Стоя на летището и си чакам сестра ми, че идва от Германия. Ама има зверско закъснение — час, два, три… Накрая от скука решавам да обиколя. Минавам покрай табелите и стигам до „Събиране на багаж“. Там един човек ме хваща за ръка:

Аз кимам — все пак сме хора. Пазя куфара, гледам му наляво-надясно и чакам. Минават десет минути, после петнайсет… човекът го няма. Почва да ме човърка нервът, отивам при един служител на охраната и разказвам какво става.
Оказва се, че те вземат куфара, вкарват ни в една стаичка, викат двама-трима, започват едни проверки, попълват документи, взимат ми данните… и стигаме до въпроса „какво има вътре“.
Отварят куфара и… вътре — пачки. Много пачки. Всичко стегнато, като за банкова изложба.
Аз онемявам за секунда, после избухвам:

Граничарите/охраната се спогледаха, после единият само промърмва:

И аз — в режим „геройство без инструкция“ — започвам: взимам пачка, пъхам, взимам пачка, пъхам… джобовете — нямам, после — в колана, после — в обувките… пъхам като за световно.
Събуждам се рязко — цялото одеяло ми е напъхано в гащите… А на таблото в стаята пише: „Сънят ви ще бъде кратък, ако не ставате за баня през нощта.“

Страдам от раздвоение на личността — едната ми част е на фитнеса, а другата вече пие коктейл на плажа… и после и двете ми пишат отчети!

Странна мода има в офиса в последно време. Слагат надписи на нещата в хладилника! Днес на обяд например… взех салата, на която пишеше „Мария“… и после никой не знаеше дали да ме пита „как е на вкуса“, или „кой я пусна“.

Страх ме е да си купя надписче от Националната лотария! Ако взема, че спечеля, ще ме викнат да ме снимат за късото новинарско и всички ще си мърморят:

Строили нов 6-етажен блок. При огледа след приключване на строежа установили, че майсторите са изпуснали една дреболия — канализацията. От общината свикали набързо съвещание и решили да “оправят” положението, като разпределят обитателите по етажи така:
1 етаж — Детска градина. Децата и без това използват гърнета… та нали гравитацията си знае работата.
2 етаж — Пенсионери. Те и без това редовно “отиват” за изследвания — просто ще го правят по-рано.
3 етаж — Студенти. Пестят от всичко — и от време, и от ходене до тоалетна.
4 етаж — Началници. Заповядаш ли им да не ходят… и толкова. Инструкции им стигат.
5 етаж — Охрана. Като не им е казано къде точно, все ще чакат “официално разрешение”.
6 етаж — Политици. На тях им е все едно къде ще се случват работите… стига да не им се чува отдолу.

Студеното течение — единственото течение, в което никой не е казал „айде“, камо ли да се е изпикал!

Стюардеса към пилота:

Суетя се аз около сушилнята и хленча…

Поглеждам възглавницата…

Супермаркетът обявява промо на яйца. Опашката е огромна. Една жена най-сетне се добира до щанда, но вижда, че са останали само няколко и то… съвсем дребни яйчица. Въздиша и се разплаква от яд:

Продавачът я поглежда мило:

Жената се успокоява и тръгва да пазарува.
След няколко минути се чува обявление по уредбата:

Сутринта разсадих цветя в банята… това води ли се за садо-мазо опит, или за просто домашно СПА?

Счетоводител отишъл на преглед при психиатър:

Счупеното е на щастие. Разлятото – на оня свят, там някому му е време за пиене. Скъсаното е за късмет, а изгубеното – “Бог дал, Бог взел”! Всичко това са напълно нормални оправдания… но има и една друга (вярно, доста малка) възможност: да не е съдба, ами просто да сте пълен левак, който е крайно време да си извади ръцете от … з*дника!

Събрали се човекът-паяк, човекът-прилеп и жената-котка.

Събудих се тази сутрин и започнах да се оправям за работа. Облякох се и докато си пъхвах чорапите, единият ми се скъса на петата… после си взех ключовете, ама ключодържателят се разпадна и ключът изчезна някъде под дивана. Накрая, като най-сетне тръгнах, дръжката на входната врата се откачи и ми остана в ръката. Така… вече не знам дали сутринта ме предупреждава да не излизам, или да не влизам в тоалетната.

Събуждам се нощеска и гледам вкъщи пълна мистерия—в кревато ми спи Джъстин Бийбър!
Първо се шашнах, после му сложих табличка „Не мърдай“ и я залепих на челото му—ама като се размърда, табличката падна… и аз се оказах, че съм бил „преместеното“ лице!

Съвет за лятото:

…затова пък всички гледат дали теньорът ви е с водоустойчив!

Съвременната икономика е проста: който не иска да е винт, ще стане гайка — и пак пак ще го въртят, само че отстрани.

Съвсем скоро извънземните ще кацнат и ще си вземат всички красиви, умни и “приятни за общуване” хора на планетата.
Публикувам го, за да ви кажа „Сбогом“… вие не се притеснявайте — ние, останалите, ще се оправим сами.

Съдейки по това, което виждам в огледалото — явно съм се провалил на теста си по време… Умрял съм преди няколко дни, а днес още ме държат за грим.

Съдия към подсъдим: