Връщайки се от командировка, мъжът решава веднага да разбере какво е ставало в къщи и влиза направо при петгодишния си син:

Хлапето се замисля, после разтваря широко очи:

Детето се усмихва гордо:

Връщам се аз снощи по малките часове от кръчмата и к’во да видя — в хола чужди мъжки чорапи! Влизам в спалнята, викам на любовника да идва да обяснява, и тъкмо да го гоня — то не беше моят човек. Ами, заключвайте ги тия гардероби бе, хора…!

Връщам се днес от работа, отключвам и влизам… и какво да видя — жена ми прави „пърформанс“ на терасата срещу комшията.
Ама не някакъв балет, а направо цирк: едни размахани кърпи, едни танци по чорапи, все едно е на конкурс „Мис хаос“.
Аз стоя в коридора, викам си „айде, поне да ме беше извикала да аплодирам…“
И комшията, човека, като ме видя, тихо ми казва:
„Спокойно… тази вечер пак ще те глобят, но за фасона.“

Все още се смята за добра поличба, ако жена дойде на първа среща… и вместо букет извади еластик за коса на ръката.
Това значи, че не идва да връзва — а да държи стила. А стила, както знаем… не се пуска!

Все пак не разбирам логиката:
Защо, ако един мъж реши, че е извънземен или Наполеон, веднага го хващат и „лекуват“?
А ако един мъж реши, че е жена… тогава всички скачат да му обясняват, че трябва да се уважават правата му?

Всеки добър магьосник трябва да има магическа пръчка — а магьосницата, естествено, трябва да има магическа… клечка за зъби!

Всеки има право да бърка — особено ако го прави с такова “извинявай” в очите. Ако си способен да правиш мили очички, да мърмориш за своята невинност и да шепнеш „само веднъж…“, тогава при теб лимитът е направо безкраен.

Всеки път мъжете с огромно удоволствие се убеждават, че жените мислят само за едно… как да разберат дали и те са мислили за едно!

Всеки път, когато гледаме филм с моето момиче, започваме да се гушнем… и до финала тя заспива. Аз обаче съм буден — защото аз все гледам „само още малко“, за да изпусна най-интересното.

Всички възрасти са подвластни на любовта… само секса си остава с категория „не за всеки“.

Всички жени мечтаят за мил и нежен любовник. Проблемът е, че милите и нежни мъже не остават свободни — те вече си имат любовница… а за останалите има само „от време на време, по изискване“.

Всички жени обичат да ги дърпат за косата, ама само докато не видят ценовата листа в салона — щом е “екстейшънс”, вече нищо не се дърпа, а само се инвестира.

Всички министър-председатели от Европейския съюз се събрали в един хотел да играят покер. Играят, играят — и изведнъж испанският председател скочил разтревожен:

Всички погледнали към Сергей Станишев. Той се направил на разсеян, че нищо не е чул. Продължили играта. По едно време френският се сепнал:

Всички пак погледнали към Станишев, а той пак — нищо, нищо, продължава да си духа късмета. Играят още малко… докато английският министър-председател не избухнал:

Тогава всички се спогледали, вдигнали шум и тръгнали да го гонят Станишев. Той хукнал, заключил се в стаята си и звъннал на Джордж Буш, който бил в същия хотел:

Всички мъже са безмилостни… Казват „само да отида до магазина“, но като се забавят, после жената го натиска: първо да донесе яйца, после сирене… и накрая – да бъде и кулинар!

Всички мъже се държат като членестоноги — като тръгне „единият орган“, и краката одобряват решението. Накъдето го насочи погледът им, натам и се завъртат след него!

Всички мъже си мислят, че на жените мозъкът е в чантата. А сега се замислете: когато чуете от нея…

…за какво всъщност ви казва да се сетите?

Всички мъже, които твърдят, че „работливостта е най-важна, не размерът“, в един момент правят едно… малко уточнение. Не става дума за размер, а за това колко дълго да издържи.

Всички най-важни моменти в живота ни се случват, когато сме напълно голи. Раждане, любов… и онзи най-съдбовен момент, когато си мислиш: „Само една вноска до края“… а телефонът звъни за още една.

Всички проблеми с твоята жена идват от това, че “го правиш по твой си начин” — малко чук, за да не се разсърди, после “ама проформа”, да не казваш, че не си… и накрая много и хубаво — но само с приятели на масата.

Всички работят, само един седи и си пали цигара. Идва шефът при него: