В наши дни повечето хора започват да мислят с главата си чак когато някой им нареди да „помислят“ с крак по дъното!

В наши дни трябва да се гледат само п*рно каналите! Няма корупция, няма катастрофи, няма трагедии — само любов, признания и един голям финал: „Какво, вече свърши? Още един сезон!“

В наши дни „да си нестандартна личност“ не значи да си различна… а да си грамотна, възпитана, да четеш книги, да не се дрогираш и да не скачаш на първия срещнат — просто, понеже това вече не се брои за стандарт, а за приключение.

В нашия квартал има перничанин гей — не бие жена си… ами първо я пита как се чувства и чак тогава си тръгва!

В някакъв бар един мъж се обръща към съседа си:

Двамата:

В обществена тоалетна влиза един страховит тип — адски ядосан, поти се, разгърден, все едно му е дошло до гуша. Разкопчава си панталона и вади от джоба едно „чудовище“ с размер поне половин метър. Всички мъже онемяват. Оня замахва и с един удар тресва мивката — тя става на парчета. Един чичко направо припада.
Негърът се завърта, изтритва писоара, и с две бързи крачки избива ключалката на кабинката. Всички, един през друг, панически се дръпват и бягат… само един остава вцепенен, неподвижен като статуя.
Негърът го гледа право в очите и реве:

Човекът преглъща и, като му олеква, издиша:

В обществена тоалетна влиза жена и си държи ръцете над главата. Един от другите я гледа и пита:

Жената само кимва. Той приключва, прибира се и пак:

В операционната.
Хирургът:

В операционната:

В офис на фирма звъни телефон. Секретарката вдига:

В офиса от сутринта служителите подреждат кабели, сменят килимчета и местят принтери, все едно основават нов филиал. Чистачката ги гледа, въздъхва и накрая пита:

Чистачката се замисля и вика:

В офиса шефът и счетоводителката се любят, а вратата е широко отворена. Влиза служител:

В парка старец си седи и си зяпа пейките. До него се настанява една леко разсеяна „бизнес дама“, която цял ден явно търси забавление, и го подхваща на майтап:

Старецът я поглежда спокойно:

Тя обаче не се отказва:

И двамата изчезват зад храстите. След малко се чува смях, а старецът излиза… видимо окуражен, като че ли пак му е времето. След това пак влизат, пак излизат… общо три пъти.
Жената задъхана се навежда към него и се чуди:

Старецът свива рамене:

В парка тръгнали двама дядовци и решили да седнат за малко.
Седнали — и… приключили.

В парка, на една пейка седи „тургеневски тип” госпожица и с увлечение рови в Достоевски. Иззад храстите се показва скитник, приближава се, сяда на края на пейката и изважда от джоба си една свитъна, почти празна бутилка коняк.

Тя стреснато отскача и отказва с такова благоприличие, че чак мирише на салон.
Минало е малко време. Скитникът пак ровичка в джоба си и този път вади половин шоколад.

Тя пак отказва, още по-строго.
След още една минута скитникът въздъхва и замислено пита:

В парка. На пейката младеж и девойка.
Тя:

Той:

В парка. На пейката момче и момиче.
Той:

Тя:

Той:

В петък вечерта мъж се прибира късно. Жена му беснее:

В планините около Банско се появил огромен и страшен змей. За да не им унищожава добитъка и да не бърка по сватбите, местните започнали всяка година да му пращат по една „почетна“ девойка — да я изяде и да си ходи като джентълмен.
Минало се време, събрали се хората и рекли:

300 смели юнаци се метнали на група и тръгнали към пещерата. Като наближили входа, завалял следният разговор:

300-те кимнали, все пак „споразумение“ си е споразумение. Змеят се усмихнал, изсумтял и в следващия миг от пещерата изтеглил един огромен… конвейерен носач, дълъг колкото вековна борова горичка, и казал:

Хванали се юнаците, наредили се като за противопожарен маркуч и започнали:

И тогава един от тях изкрещял:

Но вече било късно — кожата захапала Кире.

В планинска хижа влизат две групи туристи. Като вечерта си лягат в общото спално помещение, една адски смела и секси мацка минава, съблича се без излишни обяснения, удря един „мигач“ на як пич от другата група и си ляга. Пичът след малко се намъква при нея и цяла нощ — луд купон, дето не го забравяш.
На сутринта той се събужда, прави си сметка „е, поне да се видим пак“, но от другата група — никакъв човек, никакви следи. Яд го хваща, че не си е взел телефона на мацката. И като късмет — след седмица я среща пред НДК и я заговорва.
Мацето го гледа като извънземен и пита:

А якото маце му отвръща: