В магазина:

В магазина:

В магазина:

В магазина:

В магарето и котката им се паднало да спорят кой е Царят на животните…

После тя заявила:

И започнала да „ръмжи“ така, че магарето да я опъва.
След един час котката пребледняла и простенала:

В манастир игуменката води лекция за вредата от алчността. След дълги монолози, тя завършва урока с думите:

От последните редове се чува въпрос:

В медицинския:

Глас от аудиторията:

В медицинския:

Глас от аудиторията:

В местното радио обявили конкурс — слушателят, който познае правилно, печели 100 лева. Водещият подканва първите обаждания:

Обажда се втори:

След още малко време телефонът пак звъни и се обажда третият слушател:

Водещият се смущава:

В момента 8 от 10 човека правят любов… със сигурност не с мен и теб, защото аз се чудя как да го напиша, а ти го четеш!

В момента срещу мен стои страхотна млада жена и много искам да ѝ кажа, че до оргазъм няма да стигне, колкото и да си бърка в носа—все едно търси там къде е “ентера”.

В мъжката баня се срещат два телефона. Единият пита другия:

В мъжката баня:

В мъжката тоалетна влиза един по-възрастен и вместо да отиде до писоара, кляка точно до него. Всички го гледат стъписано и един го пита:

В мъжката тоалетна се втурва някакъв мъж и блъска по една от кабинките.

В навечерието на 8-ми март мъжът пита жена си:

В навечерието на 8-ми март. Той и тя в леглото:

В началото беше като шега — нищо особено, само няколко зърна, дребни и почти невидими.
После стана все по-топло, все по-топло… зърната започнаха бавно да се подуват. Секунда след секунда. Малкото чудо, което всички чакат, с онова нетърпение, което не се обяснява — само се преживява.
Зърната се разраснаха като пролетни идеи: от “нищо работа” станаха “вече става нещо”, големи, плътни, все едно са решили да си живеят собствен живот. Божествена гледка — и ти, и лъжицата, и тенджерата сте на трева. Всеки миг ще омекнат, ще се разбъркат, ще стане “готово”!
Ставаше все по-горещо. Устата ми се пълнеше със слюнка и очакване. Чаках момента, в който ще си ги усетя както трябва — бавно, бавно, бавно…
И в този момент изкрещях на жена ми:

В нашата фирма търсят човек, който разбира руски за командировка в Санкт Петербург. Естествено нашият инж. Петров реши да се направи на голям специалист и директорът — без да иска, но “по интуиция” — реши да го препита набързо.
Директорът (поназнайвал нещо, ама не много):

Петров:

Директорът:

Петров:

В наши дни наистина четворка за карти се намира по-трудно от втори за излизане…