Вицове за Луди

Страхувам се да карам кола, предпочитам автобус.

Баси… да караш автобус е още по-страшно!!!

Сутрин, като чуя будилника, все едно ме викат на разпит…

И какво, ставаш ли?!

Абе не! Лежа като труп… само че трупът поне мълчи, а аз се опитвам да „отговоря“ с най-силното си мърморене: „Няма нищо… няма нищо…“

Тази четка за зъби за миене ли е, или за почистване на банята?

И за двете! — казвам аз. — Става бързо… а после всеки досадник, който се навърта из вкъщи, сам разбира, че не е добре дошъл.

Ти ми харесваш като личност!

Да, ама си ме видел само от едната страна!

Ти си досадна муха, гадна и бездушна!

Как смееш да ми говориш така?! Аз съм благородник — предизвиквам те на дуел! Избирай оръжие!

Прах за пътечка… “БАЦ”…

Ти чел ли си „Бай Ганьо“ и „Железният светилник“?

Разбира се, че съм ги чел!

Ей на, а аз не съм ги чел… и за кво да си говоря с теб бе ерудит, щом и ти не можеш да ми помогнеш да си го взема по телефона?

Тук става нещо нередно — рече кокошката, като дояде втората баница… — и точно тогава лисицата се оказа, че е сложила сирене отдолу.

Хей, вече да не се чудите що е „Мълния“!

Т’ва е светкавица от снимките на Google: при всяко изстрелване на кадър Земята си казва „айде да си приеме осветлението“, и после — мълния!

Чувам гласове в главата си, и то само аз ги разбирам — никой друг не ги чува!

Тогава, човече, на лекар!

Ходих. Даде ми лекарства. Само че нещата се влошиха…

Как така?

Ами пак си чувам гласовете, ама сега фъфлят… и почнах и аз да не ги разбирам!

Луди

„Повече гърди, по-плътни устни, стегнат задник — без операция. Само с една покупка…“
От Пчеларя.

Луди

„Червеното е на раздяла“, си мислеше той, докато си оправяше тягата… и гледаше, че все пак не е от любов, а от зъболекаря.