В училище, на урок по с*ксология:

В училище.
Учителят влиза на контролното и отсича:
„Няма да извинявам никого. Само ако има наистина тежко, болестно състояние.“
Един ученик вдига ръка:
„А… ако човек е изключително морално изтощен?“
Учителят пребледнява, замисля се надълго-нашироко, после казва:
„Не. Тогава… ще пишете с другата ръка!“

В училище. Учителката пита:

Петьо казва:

Марийка:

А Иванчо:

Учителката го зяпва:

Иванчо, спокойно:

Учителката:

Иванчо се усмихва:

В училище. Учителката пита:

Петьо иска да стане пилот, Марийка — лекарка, а Иванчо — социален психолог.

В училище:

В училището директорът размахал пръст на чистачката и викнал да побърза:

Тя се обърнала към колежката си в другия край на коридора:

Мария чула-недочула само:

И веднага отвърнала:

В хамбара влиза нова котка и се нахвърля върху старата котарачка:

Новата котка се съгласила и започнали да ги дебнат.
След малко се чул щрак… и котката паднала като опарена.
Старата котарачка въздъхнала:

В центъра на океана трети ден се носи малка лодка, в която мъж е заобиколен от десет красиви голи жени. Всички седят мълчаливо, мрачно гледат във водата, а той за пореден път тежко въздъхва:

После се озърта и с тъга в гласа признава:

В цирка конферансиецът обявява:

От последните редове се чува някакъв ядосан глас:

Магьосниците се обидили и напуснали арената.
Конферансието продължава:

Още отзад:

И куклите също си тръгват, видно разстроени.
Конферансието се усмихва:

От средата на залата:

В цирка. Конферансието обявява:

В цял свят мерят разстоянието с три нива: близо, по-близо, най-близо.
В България са четири: близо, по-близо, най-близо… и „абе, на един к*р разстояние“.
В цял свят казват за отдалечено: далече, по-далече, най-далече.
В България са четири: далече, по-далече, най-далече… и „на пу*ка си майчина“.

В час децата разказват за професиите на родителите си:
Петърчо:

Марийка:

Иванчо:

В час по Роден край учителят пита:

Учителят пребледнява:

На другия ден Иванчо идва в училище без баща си, ами се е метнал на последния чин.
Учителят:

Иванчо:

В час по биология Иванчо нарисува голяма жаба на чина си. Учителката минава, зяпва и понеже си помислила, че е жива, вика на Иванчо да я хване. Иванчо обаче се огъва да й я покаже… и тя се подхлъзва, удря се в ръба на бюрото и си счупва лакътя.
Привикват бащата и обясняват:

Бащата се изхилва:

В час по биология се задава въпрос:

Всички мълчат, само Иванчо вдига ръка.

Отива на другия ден бащата и учителката го подхващат още от вратата:

Учителката се замисля…

В час по биология, по време на урока за мъжката полова система учителката:

И тогава поглежда към ученичката, която сладко си хрупа… закуската.

В час по български другарката дала задача на класа. Да напишат изречение — кое е най-сладкото нещо на света.

Иванчо тръгва да излиза, но преди да затвори вратата казва:

В час учителката пита децата:

И така станало. На другия ден Иванчо довел баща си и се изтъпанчили пред дъската. Даскалицата:

Пълно мълчание.
Тогава Иванчо се обади:

В час учителят попитал децата:

Учителят се изчервил:

В час… госпожата пита:

Марийка вдига ръка:

Драганка:

Иванчо, без да му мигне окото, вдига ръка:

Госпожата се ядосва и го изгонва от час.
Иванчо излиза в коридора и тъкмо минава директорът. Вижда го замислен и го пита:

След пет минути Иванчо чука на вратата, отваря и започва:

Иванчо не се отказва:

1-вия: че не сте доволна от тишината…
2-рия: щом пак искате да има тишина… значи пак не ви стига лошият късмет!