Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
В столично заведение:
Мъж седи сам на масата. На другата маса срещу него седи жена. Мъжът я гледа малко, после става, приближава се и казва:
Извинявайте, мадам, ама вие ми изглеждате ужасно позната… Да не сме се срещали някъде?
Жената го поглежда учтиво и отговаря:
Не, не сме се срещали.
А в Париж?
Не, там никога не съм ходила.
В Рим?
И в Рим не ви познавам. Моля ви, бъдете така добър и ме оставете на мира.
Мъжът се почесва по главата, смръщва се и отсича:
Е, ясно… Аз съм сигурен, че те видях някъде — ама къде беше… ми изпари се от главата, като ти каза „не“.
Мръсни
В страните, където алкохолът е забранен, хората не помнят първата си глътка — помнят първия път, когато са „пийнали“ от миризмата на парфюм в магазина.
Мръсни
В студентско общежитие един наемател се провикнал през прозореца да види дали вали много. Само че докато се взирал надолу, нещичко му паднало в дланта — едно счупено часовниково стъкълце.
Той се вдигнал, качил се на горния етаж и почукал на вратата на съответната стая.
Отвори му момиче — усмихнато, много добре подредено, с две напълно здрави очи.
Извинете — попитал той — да не сте изпуснали случайно нещо?
Да — отвърнала тя, без да губи усмивка. — Това ми е талисманът. Едното стъкълце ми се откачи… А вие го хванахте, браво! Влезте, заповядайте!
Влязъл, а тя веднага го повела към леглото, свалила му нещата… накратко — прекарали страхотна вечер.
Като накрая всичко утихнало, той задъхано прошепнал:
Колежке… не че съм някакъв моралист, ама честно — интересно ми е. Ти с всички ли така се случва, все така спонтанно?
Тя се навъсила, погледнала го в очите и казала:
Как “с всички”? Човек… аз съм спокойна — само с тези, които ми хващат… часовника.
Мръсни
В съда адвокатът защитава една страшно секси дама. Изнася пледоарията, черта по черта, с поглед в публиката — накрая се обръща триумфално към съда и казва:
Аз свърших!
Съдията без да мигне:
И аз. Само че по протокола…
Мръсни
В съда, дело за неподчинение на пътен полицай.
Съдията:
Кажете, обвиняеми, какво направихте на полицая, който ви спря за проверка?
Нищо, даже с пръст не съм го бутнал!
И отзад се провиква самият полицай:
ЗА КАСКАТА ГО ПИТАЙТЕ… ЗА КАСКАТА!
Мръсни
В съда. Обвиняемият:
Еееее… аз лично не виждам проблем… Ако тя е казала „стоп“, тогава значи не е изнасилване… а ако не е казала „стоп“… значи не е изнасилване, ами само е било… изчакване.
Мръсни
В съда:
Госпожо, твърдите, че обвиняемият ви е ограбил на плажа. Кога се случи?
През цялото лято… цялото! Само дето всеки ден гледам – нищо не липсва.
Мръсни
В съда:
Господине, спомняте ли си точно към колко часа ви ограбиха?
Мисля, че беше към осем… защото до тогава още не бях гладен — искам да кажа, не бях забравил портфейла си.
Мръсни
В съдебната зала бай Иван подсъдим. Съдийката го гледа строго:
Бай Иване, казали са ми, че ти се държиш неприлично с животните си.
Аз ли? Нищо подобно! Само си ги гледам, както си трябва!
Тогава защо в акта пише, че си “посегнал” на козата?
“Посегнал”?! Посегнал съм, да! Взех си мляко—какво толкова?
Бай Иване, в правния език “посегнал” не значи мляко.
Е добре де… А ако я доя пак ли е “посегнал”?
Доя, да — не е проблем.
А ако я нахраня и ѝ дам име?
Може.
А ако я заколя?
Не може.
А ако баба ми я заколя и после я ям?
Това… не може.
Значи не може да се заколи ни баба, ни коза… Добре тогава: мога ли да я пусна?
Да, можеш да я пуснеш.
Значи мога да пусна бабата и да пусна козата…
Съдийката примигва:
Бай Иване…
Другарко съдийке, само ми напиши с една отметка на листче: кое се дои, кое се пуска и кое не се яде—утре да не я изтрепя грешката.
Мръсни
В съдебната зала тече бракоразводен процес. Съдията:
Защо искате развод?
С мъжа ми просто не се разбирам в леглото… Не ме удовлетворява.
Женски глас от залата:
Как “не я удовлетворява”, бе, всички я удовлетворяват — само него не успяват да го убедят!
Мъжки глас от залата:
То не е работа “да я удовлетворяват”… Тя само гледа кой има смелост да я започне!
Мръсни
В съдебната зала. Обирджия съди охранител и обяснява на съдията:
Господин съдия, този човек влезе при мен и поиска да му върна парите. Казах му: „Щом ги искаш, ще ти струва 10 лева да ти ги върна обратно“. Той каза, че има само 5. Тогава се разбрахме, че за 5 лева ще му върна половината. Обаче той настоя и му върнах и другата половина — и сега иска да ми доплаща още 5 лева!
Вярно ли е, обвиняеми? — попитал съдията.
Да — казал подсъдимият. — Само че аз имах предвид „половината“… ама втората половина от неговите пари.
Мръсни
В съдебната зала:
Той ме погледна най-настойчиво… и аз, напук на всичко, кимнах „да“ — не защото го исках, а защото съдията вече беше казал: „Госпожо, отговорете кратко: съгласна ли сте?“
Мръсни
В такси се возят мама и син. Момчето гледа през прозореца и вижда пред един клуб група момичета.
Мамо, кои са тези?
Това са бедни какички, сине… Нямат къде да си починат и чакат някой да ги “настани” за вечерта.
Шофьорът, като чува това, се обажда:
Абе, какви какички… Това са **в*ушници**!
Синът веднага:
Мамо, а тези какички-в*ушници имат ли деца?
Майката не се чуди дълго:
Разбира се… Иначе откъде според теб щяха да се появяват таксиметровите?
Мръсни
В тоалетната на бара един мъж пикае. С едната ръка си държи гащите, с другата — важния аксесоар, а с рамото си притиска телефона до ухото и говори:
Скъпа, сега не мога да говорим!
..................
Ръцете ми са заети!
..................
Няма как, точно в този момент съм зает!
..................
Държа си го, все пак!
..................
Как така “чие” — да не би да има избор!
Мръсни
В трамвая влиза момиче, ама няма свободни места. Един младеж, ту на майтап, ту съвсем сериозно, й казал да седне в скута му. Момичето не го карало да повтаря и веднага седнала.
По едно време обаче тя го погледнала и попитала:
Какво има в джоба на ризата ти? Нещо ме боде…
Младежът се усмихнал и без да се замисли:
Слушалка.
И точно тогава от съседната седалка се обадил 80-годишен старец:
Със слушалка ли ще е… Хайде седни при мен. Аз вече не слушам!
Мръсни
В трамвая един мъж подвиква седящата до него жена:
Абе, колко са ви малки обувчиците отпред!
Жената му удря един шамар. Той обаче веднага продължава:
И колко ви е голяма… чантата!
Жената се изнервя, едва не му скъсва нервите на място. Накрая той, почти зашеметен, казва:
Добре де, за да ви успокоя и да ви покажа, че съм добронамерен, ще ви кажа как да ги оправите.
Как? — заинтригувано пита жената.
Всеки ден да ги търкате… с тоалетна хартия, докато станат по-големи.
Ще помогне ли? — с надежда го гледа тя.
Като гледам… определено помогва — само че на вас явно повече по гърба, отколкото отпред!
Мръсни
В трамвая се качва баща с бебе. След малко му дава залъгалка да смуче, ама то се мръщи и не ще да яде.
Хайде, сучи, тати, че виждаш ли тоя човек… ей сега ще му дам залъгалката!
Бебето продължава да се прави на обидено и да върти главица.
Айде де… я си, моля те… иначе ще му я дам на него!!!
Най-накрая мъжът нетърпеливо се обажда:
Извинете, господине… може ли най-после да решите дали изпускам втората спирка, или сте тръгнали да я храните на целия трамвай?
Мръсни
В тъмен подлез двама се целуват:
Обичаш ли ме?
Обичам те. А ти мен?
И аз те обичам… Но как се казваш?
Миро. А ти?
По дяволите! И аз се казвам Миро!
Мръсни
В университета съучениците ми “тествaха” всяка врата в общежитието—като мине някой, веднага се трескаха да пробват дали “става”. Аз само се чудех защо трябва да си давам зор и да си слагам такива строги ограничения… докато не разбрах, че моите ограничения са просто да не ме хванат в коридора в 3 през нощта.
Мръсни
В училище въвели два нови предмета по избор: „Въведение в астрономията“ и „Основи на астрологията“. Всички ученици, разбира се, записали астрологията. Всички, освен Иванчо.
Учителката учудена:
Ама как, Иванчо, ти няма ли да ходиш на астрология?!
Не, госпожо… аз ще я уча наизуст — и ще си я преподавам по астрономията!