Ванко дълго търсил сватба за Деси, ама без лъжа няма как—казал ѝ, че има „две коли“, ама в гаража всичко било само една. Събрали се, оженили се, легнали… след първото раздвижване:

На другия ден Ванко се прибира от работа и още от вратата чува Деси:

Ванко „трудно“ си намира работа — прекарва нощите при гаджето си, но в кухнята, да му е по-удобно „за клиентите“.
Внезапно родителите й се прибират.
Мислите на всеки!
Гаджето (шепне, цери се от срам):

Ванко:

Бащата (гледа го строго, после се усмихва):

Майката (веднага командва):

Варвят си два таралежа и единият вика:

Вариант на приказката „Пинокио“ за възрастни: Малвина се омъжва за Пинокио и цял живот му прави рекламации — не му било „лице“, ами „лацено“: държи се здраво, ама все се изпарява, когато стане сметка.

Варна, Цветния квартал. Прибира се съпругата от работа и минавайки покрай гаража, какво да види — мъжът ѝ под колата, по къси гащи, нещо заварява, и работата му отвън като за пример. Тя му наднича, вика си „айде сега да не гледам“, поприбрала го набързо — нали съседките само това чакат — и се качила да си върши домакинското.
Звъни на вратата. Отваря мъжът ѝ, а вътре — трима, с каски, с фенерчета, вдигнали шум като за авария. Тя наднича и вижда пожарникарите — грамадни, прашни, по къси гащи, единият с кървава драскотина на челото.
Пожарникарят въздъхва и казва:

Варненка се омъжила за мъж от София. Един ден отишла до месарницата, да си купи месо, и попитала касапина:

Месарят я погледнал от високо изпод вежди и рекъл:

Ватикана, площад „Свети Петър“, един младеж се върти и се оглежда. До него се приближава сводник:

Вдовица нервно обяснява в погребалното бюро:

Агентът се обажда:

Вдовица разправя на приятелка:

Вдовица ядосано обяснява в бюрото за погребения:

Веднъж Иванчо поканил Марийка у тях. Тя дошла, влезли в стаята му и тъкмо почнали да се оправят. Обаче бабата на Иванчо рязко отворила вратата и скарано попитала:

Бабата въздъхнала и казала:

Веднъж Червената шапчица се чудела какво да прави през тоя ден и се сетила за баба си — та да не остане човека без промоция по наследство.

Взела кошничка с вкусотии, две сладкиши и една домашна туршия “по старата рецепта”, и тръгнала към горската къщичка — там където всички във форума се правели на “много дискретни”.
По пътеката подскачала, подсвирквала и се закачала с природата. И точно тогава излязъл вълкът — онзи страшният, дето уж е лош, ама най-много го бива в маркетинга.

Вълкът се опулил:

Червената шапчица се стреснала само за миг — после бръкнала зад шапката и извадила един стар, много “срамежлив” гаечен ключ, дето баба й бил казвал: “С него винаги стават нещата.”
Вълкът направил вид, че е учтив и “се отмята”, ама все пак тръгнал към бърлогата си и решил да играе хитро.
Като стигнал пред къщичката, скочил на стълбата като експерт по катерене, подхлъзнал се само на една кора, пак се оправил… и тъкмо тогава бабата направила вратата на “вътрешни работи” и викнала:

Отвън се чул мотор. Бързо, сръчно… и вълкът си преживял следващата стъпка.
Бабата излязла да посрещне “гост” — и какво да види: вълкът.

Бабата веднага го прекъснала:

Вълкът пиел, бабата… вече я няма. А вълкът станал такъв “разговорлив”, че чак започнал да разказва вицове на Червената шапчица, когато тя пристигнала.

Червената шапчица мигом се намръщила:

Вълкът се задавил от смях и се обърнал да отговаря… но точно тогава Червената шапчица изревала, че вика “Кольо горския” — онзи, дето идвал с инструкции и с повече власт от всички форуми взети заедно.
Вълкът се изплащил:

И тогава Кольо горския дошъл… почти навреме за да види, че вълкът вече е станал “нищо особено” и че туршията на баба е оцеляла.
Червената шапчица се разплакала от облекчение, после си събрала документите и бодро казала:

Веднъж Чък Норис си прави шега в караваната — прави си упражнения “на мах” и вместо да свърши където трябва, му пръска в отворения въздухозаборник на двигателя.
Оттам се чува “трансформирам”, след секунди караваната гръмва и… така се ражда Оптимус Прайм.

Веднъж влизам в един бар и по едно време решавам да пия нещо и да си пусна музика от телефона. Само че изведнъж усещам, че ще ми се случи нещо… да кажем “не планирано”. Тежко ми идва, но за щастие музиката беше много силна и си викам: “Е, ще го прикрия като нормален човек.” Започвам да си правя „ритъм“ с лекото пръдване — ту леко, ту по-смело, точно по бийта, все едно танцувам с… себе си.
Минали 2-3 песни, и всичко изглеждаше наред, докато не усетих как всички наоколо започват да ме гледат. Не просто странно — а с онова типично “еми… какво беше това?” и леко отвращение в очите.
Обръщам се да разбера какво става и осъзнавам, че съм с включени слушалките… и звукът не е бил в бара — бил е в главата ми, ама за всички останали съвсем ясно е било “на живо”.

Веднъж двама вещици влезли в бар. Първата се обърнала към бармана и казала:

Махнали се няколко минути и барманът пак се върнал с две чаши.

Втората вещица извадила от джоба си пакетче тамян и отвърнала:

Веднъж една жена, бременна в 8-и месец, решила да си послуша мъжа и правили любов като хората. Минало време — родило се детето. Станало на 1 годинка. Един ден отишло при баща си и го гледало много сериозно и казало:

Веднъж една жена, бременна в 8-ия месец, правила секс с мъжа си. Минало време, детето се родило и станало на годинка. Един ден то отишло при баща си и му казало:

Веднъж лорд Съмърсби намалил звука на п*рното и пуснал гръцкото на максимум… така се родила телевизия „Босфора“ — защото новините почнали да идват с резултати от комшиите.

Веднъж мравката решила да тръгне на “изключително важна работа” и да си мацне нещо голямо. Срещнала слона под едно дърво — уж да си бере ябълки, уж нищо да не прави.
Мравката се промъкнала откъм гърба му и започнала да го гъделичка, все едно му помага в брането.
Слонът си вървял спокойно с ябълките… докато една ябълка не паднала право върху главата му.

А мравката отзад се обадила:

Веднъж пчелата била много разгонена и решила да закачи носа на кита. По едно време китът стъпил на неравно и изохкал: „Ооох…“
А пчелата му отвърнала: