Сол, луга, сол, луга, сол, луга... Първите гербери напролет ще цъфтят като туршия — кисели, но много си ги бива!

Спечелих 12 лева от Националната лотария и реших да си запазя достойнството. Само че с тези пари няма как да ме променят—ако някой започне да ми се държи по нов начин, ще му кажа: „Спокойно, не съм спечелил милиони… просто още малко и ще имам за данъците на гордостта!“

Спирам ме катаджия. Отварям стъклото, подавам документите, усмихвам се и казвам вежливо:

От детското столче на задната седалка 4-годишният ми син подвиква:

Спират ме две момичета в мола.

Според английско изследване 83.33% от участниците са убедени, че руската рулетка е напълно безопасна.
Останалите 16.67% просто нямаха време да попълнят въпросниците.

Според личния дневник на колежката, тя си мисли, че я шпионирам… и затова ме гледа в огледалото, за да види дали съм зад нея.

Според статистиката жените са средно с по 10 години по-млади от мъжете на същата възраст — което обяснява защо, когато той казва „на колко си?“, тя отговаря „на теб колко ти става?“

Спорът между двама мъже се нарича „дискусия под знака на Меркурий“ — защото и двамата говорят бързо, а накрая всеки тръгва с неговата истина… и със собствената си скорост.

Спя си най-спокойно, сънувам как слагам последната точка в невероятно сложна задача — тройни интеграли за да си намеря “правилния” отговор как да оправя целия глобален проблем с населението. Междувременно изграждам някакъв космически Ноев ковчег — междузвездна станция, готова да побере половината планета. И като череша отгоре — чакам да ми се включи изкуствен интелект, дето да ми говори като Джарвис: “Господарю, готово е, смятам и решавам всичко.”
И хоп… реклами.
Не каквито и да е —ми режат съня, прекъсват мисълта, пускат джингли и ми продават “чудотворни” хапчета за… какво ли? За демографската криза явно.
Развали ми съня тая държава… и не само това — продава и апокалипсиса на промоция!

Срещат се двама габровци:

Срещат се двама приятели и единият носи една дебела книга.

Другият, дето е малко по-прост, се почесва по главата:

Взима книгата и тръгва радостен. По пътя го спира друг приятел:

Срещнали се четирима психиатри. Един от тях казал:

Друг отвърнал:

Всички кимнали.
Първият казал:

Вторият се изплюл в смях:

Третият свил рамене:

Четвъртият се просълзил:

Срещу мен в автобуса седна дама с торба котки. Трудно ми беше да не попитам:

Става един мъж сутринта и гледа… в съседната къща построен огромен басейн, а съседът му седи до него и се пръска с огромно водно удоволствие — направо като на състезание!
Мъжът хукнал при съседа и:

Завистливият и алчен съсед отишъл още същата вечер, намерил жабата, стиснал я за гушата и наредил:

Върнал се вкъщи и какво да види — цялата къща… в пари! Но не като заплата — а като купища монети, банкноти и пачки навсякъде, та не можеш да мръднеш, всичко тръска, пада, запушва!
Изтичал веднага при съседа и ревнал:

Съседът се усмихнал:

Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан.
Става ми мека като коприна, сякаш съм току-що излязла от реклама.
Обличам си най-скъпата рокля, която пазя за „само когато трябва да впечатля“ — и понеже днес очевидно е такъв ден, я грабвам.
Слагам червено червило, леки сенки, малко парфюм — да не стане прекалено, все пак аз съм стил, не цирк.
Поглеждам се в огледалото и си казвам: „Днес всички ще ме гледат.“
Излизам, вървя… и още пред входа усещам ефекта.
Стигам до офиса, качвам се в асансьора… и познайте — влизат и колегите. След тях и шефът ми.
Всичко върви по план… докато шефът не ме срязва с едно изречение, точно с тон „проверка на факти“:

Старицата баба Гинка, всяка вечер, докато си лягаше, задължително проверяваше под дивана — да не би някой да се е скрил от страх, че ще я вземат на сериозно. Накрая си купи нов диван, двоен, с прибиращи се места — и вместо да намира мъж под дивана… започна да намира и касичка, и обувки, и още един диван отзад.

Старият хан събрал синовете си и им разказал за задружността — и за снопа стрели. Казал на най-големия:

Стои наркоман пред огледалото и си говори:

В този момент се чука на вратата:

Стоичков влиза в галерия, спира пред една картина и пита:

Стоичков се намръщи:

Стопират двама на шосето. Няма коли, няма никой — само мрак и тишина, а часовникът си върви.
Отнякъде изскача един с камион “Камаз”, спира точно пред тях и още преди да е слязъл, пуска имитирано “сссскърц” с волана, все едно е последната кола на света.

Оня вдига ръка, после… пистолет.

Плашните двама — без много-много мислене — хукват след него.
Тичат… пет минути… десет… и пак — “скърц… скърц…” и камионът пак спира.

Те, доволни че поне ще избягат, доуточняват:

Накрая стигат до поста на КАТ и се дават като в бедствие:

Катаджията се хваща за камион… не, за мотоциклет — и изкрещява:

Катаджията не се смее. Само свири с очи и вади автомат:

Какво да правят — “сядат” по местата.
Тримата летят през царевицата. Катаджията казва на единия:

Пичът, с полусгънати крака, където падне — там се оправдава, и се обръща към другия с пълен гняв: