След като не успя да уцели с пет изстрела, македонският биатлонист извади сабя и започна да “реже” мишените — да не взимат да се движат пак!

След като цял следобед пробва в магазина само панталони, млад мъж най-сетне въздъхва пред продавачката:

След като ям червено месо и ми се завива свят, значи като ям висящия телефон, ще ми се завие кабелът ли?

След месеци наблюдение на маймуните в зоопарка, учените от БАН стигнаха до извода: животните са напълно способни да станат хора… само че избират да не минават през цялата тая суматоха, сметки и “учтиво” да се преструват, че всичко им е наред.

След прегледа лекарят ме поглежда и пита:

След силиконовите гърди, пластични операции и цяла редица корекции, лекарите най-сетне стигнаха до ново откритие, което направо развълнува поп-фолк гилдията. Вече започват да слагат мемори пяна в главите им — да задържа по-дълго чутото, забравеното и… последния коментар от “критиците”.

След смъртта, си дрехите отиват на вилата — да поемат малко въздух, че в гардероба вече само мръзнат от “вечния престой”.

След фитнес две приятелки се преобличат в съблекалнята:

Слизам одеве, обличам се до магазина, времето — приказка, настроението — бижу. Викам си:

Минавам и… о, чудо! Всички наоколо усмихнати, весели, приветливи.
Само че аз се подхлъзнах на бананова кора, направо като по учебник се приземих в най-удобната локва.
Поглеждам — хората не само че се смеят…мигат ми, аплодират ми, и един казва:

Мамицата им мръсна!

Служебният асансьор е претъпкан. Някакъв женски глас закачливо:

Сънен мъжки глас:

Случва се... Вслушаш се във вътрешния си глас:

И после веднага другият глас отвръща:

Случвало ми се е да срещна човек — на пръв поглед напълно нормален.
Обаче като го опозная… се оказва, че е същият като мен: и той се прави, че не мърмори, докато го боли от всяко “какво става?”.

Случи се убийство в турски сериал, обаче никой не умря… полицаите викат: “Спокойно, куршумът още е на кастинг!”

Слушам някаква реклама по радиото:

Ама оооуу!! Ти кога си ми опаковал душата в чаршаф, бе?

Смок пълзи по нивата. Силно му се допушило. Гледа — до храстите се настанили пияници. Приближил се:

Пияниците подскочили и се разпилели, а смокът допушил “чеповете” им — всичко наред. Продължил по-нататък и пак зърнал други пияници. Смокът:

Снощи в блока, около 2:30, почна галавечер за титлата в тежка категория. В единия ъгъл — РАМЩАЙН, в другия — професионалният перфоратор БОШ. Двамата налягаха като истински шампиони, ама в петия рунд съдията обяви технически нокаут — и двата “бойни инструмента” млъкнаха, защото някой взе и… свали бушоните.

Снощи отворих хладилника, извадих сладкиша и почнах да го ям. После се сетих, че казах: „Няма да ям сладко“. Ударих на мисълта: щом е сладко, значи трябва да е солено — посолих го!

Снощи у нас влезе крадец. Търсеше пари, ясно. Аз се размърдах и почнахме да търсим заедно — като екип. Той се огледа отчаяно, а накрая въздъхна: „Няма!“ Аз само кимнах: „Нормално… у нас и без теб пак е така.“

Снощи хванах един хлебар и днес цял ден му сипвам трохи. Представяте ли си, ако се разплоди и реши вместо да търси храна, да започне да ми носи доставки? Направо ще го натисна онзи голям шеф Гугъл… да ми пусне “екстра услуга”!

Снощи, както си пия ракийката в бара и влиза един огромен, страшен тип — с мрежа на лицето, дето хвърчи като хеликоптер… А ние вътре 100 души, сами!
Той се приближава, гледа ни и казва:
„Спокойно… това е просто за рибата!“