обществото!

Вчера влязох в сексшопа „само да хвърля едно око“… и за малко да ме продадат за подарък — казали, че съм „изгоден пакет“ с гаранция до първата работа.

Вчера влязох да си оправя семейния статус във фейсбук и го сложих на „самоотглеждащо се“. Не мога да преценя дали ми е по-готино с лявата ръка или с дясната — все пак и двете са в режим „чака одобрение“.

Вчера гаджето, в което съм влюбен по погрешка, ми прати снимка “за настроение” — как излиза като дух от стария апартамент.
Аз първия път се хванах за главата и… само че да, масту*бирам, докато се сме им през сълзи.

Вчера комшийката дойде да ми помага да сготвя мусака. Всичко стана точно — даже остана малко кайма. И аз си викам: „Кое му е да не стане и за утре?“ Взех че си я сгънах хубаво… и пак я направих на мусака.

Вчера ме извика шефа на болницата да довърша един спешен ремонт в кабинет. Трябваше да сменим дограмата и да оправим осветлението. Влязохме с колегата да огледаме — и точно тогава, след нас, влезе една жена и почна да се оплаква на висок глас:

Аз я гледам, онемял, не знам какво да кажа, пооглеждам я — добре изглежда, ама кабинетът си е кабинет.

Тя легна, аз се престорих, че измервам, колегата пък гледаше с напрегнат вид като майстор по нещо недокоснато.

Колегата се наведе, удари една “професионална” пауза и също направи проверка.

Вчера ме целуваха като че ли съм подписал договор за цяла година. А Световния ден на целувките кога точно е?

Вчера на г-жа Петрова й се роди дъщеря. Съседът й, без да се усмихва, отсече: „Спокойно… всяка прилика с живи хора е чисто статистическа грешка.“