Съквартирантите ми мислят, че апартаментът, в който живеем, е обитаван от духове. Аз им викам: „Глупости…“ Живея тук от 317 години и ако има духове, досега поне са си плащали сметките — иначе щях да ги усетя много по-рано.

Сър Джон си пиел чая в синия салон, когато изведнъж през стената влетял автомобил. От него излязъл добре облечен млад господин, който целият треперел и се заизвинявал на секундата.

Сърцето ми кърви! А, не — надрал ме е банела… пак същата, само че този път ми взе и чорапите!

Съседът се оплаква:

Ся кат' стане минус 10, ще се усеща кат' плюс 30! Обувайте джапанките и подгответе слънцезащитните — за да не се „пека“ от студа!

Тази сутрин едва се събудих. Включих кафеварката и по погрешка изсипах в нея енергийна напитка вместо вода… реших, че ще ми стане “утре, ама днес”. После си направих двойно кафе и тръгнах да се прибирам бързо. Чак като минах през входа на блока, се сетих, че съм пеша… и че съм пропуснал да си свържа главата с тялото!

Тази сутрин си направих кафе, ама не с вода, а с кафе на прах… от колата! 😳 Чак на петнадесетата минута на магистралата ми светна, че съм забравил кафе-машината в кухнята!!!

Татуираната пеперуда на задника на момичето, което отслабна с 10 кила, пак се събуди… и вместо да е пеперуда, май е решила да си стане наново гъсеница.

Тва па косата — хем нищо не правя, хем все е “изтощена”… сякаш съм я гледал с тъга, не с шампоан!

Тежка параноя — тогава, когато не само мислиш, че те следят, а и самият детектив се оказва в главата ти.

Телефона звъни:

Жена му:

Телефонно обаждане в пожарната:

Техническият прогрес направи електрическите контакти недостъпни за повечето деца. Така че, за съжаление, умират само най-любопитните.

Тибетски монаси, дали обет за мълчание, мразят единственото нещо на света: момента, в който някой им изключи лампичката в банята. Стават, а после с часове само си „молчат“ колко удобно им е без светлина.

Тинейджърите от блока събраха пари и купиха на баба Данче билет до Амстердам — да види истински „артисти“ в действие. Понеже тя все казва: „В нашия град всичко е скромно…“ Само че на аерогарата я посрещнали с плакат „Любезно напомняме: тук не се пуши и не се блъска!“ — а баба Данче въздъхнала: „Е, то пък и аз да не дойда да им преча…“

Тия таблетки за пътуване не вършат никаква работа! Изпих 5, пък още си седя в хола — явно “пътувам” само из стаята.

Тия, дето ми обясняват, че без любов се не живее… знаят ли кво е да ти свършат цигарите, докато половин час чакаш „само за малко“?

Това снощи не било сняг. Било е капка надежда — Бог се е изкефил на Григор и е ронкал снежинки от джобовете, цяла нощ, да му падат късметите!

Това, което не ме убива… ще дойде при мен после, ще ме погледне и ще си каже: „Ех, защо не те довърших, докато имаше шанс?“

Той имаше навика да подлудява жените. А при мен удари право в стената — аз вече бях на максимум, та чак му се стори, че нещо не му е наред.