Веднъж се събрали американецът, англичанинът, французинът и руснакът и започнали спор коя нация е по-изобретателна.

Руснакът се замислил, кимнал и казал:

Отишъл в библиотеката, ровил цяла нощ, на сутринта се върнал тържествено и обявил:

Веднъж султанът излязъл на море да лови риба. По пладне хвърлили котва близо до брега, а докато чакал обяда, огледал брега с далекоглед.
Тогава вижда нещо, дето чак не му се вярвало: на една скала Иванчо се мъчи като за световно — опитва се да си го вкара там, където не е работа да му се занимава.
Султанът викнал гавазите:

Иванчо, задъхан:

Султанът се засмял:

Султанът обещал:

На другия ден султанът събрал министрите и под заплаха от топа признали всичко. Султанът наредил на Иванчо всеки министър да му даде торба злато, а накрая и каруца с волове — “за да има с какво да си го закара”.
Иванчо тръгнал към селото, звънтял в торбите и си мисли:

Вестникар унило върви по „Цариградско“.
Среща го стар познат.

Вестникарска обява:
„Дами и господа! Направете тази Нова година истински вълшебна за децата си — поканете у дома Дядо Коледа!
P.S. Господа, за да не останете извън магията — извикайте си и Снежанка… че поне да има кой да вдига децата от дивана, когато Дядо Коледа свърши с приказките!“

Вестоносец и хан Крум си говорят.

Ветеринарен доктор отива на обмяна на опит. Връща се и жена му го пита:

Той:

Жена му се изкикотила:

Вечерта, като си легнали, тя извади захарницата, сложи бучка в устата на мъжа си и:

Мъжът се обърнал, доволно въздъхнал и почти заспал. Тя му сложила още една бучка и понечила да го гали, а той в просъница изръмжал:

Вече не ща да се занимавам с “млади и зелени” — писна ми.
Влизам в един чат с ник **AkneRemover** и пиша **“asl?”**. Повечето знаете какво е asl, ама **asdl** било друго — някакво гениално новаторско нещо като алфата и омегата в наръчника за онлайн “занимания”. А и било патент на **Strunz**.
**ASDL = ВЪЗРАСТ / ПОЛ / ТРЕНИРОВКА? / СВЕТЪЛ ПЪТ / ЛОКАЦИЯ**…
Велико, нали? Суспенсия от великости! И си викам: “Дай да видя дали легендата е вярна.” Забих се на една… **на 18**.
Карам си стария **Опел**, дизел — тихо, върви си. Вътре топличко, но не от парно, а щото съм сложил едни **овчи кожи** да “люлеят” настроението. Навън **минус 5**, а вътре все едно е “коледен базар в Жигули” — радио **“Нощен блок на Хоризонт”**, и аз доволен: “Е, какво толкова… хора сме.”
18-годишната на задната седалка… да кажем че нещо **скърца** — едно малко **“клик-клик”**… та и аз си помислих, че е от пружините.
Обаче… не е така. Оказа се, че тя не пада по “някои неща”. Ама “някои неща” са ми все причината да се качвам при нея, нали.
Чувам я как се връща назад и прави гримаса:

И аз викам:

Тя:

И като заговори за това “какво искат”… и “какво не”…
След един… да го кажем, **вълнуващ момент** (за мен поне), започва да иска да сме на следващото “ниво” — **на капака на колата**.
Аз:

Тя:

Ок. Излязохме. Качих я на капака. Метнах се и аз. По едно време тя изрева:

Аз:

Тя:

Аз гледам — задната част… *залепнала*. Не “романтично залепнала”, а студено-твърдо, като наденица на минусова плоча.
Аз паника: “Трябва да я отлепя!”
Сетих се за едно “практично” нещо — имам **горелка** в багажника…
…ама горелката я няма.
Вместо горелка — **запалка**.
И в този момент, вместо да мисля по-умно, аз викнах:

Резултатът? Тя изкрещя все едно се отлепи от света. Аз — треперя. Отварям багажника… и какво да видя — **боята на капака отиде на кино**. Останали две светли “петна”, все едно някой е писал с четка: едното елипса, другото елипса — и отдолу мъжката ми гордост прошепва: “Това е вече реставрация… не любов.”
Сега си карам Опела с **вдигнато вежди и свалена сантименталност**, с надпис някъде по плочата, някакъв лозунг в стил:
**“Монтана Райдърс”**… нещо си, не знам.
И накрая си казах:
**“Ей, стига — не ща повече 18-годишни. Не ми е работа да лепя хора по колата като стикер.”**

Вече схванах какво става в съседския “ресторант”.

Вече три месеца съм без с*кс. Смятам довечера да се самоубедя, че не е толкова страшно… просто ще си намеря някой да ме отвлече за “съвсем малко”…

Вечер. Мъж се прибира тичешком от работа и без да каже дума, започва да си стяга багажа.
Жена му:

Жената подскача и веднага започва да си събира багажа.
Мъжът:

Вечер. Мъж се прибира тичешком от работа, влиза без да продума и започва да събира багажа.
Жена му го гледа смаяно:

Жената моментално настръхва и хуква да си събира багажа.
Мъжът:

Жената:

Вечер. Мъжът се прибра, жената е сготвила ядене, сложила е всичко на масата и седи с надежда да дойде “време за вечеря”.
Восем - още го няма.
Девет - пак няма.
Десет - ето го!
Чука на вратата.

Чук-чук-чук.

Чук-чук-чук.

Вечер. Часът е 23.00. Мъж и жена в леглото.
Мъжът:

Жената:

Полунощ.
Мъжът:

Жената:

Два часа сутринта.
Мъжът:

Жената:

Вечер. Часът е 23:00. Мъж и жена в леглото.
Мъжът:

Жената:

Полунощ.
Мъжът:

Жената:

Два часа сутринта.
Мъжът:

Жената:

Вечерта Петърчо влезе в спалнята на родителите си без да чука, поклати чаршафите и се лиши от братче!

Вечерта мъжът казва на жена си:

На сутринта жена му казва:

Вечно пиян мъж се прибира късно вечер и заварва жена си гола в леглото с две ябълки в ръцете:

Вземи нещата в свои ръце… Аз ще държа стола!

Взимат на работа двама — Митко и Петко — с общ IQ-то към 30-32. Пращат ги в гората да режат дърва. Опъват трионите и тихо псуват.
Бригадирът ги съжали и им донесе хубав бензинов “Хускварна”.
Взели те един дебел бор…

Взели после още по-дебел дънер от дъб…

Накрая взели една стоманена релса.

Виагра — последният патрон за стара пушка! Само че вместо да пробие мишената… пробива в резервите!