Мръсни
Всичко е въпрос на гледна точка!
Сутринта мъж отива на работа—усмихнат, бодър, сияе от щастие, тананика си и размахва ключове като диригент. Колегите го гледат смаяно и го питат:
Дойде с един прекрасен букет, а после… резервация в скъп ресторант! Поръчахме си, ядохме, пийнахме—както си му е редът.
После ме заведе в хотел. Аз влизам, тя казва: „Само да се освежиш…“ — и докато аз се оправях в банята, тя оправи всичко: леглото, настроението… и почна.
Първо нежности, после страст… и тя—ей така—две пъти ме „светна“ за секунди, а после ме държа още около час и половина, без да спира.
И когато свърши, си говорихме спокойно още малко… и аз заспах като кърлеж.
Същия ден, приятелят му—другият мъж—се появява на работа като пребит от съдбата: тъмни сенки под очите, треперещи колене, глава като че ли тежи сто кила. Колегите му:
Той въздъхва и им разказва:
И аз: „Добре бе…“ — взех букета, заведох жена ми в ресторанта, дето бях резервирал, ядохме и пийнахме… После в хотела.
Жената влезе в банята, а аз—ей така—си викам: „Сега, докато тя се къпе, ще покажа как се прави.“
Да, ама не!
Гледам часовника—първо не става. След това става… и тогава спира.
Първо половин час се моткам, после още час се боря, после не мога нито да… нито да…
И когато тя излезе, аз вече бях на ръба—не от любов, а от изтощение.
И понеже не издържах до сутринта, тя ме остави да си „почина“… два часа!
И ей сега… — довършва той — жив съм дошъл, но душата ми вече е в спалнята.
Та виждате ли… всичко е въпрос на гледна точка!