Той не откъсваше поглед от нощното шкафче и от това, което се търкаляше отгоре: пирони, обеци, парцалена шапка, лунички в кутии… И като видя, че всичко това явно е „премерено“ от банята, заплака и изстена:

Той носи рози до спалнята, а тя:

Той пушеше „Романс“, ама не влизаше в роланс.
Мажеше си крем „Цар“, но не ставаше цар.
Само със салатата „Краставица“ му вървяха нещата… щото там поне имаше кисел вкус!

Той:

Тя:

Понеже, като не си ти, ти и в главата не си!

Толкова е нещастна горката — трети мъж сменя и все рогоносец! Най-интересното е, че всеки път сама си го намира… в джоба на панталона.

Толкова е топло, че си представям как свещеникът излиза от църквата и казва:

Толкова отдавна не бях писал на ръка, че вместо “дата” на формуляра си изписах IP адрес и отдолу сложих парола. После се чудя защо никой не ме пита дали помня кой съм… а само дали съм попълнил полетата.

Толкова съм известен, че в магазина ми личи и без касова бележка — вратите сами се отварят, щом ме видят.

Толкова хора станаха вегани… А то се оказа, че не е заради принципи, а заради лютеницата — уж „само малко“, пък тя била всеки ден с повече хапки от преди.

Трети ден вися под елхата. И се чудя — само на мен ли не ми пука, че никой не ми е донесъл кутия?

Три енергийни кристала изям и тръгвам да се крия от жена ми—като не ме вижда, значи съм “невидим”!

Трима души — Джулия Робъртс, един англичанин и един французин — седели в едно купе. Нищо особено не се случвало, докато влакът не влязъл в тунел. В мрака се чул звук като от преспиване на завеса, после последвал силен писък.
Когато излезли от тунела, Джулия и англичанинът седели напълно нормално, а французинът търкал буза с къртичка в погледа и вдигнал ръка към подутото си око.
Джулия си помислила:

Французинът си помислил:

Англичанинът си помислил:

Трима лекари се пребили в катастрофа и се озовали при св. Петър, който започнал да ги разпитва един по един:

Трима непукисти се надпреварват кой е най-големия непукист.
Първият казва:

Вторият:

Третият се изтрепа:

Тръгнали двама цигани за гъби, обаче чули страшен шум. Отишли да видят какво е и гледат — две гъби плачат. Единият попитал другия:

Другият рекъл:

Тръгнах за риба, ама като си казах “само ще взема цигарите”, се оказа, че съм ги свършил. Бях закъснял, та влязох в къщи и взех цигарите на дъщеря ми.
Като се прибрах след час… бях уловил дванадесет шарана, три делфина, пет акулa и дори Лохнеското чудовище — ама то се оказа, че не го бях хванал аз… просто беше дошло да ми иска още една цигара.

Турист се дави в Бургас и откъм морето се чува:

Продавач на пуканки го гледа от плажа и мърмори:

Турист се изгубил в гората. Срещнал една малка барака и почукал:

Тъй като думата „психиатър“ звучи леко стряскащо, ЕС обмисля да я замени с „мениджър връзки с действителността!“.
Така хората ще знаят, че отиваш при някого не да те „лекува“, а да ти възстанови връзката с реалността—с договор и фактура.

Търся в нета приложение, което автоматично да разпознава козунаци и боядисани яйца и да ги лайква вместо мен… че аз всяка година съм толкова зает да се възхищавам, че забравям да натисна „харесвам“.